Валентина Маринова: Състоянието на пазара на дървесина е сложно

Какво свърши за година правителството в оставка по отношение на горския сектор и беше ли наваксано изоставането при програма „Рибарство“ – това коментира пред Investor.bg зам.-министърът на земеделието в оставка Валентина Маринова

Г-жо Маринова, какво наложи да обявите залесяването за приоритет за тази година?

През последните 4-5 години се очерта трайна негативната тенденция към намаляване на площите за залесявания, които през 2013 г. спаднаха до 12 хил. дка. 

Затова предприехме мерки - на първо място бяха извършени изменения в Закона за горите, приети от Народното събрание през месец март. Разшири се кръгът на субектите, имащи право да възлагат и извършват залесяване, като бяха включени учебните горски стопанства и специализираните звена на Изпълнителна агенция по горите.

Срокът, посочен в Закона за горите за залесяване на пожарища и сечища, бе намален от 7 на 3 години. Практиката показва, че три години е един оптимален срок за възобновяване на невъзобновени сечища, а също така и за планиране на разсадниковото производство, предвид и динамичните климатични промени.

Не на последно място, беше изменена разпоредбата, която определя възможностите за изразходване на средства от фонд „Инвестиции в горите”, като бе разширен обхватът на възможните разходи с включването и на залесяването.

Как ще се отразят всички тези мерки на състоянието на горите?

Увеличаването на площите за залесяване освен очаквания позитивен ефект за възобновяването на българските гори ще се отрази и в икономически аспект. Заради допълнителния обем залесителни дейности ще се повиши заетостта в регионите с по-висока от средните за страната нива на безработица.

От друга страна, ще бъде стимулирано допълнително производство на посевен и посадъчен материал, с което ще се осмисли съществуването на някои от разсадниците в страната, чиято дейност в последните години не бе особено активна. Така ще бъдат ангажирани допълнително работници в производствените дейности. Нови работници за залесителните дейности ще бъдат търсени включително и сред трайно безработните лица, регистрирани в Бюрата по труда, за което има постигната договореност с МТСП за осигуряване на почти 1 млн. лева за дейности в горските територии.

Стратегически план за развитие на горския сектор 2014-2023 г. е публикуван за обществено обсъждане. Доколко този план ще помогне да се преодолеят проблемите с природните бедствия, пожарите и незаконната сеч? 

Да, публикуван е първият вариант на проекта на Стратегически план за развитие на горския сектор. Той бе изработен по проект на Изпълнителна агенция по горите по ОП „Административен капацитет“. Междувременно бяха проведени шест регионални кръгли маси във Варна, Стара Загора, Велико Търново, Смолян, Враца и София.

В момента се обобщават всички направени предложения от заинтересованите страни. Част от предложенията ще бъдат включени във втория вариант на Стратегическия план. Предвижда се планът да бъде представен пред обществеността на Национална кръгла маса в София през първите 10 дни на август.

Относно конкретния Ви въпрос, определено смятам, че в този национален стратегически документ със заложените в него 20 оперативни цели и множество дейности, включително свързани с увеличаване на залесените площи в страната, както и такива за борба с пожарите и незаконните практики в горите, когато те бъдат изпълнени, ще можем да се преборим с посочените проблеми.

Как конкретно ще се постигнат целите на плана?

Например в Стратегическия план е заложено да се увеличи площта на горите, на дървесния запас и запаса на въглерод в горските територии. Целта е ориентирана към увеличаването на залесената площ на страната, поддържане и повишаване на запасите от дървесина и въглерод, като същевременно ще се осъществява устойчив годишен добив на дървесина и други горскодървесни продукти и услуги. Предвидено е създаване на противоерозионни залесявания, горски полезащитни пояси и др.

Друг добър пример е целта за подобрено стопанисване на горите. Тази цел е ориентирана към формиране и поддържане на жизнени и многофункционални горски екосистеми, увеличаване на продуктивността на горите, подобряване на тяхната устойчивост на болести, вредители, природни бедствия и други биотични и абиотични фактори.

