Иван Иванов: Бавната реформа на ВиК сектора поставя в риск програма Околна среда

Инж. Иван Иванов е председател на Българската асоциация по водите (БАВ) и изпълнителен директор на Сдружение „Индустриален клъстер подземна инфраструктура” (ИКПИ). Завършва Френската гимназия в столицата и Химико-технологичния университет. Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление в София и от Американския университет в България. Специализира във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е във ВиК сектора от 1999 г., като 11 години работи в „Софийска вода” АД, където заема постовете главен секретар и прокурист.

Инж. Иванов е член на УС на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EUREAU). Представител е на Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи обществени услуги (CEEP) в Ръководния комитет на Европейското партньорство за иновации в областта на водите (EIP Water) към ЕК. Представител е на АИКБ в Комитета за наблюдение на програма „Околна среда 2007-2013 г.“ и в работната група за изготвяне на ОПОС 2014-2020 г.

- Г-н Иванов, България разчита на Европа, за да обнови ВиК мрежата си, за което според доклад на Световната банка са необходими около 12 млрд. лв. Брюксел обаче ни постави условието първо да реформираме водния сектор, за да получим финансиране за инфраструктура по оперативна програма „Околна среда“. Докъде стигнахме с реформата?

- Има различни разчети за необходимите средства, за да се подобри състоянието на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“. Никой не може да каже каква точно е сумата, но със сигурност са необходими над 10 млрд. лв.

Като цяло в стратегията се казва, че на европейско финансиране може да се разчита за максимум 30 – 40% от нуждите.

Останалото трябва да дойде от ВиК операторите чрез цената на водата. Тук идва съображението, че цената не може да бъде безкрайно висока, затова са правени изчисления за социално поносимата цена и необходимите субсидии от държавата, за да се направят необходимите инвестиции. 

Реформата се подготвя в момента, за съжаление, само на книга. Полагат се усилия, подготвят се необходимите нормативни документи, но все още сме на първия ключов етап.

Ще припомня, че една от стъпките в реформата предвижда активите, с които оперират ВиК операторите, да станат публични. Голяма част от тях в момента са в баланса на ВиК операторите, като трябва да бъдат извадени и да станат общинска или държавна собственост. Това трябваше да стане до края на миналата година, но още не е факт.

- Причината в дружествата ли е?

- През миналата година в цялата страна активите на дружествата бяха отписани. Сега всеки момент се очаква заповед на министъра на регионалното развитие, с която процесът да приключи окончателно. Малко се бави процедурата, защото има спор около това как ще се компенсират ВиК операторите, за да не влязат в несъстоятелност след отписването на тези активи. Следващата стъпка е създаването на работещи водни асоциации, които да се разпореждат с активите и да възложат на ВиК операторите с договор експлоатацията и поддръжката на системите в дадената област. 

- Те кога ще заработят?

- Към момента не мога да твърдя, че са работещи. Миналата година имаше известен напредък, защото беше направен поне правилникът за тяхната работа. Има предпоставки да заработят, но засега на практика не функционират.

- Каква е причината?

- Липсата на правилник за работата им беше една от причините, но, както вече казах, такъв вече има. Правилникът предвижда всяка асоциация да има бюджет и поне трима служители. Те към момента не са имали някакви особени ангажименти, защото основната им работа е подписването на договорите с ВиК операторите. А това не може да стане към момента, защото активите не са извадени окончателно. Напредваме, но бавно.

- След това каква ще бъде ролята на асоциациите?

- След това те ще контролират със своите служители изпълнението на въпросните договори. Тук идва въпросът няма ли да дублират работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). От една страна, имаме надзор от страна на държавата чрез Закона за регулиране на ВиК услугите, а след това – регулиране през тези асоциации. ВиК операторите ще трябва да се отчитат на две места и това ще създаде проблеми. Отделно се размиват отговорностите.

Според мен, трябва да се преосмисли работата на ДКЕВР и регулаторът да стане консултант на водните асоциации, които да вземат крайното решение за цените. Нещо, от което политиците бягат. 

- Това ще е една революционна промяна.

- Това е по-скоро модел, вече развит в Румъния, който и ние следваме. Само че там няма асоциации, тъй като техните области имат пряко избрани областни съвети, които са възложители на ВиК операторите.

Доколкото има нещо революционно, това е стратегическото решение, което трябва да вземем – какво правим с Комисията. В края на краищата, ако искаме да правим реформа, трябва да вземаме и такива решения. Оттук нататък дали самите асоциации ще имат готовност и капацитет да изпълняват тези функции, това е друг въпрос.

- Според Вас асоциациите могат ли действително да се справят с въпроса за цената на водата?

- Не твърдя, че това е най-точното решение. Само искам да предизвикам дискусия в тази посока, защото сега се говори за разделянето на ДКЕВР. Ние категорично подкрепяме това, защото смятаме, че трябва да има отделен регулатор, за да има фокус във водния сектор.

Пълното разделяне обикновено среща отпор и основният аргумент е, че се правят икономии от персонал. В същото време създаваме 28 асоциации, в които ще има поне по трима служители, или това са над 80 души. Ако тези хора работят фокусирано върху цялата държава, ще са по-полезни.

Предстоят и други важни промени. Една от планираните реформи в сектора е ВиК операторите да управляват водните проекти по програма „Околна среда“, по настояване, а във всяка област да има само по един ВиК оператор.