В рамките на втория кабинет на Бойко Борисов бе сформирано отделно Министерство на туризма, за което от туристическия бранш отдавна настояват. Новият министър на туризма Николина Ангелкова вече стартира първите срещи с бранша по наболелите проблеми.
Как браншът възприема новия министър, какви са задачите пред министерството, какви политики ще изисква туристическата индустрия от новото управление, колко трябва да са парите за национална реклама на туризма и кой да ги управлява. Може ли България действително да се превърне в дестинация на четири сезона. По тези теми разговаряме с Байко Байков, председател на УС на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенти (АБТТА).
Господин Байков, какви са първите ви впечатления от министър Николина Ангелкова след проведените срещи с бранша?
В лицето на госпожа Ангелкова виждаме един подготвен и отговорен експерт. Поздравяваме я за експедитивността при провеждането на срещите с бранша, което е задължително за определянето на новата структура на ведомството и отговорното отношение към сектора. Дирекциите, които ще продължат да функционират, са "Туристическа политика", "Маркетинг и реклама", "Международни проекти". Обсъжда се също отдел, който да отговаря за туристическите атракции, които са публична държавна собственост. Това е нова дейност, която предстои да бъде организирана, и очакванията са големи. Браншът очаква много не само от министъра, но и от бъдещите експерти в новото министерство.
Какво очаква туристическият бранш от новото управление?
Очакваме радикална промяна в държавното управление на туризма. Нагласите на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенти са в три посоки. Преди всичко следва да се приемат наредбите към Закона за туризма, които регламентират условията и правилата за бизнес в редица сегменти. В момента неработещите наредби поставят сектора пред много сериозни изпитания, защото част от легалните играчи в бизнеса са принудени да търсят варианти и да преминат в сивия сектор. Затова очакваме много сериозна санкция от страна на държавното управление по отношение на нелегалния бизнес в туристическата индустрия, който е около 50 на сто.
На второ място трябва да си дадем сметка, че основният туристически поток, който може да гарантира устойчивост на туризма ни, са пазарите на Европейския съюз. В момента те съставят едва около 50 процента от целия туристически поток, което е намаление с близо 30 пункта за около пет години.
Това е много тревожна тенденция – ключови пазари на България като Германия, Великобритания и скандинавските пазари, трябва да получат необходимото внимание като маркетинг и директна медийна реклама, за да възстановим позициите си на тях. Тъкмо на тези пазари са туристите, които могат да променят туристическия облик на България с оглед на предпочитани туристически продукти. Това са високоплатежни туристи, които биха консумирали туристически продукти, различни от класическата морска ваканция, която придоби етикети, които най-меко казано рекламират страната ни като нискобюджетна дестинации. Тъкмо в тази насока трябва да се работи – да се промени имиджът на България, да се подберат нови етикети и по друг начин да се цитира името на страната ни на международния туристически пазар.
Третата посока е свързана с организационното управление на туризма, за което вече стана дума. Разчитаме, че овото министерство ще бъде устойчива структура с необходимия статус, където да се концентрират всички оперативни функции, които сега са разхвърляни в седем или осем министерства. И на практика в рамките на един сезон, ако възникне дори елементарен проблем, той не може да бъде разрешен в оперативен план. Също така в новата институция трябва да се съберат експерти, така че политическата смяна да не влияе върху туристическият бизнес, както влияе в момента, защото всяка политическа смяна означава хаос в индустрията.
Необходимо е още работа по създаване на устойчивост на националния маркетинг, така че той да стане предвидим и прогнозируем, да се разширят функциите на Националния съвет по туризъм като решаващ, а не като консултативен орган по отношение на националния маркетинг, защото това е форматът, в който браншовите организации трябва да решат по какъв начин трябва да се управлява държавният ресурс за национална реклама.
Как трябва да се случва националната туристическа реклама?
За първите седем месеца на годината от националния бюджет за реклама, по данни на Министерството на икономиката и енергетиката, са изразходени като крайна медийна реклама във вестници, радио и телевизия 25 хиляди евро, за присъствие в чуждестранна среда и реклама в интернет не е похарчен нито един лев, за външна реклама – едва 100 хиляди евро. Това е обидно за туристическия бранш и показва неглижиране на проблемите и обрича на сериозен риск бизнеса.
Как разчитате тези цифри?
В международен план туризмът е изключително конкурентен. Ние виждаме какво правят нашите преки конкуренти – страни като Македония, например, отделят по-ниски бюджети, но те се изразходват целево и резултатът е виден. При нас спадът е много драматичен – за първите осем месеца имаме намаление от близо 6 на сто, като само от европейските пазари той е 15,5%. Ключов пазар като Великобритания спада с 25 на сто, Германия - с 10 на сто.
Това са стряскащи показатели и не могат да се подминат. А опитът да се замаскира ситуацията с привеждане на данни за пътувания на граждани от чужди страни въобще показва некомпетентност, защото тези, които пътуват с цел бизнес и други цели, нямат нищо общо с туризма. Това са данни за хора, които не пътуват, защото са привлечени от България като туристическа дестинация, нито от националния маркетинг, а пътуват по друга причина.