Проф. Ст. Петранов: Нестабилността в Гърция може да засегне цяла Източна Европа

Защо икономистите отчетоха ръст на сивия сектор в България през 2014 г. и как кризата в Гърция ще се отрази на България - това коментира пред Investor.bg проф. Стефан Петранов - ръководител на екипа, който изготвя всяка година индекса „Икономика на светло“.

Проф. д-р Стефан Петранов е дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, където е и ръководител на катедра “Икономика”. Преподавал е също и в програми на Делауерския университет (САЩ), Университет Еразмус (Холандия), Висшето училище по застраховане и финанси. Има редица публикации в български и международни икономически издания по въпросите на икономическия растеж, инвестициите, приватизацията, капиталовите пазари, оценката на риска и корпоративното управление.

Член е на Консултативния съвет на БНБ, както и председател на Националната комисия по корпоративно управление. Председател е на Българската макроикономическа асоциация (2003-2005 г.). Основател е на Института на дипломираните финансови консултанти (2004 г.) и в момента е член на УС на Института. Зам.-председател е на макроикономическия комитет на СЕЕР (Европейска асоциация на работодателите, предоставящи услуги от обществен интерес). Председател е на СД на “Златен лев капитал”.

- Проф. Петранов, от последния доклад на екипа, изготвил индекса „Икономика на светло“, става ясно, че от 2011 до 2013 г. имаме изсветляване на икономиката. През 2014 г. обаче тенденцията се обърна – говорите за лек ръст на сивия сектор. На какво се дължи това?

- Основните причини са общата несигурност и неопределеност в обществото през миналата година. Имаше напрежение, резултат от управлението на три правителства в рамките на година, имахме избори за Европейски и за национален парламент и отнемане на лиценз на четвъртата по големина банка. Всичко това се отрази както на цялото общество, така и на цялата администрация.

Когато се сменят правителства, работещите в администрацията стават по-колебливи, не знаят кои от тях ще останат на работа и кои – не, отлагат вземането на съществени решения, избягват конфликтни и трудни проверки. Това е естествено поведение, но миналата година се събра твърде много. Така си обясняваме по-разхлабения контролен режим.

Пак миналата година имаше забавяне на плащания по европейските фондове, мерки на ЕС спрямо Русия и контрамерки, които доведоха до затруднения за реализацията на продукция и за европейските производители. Те насочиха хранителни продукти, предназначени за Русия, към България. Тези продукти са на сравнително ниски цени, защото са излишък, а и са по-субсидирани, отколкото нашите. Това затрудни реализацията на продукцията за доста наши фирми. Така в средата на неопределеност фирмите понякога намират изход в сивите практики.

- Какви са те?

- Основните сиви практики, разпространени в България, са наемане на хора без договори, наемане на служители с фиктивни договори, които не отразяват цялото им работно време и всички възнаграждения, които получават, продажби без документи, неиздаване на фактури.

- Защо проучването отчита спад при събираемостта на ДДС и акцизите?

- Едната причина е общата среда. Друга причина, която от финансовото министерство изтъкват, е, че миналата година беше въведен режим за обратно начисляване на ДДС за зърнени и технически култури. При тази система за начисляване на ДДС окончателното внасяне на данъка малко се отлага, тъй като той се внася не от този, който продава, а от този, който купува. Може ефектът от тази мярка да е пренесен във времето и да се прояви напълно през 2015 г.

При акцизите наблюдаваме понижена събираемост при тютюневите изделия и подобрение на събираемостта при алкохолните продукти. Крайният ефект като цяло е леко спадане на обобщения показател, но вътре в него има противоположни тенденции.

Специално за алкохола в последните 2 – 3 години бяха предприети поредица от мерки, които подобриха събираемостта – повече контрол и измервателни уреди при производителите. Мерките явно вече дават резултат.

При тютюневите изделия очевидно все още не може да се пребори проблемът с нелегалните цигари, с продажбата без бандерол. Тази година видяхме, че беше разкрит широк канал за контрабанда на цигари – ТИР-ове са влизали през един от граничните пунктове, без никой да ги проверява. Каналът вече е затворен, тъй като са взети мерки, но това показва какъв е бил мащабът на проблема. Оценката беше за около 15 ТИР-а ежемесечно.

- Доколко кризата с КТБ засегна икономиката и защо в проучването отчитате случилото се с банката като фактор за ръст на сивия сектор?

- Както отбелязах,  КТБ допринесе за общата несигурност в страната миналата година, но има друга, по-конкретна роля. Редица фирми останаха със затворени пари в банката за около 6 месеца. Представям си колко е било трудно за компаниите да не могат да разполагат със средствата си. Възможно е фирмите, притиснати от обстоятелствата, да са потърсили изход в сиви практики, за да се спасят.

От друга страна, несигурността, която създаде КТБ, доведе и до масово теглене на депозити. Най-напред от други банки, а след това и на средствата, които бяха депозирани в КТБ.

Това явление се успокои, но за някакъв период от време хората си теглеха парите от банките и си преструктурираха депозитите. Започнаха да влагат в имоти. Когато повече пари са в обращение, отколкото в банковата система, винаги сивата икономика нараства. Това не означава, че всички разплащания в брой създават сива икономика, но се създават условия за това.

- Според Вас какво трябва да е ограничението за разплащания в брой?

- То в момента е 15 хил. лв. и има предложения да стане 10 хил. лв. Доколкото знам, има вече консенсус за мярката. Според мен предложението е разумно и приемливо.

- Какво показват анализите за отделни икономически сектори по отношение на сивата икономика?

