Г. Драйчев: Новият офис на БФБ-София е с площ почти един декар

С Георги Драйчев, изпълнителен директор на БФБ-София, разговаря Мариян Йорданов - Г-н Драйчев какъв е размерът на инвестициите на БФБ-София в новата сграда на борсата? В нашия капитал беше внесена като апортна вноска сградата на кино “Г. Димитров”, която беше в много лошо състояние и се оказа абсолютно непригодна за офис на БФБ. Ние успяхме да продадем тази сграда за сума много близка до 1 млн. долара. С цялата сума, която получихме от продажбата, закупихме нашия нов офис с разгъната площ близо един декар. Сега новата сграда на Борсата е във финален етап на строеж и се намира на Солни пазар много близо до сегашния ни адрес. - Кога ще приключи нанасянето в новата Ви сграда? Новата сграда от нормативна гледна точка не е готова – още няма разрешение за ползване. Нашият план е в края на септември да се пренесем окончателно там. Това съвсем не е лека задача, тъй като ние трябва да пуснем втора Борса в новия ни офис и да изключим първата, естествено след като се убедим, че втората работи. -Какви са вероятните форми на интеграция с борсите от региона и кога се очакват резултати? Сроковете все още не са ясни и това не зависи изцяло от нас. Основното решение всъщност ще бъде политическо, ако говорим за приватизацията на БФБ и за навлизането в капитала и на чужди фондови борси. От гледна точка на интегриране на пазарите обичайната схема е, че бизнесът проявява активност и налага някои свои правила, които после се обличат в норми. Българските инвестиционни посредници използват принципа “Member to member” и работят на чужди борси, на чужди валутни пазари. Обратното, предполагам, също е факт – т.е. чуждите борсови къщи и банки търгуват чрез нашите борсови къщи и посредници. Няма способ един клиент да бъде разграничен от друг клиент. На борсата това няма как да го видим. Вижда се в Централен Депозитар. - Кога очаквате да се започне процедура по продажба на държавните акции в капитала на БФБ-София? Схемата е следната: в момента Българска фондова борса и Централен депозитар са в забранителния списък за приватизация. В момента, в който с решение на Министерски съвет бъдат извадени от този забранителен списък, автоматично започва да тече процедура по приватизация. Естествено в ръцете на принципала и на Агенция за приватизация, е каква стратегия ще се приложи за приватизацията на пакетите на Българска фондова борса и на Централен депозитар. - Какви са инвестициите в системата COBOS? В системата COBOS единственото нещо, което не е със свободен код, е базата данни ORACLE, за която ние имаме лиценз. Лицензът за ORACLE е приблизително 35 хил. долара. Другият софтуер, който сме използвали, е със свободен код и може да се ползва свободно. Отделно, това е разработка изцяло на екип на Българска фондова борса. Не сме използвали нито външни консултанти, нито външни специалисти. При ценовата политика за COBOS целта ни не беше да получим пряка доходност. По-скоро COBOS е създаден, за да се даде възможност за повишаване ликвидността на пазара, да се даде по-голям достъп до Борсата на крайните потребители. В момента абонати на системата COBOS са над 25 инвестиционни посредници и банки и над 600 клиенти, като годишната сума, която се получава от тях, е над 60 хил. лв. Цената за годишен абонамент е 1 000 лв., а за годишен сертификат за клиент на COBOS е 60 лв. без ДДС.