Как се развива производството на вино в България, каква е прогнозата за износа през тази година и защо кризата в Украйна повлия на българските изби – това коментира пред Investor.bg Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното
Г-н Коев, какви са намеренията на чуждестранните инвеститори за производство на вино в България?
Към момента в България се изграждат нови предприятия, от които 11 са на чуждестранни инвеститори. Някои от тях имат масиви, но още нямат изби. В страната вече работят 60 чуждестранни инвеститори.
Кои региони са най-атрактивни за тях?
Основно Южна България – Мелник, Петрич. Винарски предприятия се изграждат и в Пазарджишко – Карабунар, Харманли и Любимец, също и в Русенска област, както и в Нови пазар, Шуменско. Инвестиции има и в Бургаско и Велико Търново.
Как си обяснявате този интерес?
Скоро открихме с министър Грудев гроздоберната кампания в село Черногорово, Пазарджишко. Това е италианска инвестиция. Собственикът ми каза следното: България е в Европейския съюз, дават се големи субсидии за изграждането на нови лозови масиви и за построяването на изби.
Например, ако изградите лозов масив за 100 000 лв., 75% са европейски субсидии по Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор (2014-2018), а останалото е самоучастие. За изграждането на изба, например за 1 млн. лв., евросубсидията по лозарската програма е 50 на сто.
Това означава ли, че се засилва конкуренцията между производителите в България?
Това е факт. От друга страна, в Европа цената на земята е в пъти по-скъпа, отколкото в България. Наистина, купуването на земя беше ограничено от парламента, но за физически лица. За едно юридическо лице няма абсолютно никаква пречка да го направи.
От значение са и ниските данъци.
За инвеститора в Черногорово е проблем да си намери работна ръка, но дори като наема хора от града и ги извозва с автобуси до лозята, му излиза три пъти по-евтино, отколкото да плаща на работници в Италия за същата работа.
Ето я компилацията от предимства, която те виждат, и затова идват.
Новите предприятия големи количества ли ще преработват, или това са по-скоро бутикови изби?
В Черногорово към момента са засадени около 700 дка. Това означава 700 000 тона грозде, което прави 500 000 тона вино – общо взето предприятието не е малко. В него работят 70 души.
Не на последно място, чужденецът, когато дойде тук, гледа първо дали има административни пречки. Другото, което би го спряло, е корупцията. Явно всички тези хора са видели, че условията са подходящи за тях.
С навлизането на нови участници на пазара внасят ли се нови сортове?
Действително инвеститорите използват нови сортове. Те са по-устойчиви на болести и засушаване, дават и по-високи добиви. Ако едно лозе с каберне дава 500 – 800 кг, има сортове, които дават до 2,5 тона грозде.
Но те държат и на местните сортове. В Черногорово маврудът присъства осезаемо – близо на 20% от площта на лозята.
Фирмата смята да реализира на италианския пазар цялото произведено вино. Значи смятат, че маврудът ще е конкурентен в Италия, която е в топ 5 на винопроизводителите.
А останалите фирми, които навлизат на българския пазар, къде смятат да си реализират продукцията?
Има една инвестиция във Велико Търново на група чужденци от различни националности – германци, американци, ирландец, швед. Всички те работят за една от големите петролни компании.
Те инвестираха в едно лозарско стопанство – 400 дка, като планират общо да станат 1100 дка. Към момента имат само лозя и затова преработват гроздето в друго предприятие, което е допустимо по закон. Цялата продукция заминава за САЩ.
Има ли интерес на инвеститори и към Румъния и Гърция?
За Румъния знам, че има инвеститори от Франция. Гърците трета – четвърта година купуват винено грозде от България и големи количества българско вино.