- Дълго време секторите с най-голям дял на сива икономика бяха строителството и туризмът – заради трудовите договори, висок дял на сивата икономика има и в млекопреработването. Здравеопазването е на едно от челните места в това отношение заради заплащането на ръка, което е сива икономика. Услугите като цяло, когато не се издават касови бележки.

- За тази година можете ли да прогнозирате дали делът на сивия сектор ще се увеличи или ще намалее?

- Мисля, че тази година индексът ще се повиши спрямо миналата и ще имаме изсветляване на икономиката. Съдя по данните, които идват от Министерството на финансите, което казва, че има силно подобрена събираемост и от двете приходни агенции – НАП и митниците. Ако тази тенденция се запази през цялата година, а не само за полугодието, очевидно ще има изсветляване на икономиката.

- Търговията с горива, по Ваша оценка, доколко генерира сива икономика?

- За съжаление, в процеса на анализа не можахме да конструираме достатъчно надежден показател за търговията с горива. Официалните данни за горивата са агрегирани и акцизите за отделните видове горива са различни.

В последните години бяха взети доста мерки в това отношение. Касовите апарати на бензиностанциите бяха свързани с НАП и изведнъж се оказа, че в България има 300 - 400 бензиностанции, които работят без лиценз.

След това бяха въведени нивомери на резервоарите. Това би трябвало да дава резултат и да изсветлява този сектор, но той винаги е бил проблемен. И сега има проблеми с ведомствените бензиностанции, но в сектора постепенно нещата се подобряват.

- Като един от факторите за ръст на сивия сектор посочихте дълговата криза в Гърция. По какъв начин ситуацията в южната ни съседка влияе върху нарастването на сивата икономика?

- Влиянието е по-скоро косвено заради цялата несигурност, която се създаде миналата година. В една такава среда човек става по-рисково ориентиран.

- Сегашната ситуация в Гърция как ще се отрази на българската икономика?

- Има различни варианти. Ако насроченият за неделя референдум се проведе, е възможно гръцкият народ да приеме условията на сделката, която тройката кредитори предлага на гръцкото правителство. Ако се развие този сценарий, ще последват оставка на правителството на „Сириза“ и предсрочни избори.

Гръцката политическа среда е доста разединена, не е консолидирана. Със сигурност ще има напрежение в страната и това ще има някакви ефекти и у нас.

В зависимост от пътя, по който тръгне Гърция, за българската икономика можем да очакваме различни ефекти. Ако Гърция тръгне към задълбочаване на кризата, е възможно част от 300-те хиляди български работници там да загубят работните си места и да започнат да се връщат в у нас, което не е добре на фона на сравнително високата безработица в България.

От друга страна, възможно е международните инвеститори да започнат да се оттеглят Югоизточна Европа, като я оценят като по-рисков район и това да засегне България. Изобщо цяла Източна Европа може да има затруднения.

В Централна Европа проблеми може да има в Унгария, тъй държавният им дълг е със сравнително нисък рейтинг. Когато инвеститорите започнат да бягат от по-рисковите финансови инструменти, първо напускат тези с по-нисък рейтинг.

В Румъния пък има по-агресивна фискална политика и политическо напрежение. Инвеститорите виждайки, че има проблеми в Гърция и Румъния, могат да си кажат, че целият регион е по-рисков.

От друга страна, е възможно да пострада българският износ за Гърция.

Можем обаче и да очакваме положителен ефект – гръцки фирми да видят в България по-стабилна и благоприятна среда за развитие и да преместят дейността си или част от дейността си у нас. В последните години изобщо има приток на гръцки фирми в България, сега новите обстоятелства може да го засилят.

Възможно е и български банки да получат депозити от гръцки граждани.

- Какви ще са последствията, ако Гърция излезе от еврозоната?

- Няма да е без последствия, но те ще бъдат ограничени. Преговарящите от страна на ЕС като кредитори на Гърция си дават сметка какво може да стане и че страната може да напусне еврозоната.

Разбира се, в еврозоната можем да очакваме временно разклащане и може би още спад на еврото, поради турбуленцията, която може да се развие. Но щетите няма да бъдат големи. Те са оценени и ще бъдат за сметка преди всичко на държавни и международни институции, които могат да ги понесат.

Частният сектор няма да понесе големи щети, защото той вече ги понесе. 

Ако си спомняте, когато Гърция сключи споразумението с МВФ преди три години, по което във вторник не си плати дължимата вноска, тогава страната изтри около 100 млрд. евро дълг за сметка на частни кредитори.

В момента голямата част от гръцкия дълг се държи от официални институции – централни банки, ЕЦБ и много малка част от него е в частни институции. Директната загуба ще понесат публични институции, така че частният сектор няма да пострада много. Вероятно са изчислени загубите, които ще понесе публичният сектор, и е преценено, че те могат да бъдат поети.  Разбира се, ще има турбуленция, ще има временно състояние на несигурност, отдръпване на инвеститорите, може би спад на курса на еврото. Всичко това вероятно ще го видим, но според мен щетите ще са ограничени.

- На този фон има ли смисъл България да предприема стъпки за влизане в еврозоната?

- Предприемането на стъпки има смисъл. Ние изпълняваме повечето критерии в по-голямата част от времето.  Специално изискването за дълга го изпълняваме по-добре, отколкото самите членове на еврозоната.

Мисля, че въпросите са по-скоро политически, отколкото технически. За да бъдат решени политическите въпроси, се изисква продължително дискутиране, дипломатическа работа. Затова, ако се предприемат сега тези стъпки, приемането ни в еврозоната ще стане най-рано след 4 – 5 години.