Елена Герганова: Към биоземеделието ще се насочват все повече инвестиции

Какви са перспективите пред производителите на биопродукти и какво търсят потребителите – това коментира в интервю за Investor.bg  Елена Герганова, търговски директор и член на СД на „Гимел”

Елена Герганова е завършила езикова гимназия в Ловеч, а след това Агробизнес в УНСС. Цялата й кариера е свързана с „Гимел“ АД. Член е на Съвета на директорите на дружеството. 

От 2000 г. Гимел отглежда биозеленчуци по методите на биологичното земеделие, как се разви производството ви през тези години?

Когато започнахме да отглеждаме зеленчуци по методите на биологичното земеделие през 2000 г., това беше нещо ново не само за България, но и за Европа. Биоземеделието беше едва прохождащ сектор, който тепърва щеше да се развива и наистина през следващите няколко години ръстът беше впечатляващ. Фактът, че бяхме един от първите такива производители, много ни помогна и ни даде достъп до външни пазари, въпреки че България все още не беше член на ЕС и имахме строги ограничения при вноса.

Интересът беше толкова голям, че големи западни търговски вериги предплащаха продукцията ни за 2 години напред. Стигнахме до там, че нашите биокраставици, произведени в пазарджишкото село Звъничево, се продаваха в известния лондонски магазин Harrods, който е популярен с това, че не прави компромис с качеството на продуктите. Дори и сега над 80% от нашите биозеленчуци се реализират в Западна Европа и най-вече в Германия и скандинавските страни. 

Постепенно започна да се заражда интерес и в България, но поради специфичните изисквания за съхранение и излагане на биозеленчуците нямаше как да достигнат до българските потребители. Това се промени с навлизането на търговските вериги, които успяха да осигурят нужните условия.

Какво отчитате по отношение на производството за 2014 г.?

През миналата година диверсифицирахме производството си и успешно реализирахме един нов проект – цех за нарязани, измити и миксирани био салати, готови за консумация. Това е храна, която пести време и е богата на витамини и минерали заради микса от зеленчуци. С отварянето на цеха разнообразихме сортовете и видовете листни зеленчуци, които отглеждаме и те станаха неразделна част от нашите програми. Все пак за нас основно остава оранжерийното производство на биокраставици, което е около 80% от продукцията ни. Всъщност, ние сме един от най-големите самостоятелни производители на този продукт в Европа.

В оранжерийни условия произвеждаме също домати и чери домати. През лятото на откритите ни площи отглеждаме всички традиционни за България плодове и зеленчуци като чушки, зелен боб, тиквички, патладжани, дини, пъпеши и др. Имаме и 30 дка био ябълкова градина с няколко сорта. Какво представляват изградените когенеративни стопанства? Това са инсталации за високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, работещи на природен газ. Чрез когенерациите използваме много по-пълноценно природния газ като ресурс и въпреки че дълго ще изплащаме инвестицията, все пак това беше единственият ни ход за намаляване на основен наш разход в дългосрочен план.  Какво точно представлява оранжерийното биопроизводство? 

Оранжерийното биопроизводство е отглеждане на зеленчуци в максимално естествена среда, без използване на каквито и да е пестициди, химични торове и ГМО. Това е разликата с масово разпространеното „хидропонично” оранжерийно производство. При него растенията се отглеждат в специални кубове от вата, в които се вливат влага и химикали и така се осигуряват нужните вещества за растежа.

Оранжерийното биопроизводство е много рисково, скъпо е, болестите бързо се разпространяват, а също сме под влиянието на капризите на природата – метеорологични условия, болести, бедствия и т.н. Например, наскоро беше наводнен един цял блок от нашите оранжерии просто защото се повиши нивото на подпочвените води. Но, независимо от това, рискът си заслужава.

По данни на агроминистерството площите за биоземеделие постоянно се увеличават. Как очаквате да се развива секторът?

Статистиката до момента показва, че търсенето на биопродукти расте не само в България, но и по света и моята прогноза е, че този ръст ще продължи. Това е пряко свързано с повишаването на стандарта на живот. С ръста на търсенето ще се увеличава и потреблението, което означава, че към биоземеделието ще се насочат все повече инвестиции.

Очаквате ли някакви промени по отношение на потреблението?  Както казах, очаквам потреблението да расте. Специално в България делът на биозеленчуците и плодовете все още е твърде малък в сравнение с по-развитите държави. Например в Западна Европа техните продажби стигат до 20% от общия обем.

Надявам се, че и у нас ще догоним тези нива, но за това е необходимо да се случат няколко важни промени. Първата, разбира се, е повишаването на стандарта на живот. Когато хората разполагат с повече средства, започват да мислят за по-качествена храна, която да сложат на масата си. Втората промяна е на мисленето и тя е много по-важна. Когато човек осъзнае, че от това, което яде, зависи здравето му, тогава той подхожда много по-внимателно към продуктите, които купува, започва да чете етикетите и да е много по-взискателен.  Какво можете да кажете за групата на потребителите, които купуват биозеленчуци?

Нашите клиенти са интересуващи се, търсещи и динамични хора. Не е задължително това да са по-заможни потребители, а по-скоро такива, които са приели здравословното хранене като философия. А когато човек веднъж е започнал да мисли по този начин, трудно ще се откаже. По-скоро ще намали други разходи, но няма да направи компромис с храната за семейството си. 

Това е и мисията на компанията ни, която аз приемам много лично като българка и като майка – да покажем на хората, че биопродуктите и здравословното хранене не са привилегия на богатите. Да, те са по-скъпи, но не са недостъпни. 

Често потребителите не вярват, че действително обявените за биопродукти са такива, какво бихте посъветвали скептично настроените?

Най-напред бих ги посъветвала да гледат маркировките на етикетите. Не само големите букви „Био” или „Органично”, а да търсят европейската маркировка – листо, чийто контур е очертан от звездите на ЕС. Под тази маркировка задължително трябва да е посочен и номер на сертификат, който е индивидуален за всеки производител или логистичен център.

Поставянето на тези маркировки носи много отговорности. Фирмите са подложени на непрекъснати одити и при най-малките нарушения санкциите са големи. Най-тежката е отнемането на сертификата, а това води до големи загуби за производителя. Той ще трябва да започне цялата процедура на сертифициране отново, което отнема много време и води до загуби. В пресата се коментира, че ще развивате франчайз магазини в България и Румъния. Къде планирате да са тези търговски обекти и какво развитие очаквате?

Да, вярно е, че ще развиваме франчайз програма. Всъщност, вие първи научавате, че на 16 март подписахме първия такъв договор за Румъния. Магазинът ще бъде в град Крайова и ще е копие на нашите „здравословни зони” в София и Варна. Това е едва началото на програмата, която тепърва ще развиваме, защото виждаме, че хората реагират позитивно към този модел.

Смятате ли, че на пазара ще бъдат добре приети продуктите на биологичното животновъдство?

Лично аз ги очаквам с нетърпение. При всяко положение ще се развива и биологичното животновъдство, но това ще бъде много трудно.

Тук трябва да направим разлика между свободно и биологично отглеждани животни. И тя идва не само от площта, предвидена за една кокошка или прасе, но и от начина, по който се храни и гледа. При биологичното отглеждане храната трябва да е със сертифициран биопроизход и да не се използват каквито и да било антибиотици или хормони. Ето защо биологичното животновъдство е не само скъпо, но и много трудоемко.