Не по-малко важна е целта за превенцията на горските пожари и борбата с незаконните действия в горите. Тук например се предвижда първоначално с изготвяне на Национална схема, а в последствие - изпълнение на Национална система за разполагане в горските територии на съоръжения за ранно откриване и оповестяване за горски пожари.

Освен това за борба с незаконните практики е заложено да бъде довършено изграждането на система за дистанционно издаване и контролиране на транспорта и преработката на дървесината, чрез електронните превозни билети и електронните дневници за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал.

Какъв е резултатът от промените в Закона за горите?

За резултат от извършените преди три месеца промени е рано да се говори. За да бъде оценена една норма, са необходими поне две пълни години от нейното действие.

Мога да заявя обаче, че измененията бяха подготвени и приети от всички заинтересовани страни в сектора горско стопанство, като част от промените бяха инициирани от бизнеса, други от неправителствените организации, трети от администрацията. Постигането на консенсус беше задача, която си бяхме поставили още със започването на процеса на нормативни промени.

Тези промени как се отразиха на дърводобива и дървопреработвателната промишленост?

По отношение ползването на дървесина се направиха изменения, които целят да регламентират точно и ясно възможностите на местните фирми да ползват дървесина. Това косвено влияе върху насърчаването на заетостта и осигуряването на работа на малките и средни предприятия по места.

Преди промените не бе съобразено, че на територията на една община, където е седалището и адресът на управление на търговеца, може да попадат повече от едно горско или ловно стопанство. Това създаде условия за различно тълкуване и прилагане и доведе до редица съдебни дела след провеждане на процедури по този ред.

С изменението на тази разпоредба фирмите, регистрирани на територията на дадена община, ще могат да участват в процедурите като местни търговци във всички държавни горски и ловни стопанства, чиито територии попадат в обхвата на тази община.

Още една промяна бе извършена по отношение ползването на дървесина, като бе отменен чл. 116а от закона, който често бе определян като неконсенсусен. Отмяната бе направена с оглед наличието на друга разпоредба, която вече е уредила възможностите за ползване на дървесина чрез дългосрочни договори, в съответствие с исканията на работещите в горскостопанския сектор.

В свое интервю посочвате, че през 2013 г. е наблюдавана тенденцията да се наблюдават сравнително високи средни цени на дървесината и спад в търсенето на суровината. Каква е ситуацията в момента?

През 2014 г. състоянието на пазара на дървесина продължава да е сложно, поради много причини. Намаленото търсене на дървесина се дължи на много фактори - топлата зима и пролет, икономическата криза в Гърция, Арабската пролет, липсата на нови мощности за преработка на технологична дървесина и много други.

Държавните предприятия се съобразяват с тези условия и реагират на ситуацията пазарно. Към полугодието на 2014 г. държавните предприятия, чрез териториалните си поделения, са предложили на процедури 3,5 млн. куб. м  дървесина, сключени са договори за 92 на сто от планираното годишно количество.

Началните продажни цени на дървесината за 2014 г. са намалени в различна степен за различните асортименти и отделните предприятия.

Средното намаление на началните цени е 4% при продажбата на добита дървесина от склад и 10% при продажбата на стояща дървесина на корен. Отчетените продажби на дървесина за шестте предприятия е 1,964 млн. куб. м, което е с 33,6 хил. куб. м по-малко от същия период на 2013 година.

Във всяка една стопанска дейност, респективно търговията, цените е редно да се подчиняват на пазарни принципи, а не на административен натиск. Към настоящия момент няма обжалвана заповед за откриване на процедури за добив и продажба на дървесина. Затова смятам, че предприятията са спазили всички нормативни изисквания за обявяване и провеждане на процедурите, както и са се съобразили с изискванията на бизнеса.

Многократно сте коментирали, че е необходимо да се повиши делът на сертифицираните гори. Какви са ползите за сектора от сертификацията?

