Jay Gould: Познахме, че пазарът в България ще се срути в есента на 2007 г.

Jay Gould, с какви инструменти търгуваш основно, търгуваш ли с акции на БФБ-София?

Вече да, макар, че имах дълъг период, в които стоях настрани от борсата в България. В миналото съм търгувал с акции на Варненската фондова борса, през 90-те години, и тогава там можеше да се правят пари. Но после този пазар взе да замира със засилване на инфлацията и пукането на тогавашните фирми балони. 

Така се случи, че след 2000 г. се бях оказал без пари, след като със съпругата ми си купихме жилище, бяхме го ремонтирали скоростно с доста скъп ремонт и бях вложил остатъка в малко производство, за което се наложи да изхарча средства от цяла година и да вложа пари, преди да успея да го подкарам. Вече нямах един лев, вадих пари ден за ден и то малко. Въобще - бяха мизерни времена, понеже бизнесът ми тръгна много бавно. Търсих си и работа, но никой не ме вземаше. Старата ми професия като гравьор на кристал бе напълно ненужна и единственото, което ми се предлагаше, бе да продавам коли, което е нелепо предвид факта, че дори не притежавам шофьорска книжка. Другото, което ми се предлагаше, бе да продавам застраховки живот, но от това семейство не се издържа.

Един ден на улицата ме срещна приятел, който ми каза: „Ти не искаше ли да търгуваш с акции? Аз искам да ти дам пари за това, мога да ти дам още днес 1000 долара”.

Попитах го защо ще ми дава пари за нещо, от което и той може да загуби, а той: „Ти и жена ти сте ни помагали съвсем до скоро, сега искам да помогна на теб!”

Обясних му, че с тези пари няма как да търгувам акции, защото за това се изисква много повече (по онова време) и единственото, което може да опитам, е да търгувам на валутния пазар. Малко преди това се бяха появили, или поне аз бях чул, мини лотовете от 10 000 долара, за които маржинът бе 100 долара. С 1000 долара можех да рискувам 10% на сделка, но за акции не можех и да мисля. Обясних, че парите му може и да се изпарят, но той настоя да ми ги даде и каза, че ако след година-две има някаква печалба, да му дам някой лев, а ако няма или съм ги загубил - „здраве да е, това ти обещавам няма да ни развали отношенията“.

С какво започна?

Започнах с търговия „евро – долар“ и понеже никога не съм имал чудото, наречено “късмет на начинаещия”, скоро ги стопих до 600 долара, но малко по малко започнах отново да качвам.

Акциите на Фондовата борса в София ми се виждаха много атрактивни, но за тях не можех и да мисля, защото се изискваха пари в брой и то в достатъчно количество. Следях обаче пазара през годините и през 2006 г. и 2007 г. вече можех да си позволя да вляза, но се въздържах.

Около девет месеца преди върха на пазара бяхме правили изчисления с един познат, който сега е в Бърно, и с един корабен брокер, като стигнахме до извода, че пазарът в България неминуемо ще се срути в есента на 2007 г. и ще коригира минимум с около 35-40%. Очаквахме спад и на имотите и пукане на имотния балон, както и банкова криза в света. За нас кризата бе неминуема, дори казах на няколко познати с различни бизнеси какво очакваме, но малцина повярваха, което и е обяснимо. Бях писал и в Investor.bg за това, което очакваме с датите и нивата, но когато всичко е прекалено хубаво, никой не вярва, че може да стане лошо, а когато е лошо, малцина вярват, че може да стане поносимо, а после и добрo. 

Върхът на пазара го познахме с около 3 дни разлика. Една сутрин ме събуди телефонен звън и някой ми каза, че Камен Колчев (човек, за когото съм чувал добри думи от Спасителната служба на Витоша), е излязъл с някакво писмо в медиите и че борсата се срива. Ако тогава можеше да се заемат къси позиции на БФБ, със сигурност щях да ги заема, но това не бе възможно, затова останах като зрител чак до 2012 г. Правителството – тогава на Станишев, допълнително влоши ситуацията, като качи имотните данъци, акцизите и цените на тока и газта, с което допълнително изсмука пари от икономиката. Така спадът вместо 35-40% стана почти 90% и след това пак бе безсмислено да влизам. Около началото на 2009 г. се забелязаха наченки на възстановяване на пазара и вече започнах да се оглеждам за влизане, но реших да изчакам изборите и първите действия на новия кабинет. За съжаление и той първо качи акцизите, цените за тока, водата и газта (което за мен си е вид данък) и борсата стагнира.

