Standard & Poor's: Няма системен риск за банковата система в България

Марчин Петриковски е управляващ директор и регионален директор на рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P) за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Той се присъединява към компанията през януари 2014 г. Г-н Петриковски отговаря за франчайза на S&P, както и за стратегията и управлението на рейтинговия бизнес в региона. От началото на годината S&P разполага с офис и в Полша.

Преди да се присъедини към екипа на S&P г-н Петриковски е бил изпълнителен директор и ръководител инвеститорски услуги за Русия, Общността на независимите държави, региона на ЦИЕ, Израел в J.P. Morgan. Преди това прекарва пет години в Citi, като работи в сферата на инвестиционното и корпоративното банкиране.

Г-н Петриковски бе на посещение в България, за да се срещне с представители на българския корпоративен и банков сектор, да обсъди възможностите за икономическо и бизнес сътрудничество и добие по-добра представа за развитието на страната.

С г-н Петриковски поговорихме за предизвикателствата пред българската икономика, рисковете пред корпоративния сектор и ситуацията в банковия сектор. Оценките за кредитния рейтинг на страната също бяха основна тема на разговор. Ето какво коментира регионалният директор на S&P за региона на ЦИЕ пред Investor.bg. Г-н Петриковски, през юни агенция Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на България с една стъпка, но запази стабилната перспектива. Можем ли да очакваме ново понижение или тъкмо обратното – повишение на рейтинга?

- Да, предприехме действия относно рейтинга на България. Решението взехме в периода май-юни тази година. Понижихме рейтинга на България от ВВВ до BBB-, като оценката все още е в инвестиционния клас. Но нивото е последното от инвестиционния клас.

Но, отговаряйки на вашия въпрос – наистина, перспективата е стабилна. Това означава, че, поглеждайки кредитния рейтинг на България днес, ние го виждаме като балансиран. Налице е баланс между възходящите и низходящите рискове. Ето защо към този момент моят отговор на въпроса ви е – не, няма изгледи за предприемането на нови действия относно рейтинга, защото перспективата е стабилна.

Нашата следваща оценка на кредитния рейтинг на България ще направим през декември. Оценки правим два пъти годишно. Първата беше през май-юни, а следващата дата е 12 декември. Тогава ще публикуваме новата оценка. Тя е на база анализи. Анализаторите преглеждат ситуацията, събират цялата налична информация, защото кредитният рейтинг е композиран от много различни фактори, които позволяват на анализаторите и всъщност – на комитета по рейтинга, да вземат решение дали е нужна нова промяна на рейтинга. На 12 декември ще публикуваме актуализираната оценка. Към този момент нищо не се е променило. Все още считаме перспективата пред рейтинга за стабилна. Рейтингът е на нивото, което последно потвърдихме. Така че няма промени от текущите.

Значи следващата мисия на S&P относно кредитния рейтинг на България ще се състои през декември?

- Да, точно така. Официалното становище ще обявим на 12 декември. Но какво правим преди това? Преди това извършваме задълбочен анализ на ситуацията, срещаме се с представители на капиталовия пазар, на правителството, на централната банка, за да получим по-задълбочена представа за това, което се е случило в страната през последните 6 месеца.

Освен това наблюдаваме публикациите в медиите, анализираме цялата информация, която събираме, за да сме добре подготвени, да имаме един цялостен поглед относно изминалите събития. И както казах – на 12 декември ще публикуваме официалната оценка.

Как оценявате текущите предизвикателства пред българската икономика?

- За да отговоря на този въпрос, бих искал да коментирам какви биха били потенциалните рискове, които биха предизвикали потенциално понижение на кредитния рейтинг. Т.е. какви ще бъдат първопричините, които да ни накарат евентуално да понижим рейтинга. Никога факторът не е един. Обикновено става дума за няколко компонента. Ще посоча три потенциални риска.

Първо, това са големите задължения, които са създадени от т.нар. държавни предприятия, или от намесите на държавата в енергийния, транспортния и банковия сектор. Ако те изкристализират върху държавния бюджет, това според нас ще бъде потенциален риск и допълнителен товар върху държавата. Второ, ако е налице забавяне на икономическия растеж или са налице някакви рискове пред растежа. Перспективите пред растежа са фактор, за който сме загрижени и който, успоредно с другите фактори, би довел до потенциална промяна в рейтинга.

И последно, но не по важност – липсата на потенциални политически промени, т.е. липсата на прозрачност в провежданата политика е другата опорна точка, която наблюдаваме. Оценката ще бъде композиция от фактори, но това са ключовите.

В такъв случай и политическата ситуация е ключов фактор?

- Политическата ситуация е един от факторите, който следим. Един допълнителен фактор, който също следим, е дали ще продължава отливът на чуждестранни капитали от България или дали липсват чуждестранни инвестиции в България. Но при поставянето на кредитен рейтинг трябва да запомним, че факторите са взаимосвързани. Някои от тях се генерират от политиците, други – от икономиката. Ето защо трябва да имаме един цялостен поглед. Не е възможно да посочим дали само един фактор ще окаже влияние. Тези фактори трябва да бъдат разглеждани заедно и едва тогава ще можем да оценим какво би било влиянието им.

Ще ви дам пример със страна от Централна и Източна Европа. Полша има рейтинг А-, който не е променян през последните 7 години. Той е много стабилен. Но дори и в Полша имаше много негативни и позитивни събития, но балансът между тях ни позволи да запазим рейтинга стабилен. Ето защо винаги трябва да говорим в контекст, когато поставяме кредитен рейтинг.

А какви са рисковете пред българските компании?

- Мисля, че рисковете за българските компании са в две насоки. Едната касае рисковете, свързани с предприетия бизнес модел, индустрията, в която се намира компанията, взаимоотношенията с клиенти и доставчици. От друга страна, ако трябва да говорим за средата, в която оперират компаниите, ние не виждаме голяма активност по отношение на финансирането. Виждаме, че банките са колебливи при отпускането на кредити за предприятията в България. Може би има няколко причини за това.

Едната е, че няма достатъчно търсене от страна на компаниите. Може би и банките имат стриктни изисквания по отношение на рисковите профили. Но бремето, което носят ликвидните и капиталовите рестрикции, също поставя някакви ограничения за банките. Но за да се развиват, компаниите трябва да имат достъп до финансиране. Обикновено банките са първият източник на финансиране. Макар че банковият сектор в България е много ликвиден, виждаме, че е нарушено предаването на банковата ликвидност към корпоративния сектор. Ликвидността е един от факторите, който мога да посоча като благоприятен.