Още в края на 2013 г. заявих, че горската сертификация ще бъде приоритет като един от доброволните инструменти, които могат да се използват като движеща сила за подпомагане устойчиво развитие на горските територии. Този механизъм не отменя необходимостта от добри нормативни и стратегически рамки за сектора, чието действие следва да е синхронизирано.

За съжаление, въпреки осъзнатата от колегията необходимост от сертифициране на българските гори и въпреки включването в Закона за горите на разпоредби, включително стимули, свързани с горската сертификация, през последните две години не се наблюдаваше съществен ръст в сертифицирането на горските територии у нас, включително и за териториите – държавна и общинска собственост.

С други думи, част от ръководителите на държавните и общински горски структури недооценяват многостранните преки и косвени екологични, социални и икономически ползи от горската сертификация, както за конкретния регион, така и на национално ниво.

В екологично направление сертификацията допринася за запазване на биологичното разнообразие и на важни компоненти на околната среда като водни ресурси, почви, уязвими екосистеми, ландшафти и местообитания, като същевременно се поддържат екологичните функции и интегритетът на горските екосистеми.

Не по-маловажни са и социалните ползи от горската сертификация. Те включват насърчаване спазването на правата на работниците и местните общности чрез участие на заинтересованите страни в разработването на стандартите, намаляване на трудовите злополуки чрез въвеждане и спазване на стандарти за безопасност, създаване на механизми за разрешаване на спорове между местните общности и горските служители, както и осигуряване на достъп до горските ресурси на местното население.

От съществено значение в полза на горската сертификация са и осезателните икономически ползи, осигуряващи възможността за достъп до нови пазари и получаване на по-високи цени на произведени продукти, в сравнение с аналогични несертифицирани продукти.

Икономическите ползи се изразяват и в подобряване ефективността на производството и разнообразието на продукти за местната икономика, както и подобряване на обществения образ на стопанисващата горите организация.

Търсенето и предлагането на сертифицирана дървесина е в пряка зависимост и от нуждите на пазара. Имайки предвид, че системата за горска сертификация има за цел да осигури и насърчи икономически изгодно стопанисване на горите, при спазване на социалните стандарти и правата на местното население, същевременно с грижа за околната среда, очакванията са интересът на ползвателите на подобна дървесина и потребителите на продукти от дървопреработвателната промишленост да нараства.

Следва да бъде оценено подобаващо и повишаващото се търсене на сертифицирана дървесина в общоевропейски план, предвид влизането през 2013 година в сила на Регламент (ЕС) 995/2010, в чиято система за надлежна проверка за сертифицираните продукти е посочено изрично, че те в голяма степен покриват изискванията за гарантиран добив и производство.

По време на проведените редица срещи с най-големите потребители на дървесина в страната, те недвусмислено изразяваха повишаващ се интерес към сертифицирана суровина. В този дух са и многократните срещи с неправителствените екологични организации, настояващи за ускоряване на процеса на сертификация на българската гора, като гарант за нейното устойчиво управление.

Общото ни виждане за сертификацията на горите е партньорство между еколозите, които са обезпокоени за състоянието на горите и биоразнообразието, от една страна и горскостопанските специалисти, от друга страна, които искат да намерят начин за увеличаване на пазара за горски продукти, произведени екологосъобразно.

Как оценявате създаването на шестте големи горски предприятия, всяко от които стопанисва горските територии на няколко административни области?

Предприятията са в стабилно финансово състояние, като отчитат положителни финансови резултати. Икономическото състояние на териториалните поделения и на държавните предприятия е подобрено по отношение на условията на работа, повишена е мотивацията на персонала и качеството на работа.

Подобрена е материално-техническата база, в която през последните 20 г. са инвестирани минимални средства, предвид ограниченията на бюджетната издръжка. Закупени са нови автомобили, компютърна техника, оборудвани са противопожарни депа, ремонтирани са съществуващи сгради и съоръжения.

Съвместната работа с местното управление по отношение снабдяването на населението с дърва за огрев е чувствително подобрена, показател за което са липсата на сигнали и жалби от страна на граждани. Изпълнението на предвидените мероприятия по горскостопанските и ловностопанските планове е много добро.

