Кристалина Георгиева е еврокомисар и от есента на 2014 г. заместник-председател на Еврокомисията с ресор бюджет и човешки ресурси. В предишния състав на ЕК, когато начело беше Жозе-Мануел Барозу, Георгиева отговаряше за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи. Investor.bg разговаря с Георгиева за мониторинга над България и предизвикателствата пред икономическото развитие на страната, за мерките за сигурност в ЕС след атентатите в Брюксел, както и за споразумението с Турция и усилията за овладяване на бежанската криза.
- При последния доклад на ЕК за България и Румъния се заговори за разделяне на наблюдението на двете държави. Какви са нагласите в Комисията, къде е границата на търпението към липсата на съществени реформи в България и какви биха били последиците?
- В този момент наблюдението продължава – и в България, и в Румъния. Не са взети никакви други решения и според мен не печелим от спекулации в посока „какво ще стане, ако...”. България, както и Румъния, отдавна знаят какво трябва да направи и колко са важни реформите. Не за текста на следващия доклад, не дори и за датата, когато ще свърши мониторинга.
Те са важни за това как ще живеем ние, българите, колко доверие ще имаме във върховенството на закона, колко инвеститори ще повярват в България и спокойно ще вложат парите си у нас. И според мен трябва да си дадем сметка, че тук се състезаваме не с Румъния, а със себе си. Целта ни не е отпадането на наблюдението от Брюксел, а отпадането на причините за него. Те дърпат страната ни назад, а не това, че Комисията периодично ги описва в доклади.
- Вие нееднократно се застъпвате за въвеждане на т.нар. електронно правителство. Има ли шанс България да се сдобие с такова в обозримо бъдеще след изненадващите промени в последния момент (повечето въпроси, включително този, са отправени в средата на месеца март – бел.ред.) при гласуването в комисия на поправките в Закона за електронната идентификация по предложение на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, при които отпаднаха параграфи 6 и 7 от преходните и заключителни разпоредби, които предвиждаха въвеждането на електронен чип в личните документи?
- Ако се застъпвам в България час по-скоро да има електронно управление, част от причините са много близки до тези, които току-що посочих за осъществяването на реформите. Бюрокрацията и излишните процедури не само дразнят хората – те увеличават възможностите за корупция, разколебават бизнеса, отблъскват инвеститорите. Живеем в дигитален свят, в които чакането пред гише с купища хартия в ръка трябва да е спомен от миналото.
Надявам се да бъде избран най-добрият вариант и резултатите да не закъснеят. Често ни дават за пример Естония, която е безспорен лидер в тази област, и която спечели много – и икономически, и социално, и от гледна точка на авторитет. Там в момента по електронен път се извършват 98% от банковите транзакции и се подават 95% от данъчните декларации, като през тази година „електронни” трябва да са и всички обществени поръчки. Това, наред със спестеното време и средства, създава условия за обективност и прозрачност, от които България толкова се нуждае.
- Каква е сегашната равносметка за Вас за т.нар. план „Юнкер“ до този момент? Според Вас как България може да се възползва по-пълноценно от него?
- Най-важната равносметка е, че планът работи, набира все повече скорост и все по-категорично опровергава скептиците. Вече имаме одобрени от Европейската инвестиционна банка 54 проекта, които финансираме със 7.2 милиарда евро, както и 150 споразумения за кредитиране на около 125 хиляди малки и средни фирми в целия ЕС, за които се отпускат 3.4 милиарда. Очакваме тези общо 10.6 милиарда да привлекат над 76 милиарда евро инвестиции. Към момента общо 22 страни имат одобрени проекти и България е сред тях.
Страната ни вече сключи две споразумения в така наречения "прозорец за малкия и средния бизнес", към който като че ли има най-голям интерес. Първото е за 100 милиона евро, от които се очаква да се възползват 1000 малки и стартиращи компании у нас. Второто е на стойност 35 милиона евро, които ще отидат за иновативни компании. Според последните данни, които имаме, първите кредити вече са факт – одобрени за кредитиране са над 200 фирми, отпуснати са над 22 милиона евро, интересът расте.
Сега целта трябва да е да отворим към нашата страна и другия "прозорец" на инвестиционния план – инфраструктурният. Ако питате в кои области – отговорът според мен е в статистиката за одобрените досега проекти. 21 от тях са в сферата на енергетиката, 10 - на транспорта, 7 – на научните изследвания, 5 – на информационните и комуникационни технологии. България, която засега разчита предимно на европейското финансиране, също трябва да намери начини за по-сериозно участие на частния сектор. Важното е да мислим за жизнеспособни, атрактивни дейности, които ще привлекат инвеститори.
Непременно трябва да мислим и за още нещо много съществено в плана Юнкер - техническата подкрепа за подобряване на бизнес-средата, която можем да получим по него, защото не е тайна, че България има още какво да направи по този въпрос.
19:49 | 12.09.22 г.