В края на 2012 г. и началото на 2013 г. за пръв път влязох на няколко позиции на БФБ, които държа и днес.

Не гледах на тях като на търговия, а по-скоро като заемане на някакво ниво преди възстановяването на пазара. Така гледам на тях и днес, макар, че ще се наложат  размествания. Държа акции от БФБ, ЦКБ, Енерго-про Продажби, Еврохолд България. Много скоро една от акциите се оказа спекулативна и не толкова добре управлявана, но заложих на това, че рано или късно някой ще купи компанията и задържах книжата.

Спрях се на Енерго-про Продажби, а не на Енерго-про Мрежи, защото парите се събират от първата компания. На ЦКБ се спрях, защото искам да имам акции в банка, когато започне следващият кредитен бум, а за банката съм чул, че има сравнително консервативна политика. На БФБ се спрях, защото искам да участвам в следващото покачване на борсата, а какво по-добро от акциите на БФБ, които да използвам като индексно вложение.

Смятам да разширя портфейла, но засега ще изчакам малко, въпреки че съм набелязал още няколко дружества. Не очаквам чудеса от Българската фондова борса, но и не мисля, че при условие, че всички борси в света се качват, тук борсата ще остане да лази по дъното. Както казах, на борсата тук гледам с малко по-дългосрочен хоризонт и съм оптимист, ако не за всички дружества, то поне за някои. България е много зле икономически и обрасла с политика и административни пречки, но има и потенциал, а ако той се остави да се развие, има шансове, които в този случай дори ще са повече от добри.

С какво друго си се занимавал?

Много неща, някои от които много доходни, а други – комични.

Още с указ 56 по Татово време ми се искаше да се захвана и с нещо частно, а в началото на 90-те, след като бях попаднал по някаква младежка квота и като най-добрият работник в управителния съвет на завода, в който работих, видях, че стъкларският ни завод няма бъдеще при точно този вид управление, пласмент и при качващи се цени на газта. От завода бяха отказали една поръчка на веригата хотели „Шератон“ (хотелите искаха от нас да сме снабдители с чаши за цялата верига в света), което за мен бе изумително.

Когато се обяви създаването на Първа частна банка, със спестени пари купих акции.

Бяха обявили един цех извън завода за приватизация и решихме с един колега да участваме. В цеха се произвеждаха стъклени влакна и оптични влакна за военните от Варшавския договор. Оптиката се ползваше в тогавашните самолети МИГ, но смятах и че с развитие на компютърните технологии ще има голямо цивилно приложение, което и се оказа точно така. С колегата се качихме до цеха и му направихме една приблизителна оценка, до колкото ни стигаха силите. С разпадането на социалистическата система обаче се разпаднаха и военните връзки и цехът бе застинал без работа, но притежаваше около 10-ина апарата и имаше още една пещ, която смятахме да построим наново и да пуснем производство на кристал, който да продаваме в Холандия, където имах връзки. Така, докато дойде времето на оптиката, щяхме да направим капитал, тъй като това бе единствената машина за оптични влакна в целия бивш социалистически лагер.

Отидохме до Първа Частна Банка за финансиране. Вероятно са се смели при появата на две момчета без вратовръзки и ни казаха да направим техноикономическа обосновка. Направихме такава, но в деня, в който я внесох в банката, часове по-късно ме видя един от директорите на завода и ми каза „О-о-о-о! Ще участваме на търга за цеха? Няма да стане вашата работа!”, или нещо подобно. Цехът го взе той, от банката така и не се обадиха, а само след дни същият човек ни потърси да започнем работа там.

Съгласихме се при условие, че ни прехвърли 50% от цеха. Той отказа и фалира само след броени месеци, а машината за оптика отиде за старо желязо.

Така не станахме оптични босове, но и конкуренцията с връзките не стана, а България вместо да стане един от производителите на оптични влакна в света, сега ги внася.

Още работих в завода, но с малко спестени пари направих магазин в един апартамент за бутиково стъкло, но само след седмица-две се убедих, че за българина произведенията на изкуството са като чер хайвер за прасета и се наложи да се приземя.