В края на мандата как оценявате работата си по отношение на горския сектор?

На първо място искам да отбележа, че от първия до последния ден като ресорен заместник-министър на земеделието и храните, отговорен за горския сектор, съм вложила всичките си знания, умения и сили, за да видя горското стопанство в страната в по-добро състояние от това, в което го заварих при започването на мандата. Дали и доколко съм успяла, мисля, че е редно да бъде да бъде оценено от тези, с които и за които извършихме промените в нормативната уредба, проведохме редица работни срещи и дискусии.

За този неголям период от време направихме доста, възвърнахме доверието на партньорите към администрацията, решенията вземахме, носейки отговорността и изграждайки среда на доверие, прозрачност и равнопоставеност.

Опитахме се да коригираме някои натрупани слабости от предходни периоди. Оценявам като важна и положителна стъпка и извършените промени в Закона за горите.

С някои от поставените задачи се справихме, други цели не успяхме да постигнем, въпреки желанието и усилията на ръководството и експертите на МЗХ и ИАГ.

На първо място искам да посоча невъзможността да довършим в желаните срокове измененията в Наредбата за възлагане на дейностите и ползването на дървесина.

Не можахме да завършим и работата Наредбата за инвентаризацията на горските територии и Наредбата за строителството.

Искам да отбележа, че работният процес в известна степен бе забавен поради изключително широкия кръг заинтересовани страни, които взеха участие в изработването на разпоредбите. За нас бе от съществено значение възможността да чуем всички страни и да подготвим консенсусни варианти.

В тази връзка искам да отбележа факта, че успяхме да разработим и варианти на условия и проекти на договори за процедурите за дългосрочно договаряне за продажба на дървесина. Те обаче не станаха факт включително поради недостатъчно желание на част от големите ползватели на дървесина в страната, породено от настъпилата стагнация на пазара на продукти от дървесина.

Имахме готовност да започнем и по-задълбочени промени в Закона за горите, което декларирахме многократно пред партньорите ни. Не успяхме да се преборим и с проблема с незаконната сеч в страната.

За съжаление, имаше явления и процеси, които не зависеха от нас и възпрепятстваха нормалния процес за разработването и приемането на споменатите норми. Но това не може да бъде успокоение, още повече, че част от проблемите идваха отвътре, от страна на някои ръководители на структури в държавните гори, които не възприеха позитивно въвеждането на друг ред на взаимоотношения в сектора.

В заключение искам да отбележа още веднъж, че с времето ще бъде дадена оценка на направеното от нас за малко повече от година. Мога със сигурност да заявя, че в отношенията ни с партньорите от горския сектор беше изградена среда на доверие, която в предходните години липсваше.

По отношения сътрудничеството с общините – вторият по големина собственик на гори след държавата, на базата на проведените съвместно многобройни срещи, работни групи и семинари бяха положени нови основи за трайно сътрудничество.

Фактът, че на срещите с колегите и партньорите сме били приветствани за усилията, които полагаме за подобряване на ситуацията в горския сектор, ми дават основания да бъда удовлетворена от постигнатото за този период, без да пропускам да отбележа, че е могло да бъде постигнато и повече при други обстоятелства.

В какво състояние оставяте програмата за рибарство и аквакултури?

Близо 96% са договорените, а над 38% са изплатените средства по Оперативна програма “Рибарство” 2007-2013 г. към 9 юли 2014 г. 

От 1 юни 2013 г. до 31 юни 2014 г. по Програмата са постъпили 60 проекта и са сключени 78 договора за 42,5 млн. лв. Това представлява 21,48% от бюджета на Програмата.

На тринадесетото редовно заседание на Комитета по наблюдение на Оперативната програма, проведено в началото на юни 2014 г., представителите от Европейската комисия заявиха, че има огромно подобрение в работа по Програмата през последната една година, но процесите трябва да продължат. Те споделиха нашите очаквания, че към края на 2014 г. ще има активизиране на разплащанията, което ще повиши усвояемостта по програмата.