Светлана Боянова е завършила право в Бургаския свободен университет, има специализации по обща селскостопанска политика, биологично земеделие и правна закрила на сортовете растения в ЕС в редица европейски страни.
Започва кариерата си като гл. експерт в дирекция "Интеграционна политика" в Министерството на земеделието през януари 2000 г. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация (БИБА), а от 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на АЗПБ. В правителството на ГЕРБ е заместник-министър на земеделието. В момента е председател на Института за агростратегии и иновации.
Със Светлана Боянова разговаряме за новата Програма за развитие на селските райони, за рисковете пред бранша и влиянието на руското ембарго за производителите.
Г-жо Боянова, в момента най-оптимистичните очаквания са новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 да тръгне през януари 2015 г., как ще се отрази това на земеделците?
Със сигурност програмата няма да тръгне през януари, най-рано това може да стане в средата на 2015 г. Сега трябва да отразим бележките на Еврокомисията по програмата.
За инвестиционните мерки съм сигурна, че 2015 г. няма да е нулева, дори приемите да са в средата на годината, но силно се притеснявам да няма нулева година за агроекологията.
Наредбите по прилагането на програмата трябваше вече да са с готови проекти, но това още не е факт. При служебното правителство нямаше работна група по директните плащания, нито по наредбите.
Тази година можеше Програмата можеше да бъде одобрена под някаква форма, но беше загубена цяла година.
Защо става така, след като едни и същи хора пишат програмата в агроминистерството?
Да, но при смените на политическото ръководство се дават различни сигнали. Сега, след като имаме бележки от ЕК, трябва да им се отговори. Отговорът може да е различен в зависимост от това какво иска политическото ръководство – да се каже земеделието накъде ще върви. Това не е работа на експертите, те изпълняват каквото им се нареди. Затова политическата нестабилност оказа сериозно влияние върху нашия сектор и даже го постави под риск.
Конкретно къде виждате такъв риск?
Кампанията за директните плащания определено за догодина не я виждам как ще се случи. Предходният парламент прие промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, според които правното основание за ползване на земята е условие за заявяване на площите. Там пише, че всеки, преди да заяви площите, трябва да регистрира правното основание в специален софтуер, който още не е създаден. Не знам и да се работи по него.
Под въпрос е и какво знаят в общинските служби по земеделие за новата ОСП и промените при директните плащания. Освен това бяха сменени всички областни директори, както и директорите на общинските служби. Ако специалистите там са запознати с тези въпроси, земеделските производители също би трябвало да са запознати, а те не са.
Докога би трябвало да е готов софтуерът, след като от 1 март 2015 г. започва кампанията за заявяване на обработваните земи?
Би трябвало да е готов по-рано, за да се регистрират основанията за ползване на земята на 90 хил. бенефициенти. Законът е много добър като идея, но практическото му приложение куца.
Освен това тази година като се заявяват площите трябва да се посочи зеленият компонент и софтуерът да го изчисли автоматично. Ако няма информационна система, това няма как да стане заради липсата на съответния продукт.
Липсата на този софтуер може ли да блокира процеса?
Според мен може. Някой биха казали – като няма информационен продукт, ще си караме по стария начин. Аз не знам обаче как ще се оправим със зеленото плащане по стария начин. Няма и време и хората в общинските служби да бъдат запознати с промените.
В закона пише да има специализиран софтуер. Дали ще свързват съществуващи продукти или ще правят нов, това си е чисто технически въпрос.
Няма време. Земеделците отсега трябва да знаят имат ли някакви ангажименти – някой служебно ли ще ги регистрира, или те ще подават документи.
Бившият агроминистър Васил Грудев заяви, че при всички случаи ще загубим евросредства за тази година. Според Вас рискът на колко се оценява?
Прогнозите са различни, според мен са рискови около 90 млн. евро. Без договорени проекти заради бавната работа на Фонд „Земеделие“ нямаше как да има плащания.
След като агроминистерството обяви за четвърти път търг за избор на одитор (сертифицираш орган), който да завери 1,65 млрд. лв. изплатени евросредства през октомври 2013 г. – октомври 2014 г., но поръчката се обжалва, каква е вероятността тези пари да бъдат загубени заради липсата на одиторски доклад?
Надявам се да продължим напред, всичко зависи от решението на КЗК.
08:22 | 14.09.22 г.