Л. Хампарцумян: Не изключвам нови сливания и придобивания в банковия сектор

- Да се върнем към банковата система. Какъв ръст на активите очаквате за цялата банкова система през 2014 г.?

Те са функция на развитието на икономиката. Ако имаме един растеж от около процент, 2014 г. ще прилича на 2013 г.

- А само за УниКредит Булбанк?

Знаете, че УниКредит Булбанк е винаги малко по-добре от пазара, така че и ние предполагаме един умерен растеж, органичен. Не искам да навлизам във фазата на някакви пионерски обещания, но сме направили всичко възможно да подкрепим нуждите на нашите клиенти и нуждите на икономиката и сме в състояние да направим и много повече, отколкото сме планирали, ако обстоятелствата го изискват.

- А какво трябва да направят банките сега? В началото на годината видяхме решителни действия от страна на UniCredit Group по изчистване на лоши активи, което поставя банката в по-добра позиция спрямо останалите играчи в региона.

Аз мисля, че в масата си българските банки са направили необходимите стъпки, за да се справят с портфейла си с лоши кредити по подходящ начин. От капитала, с който разполагат, и от апетита им за риск зависи дали ще изберат по-бързо и евтино решение, или по-бавно и по-скъпо излизане от тези ситуации.

- В такъв случай еднозначно не може да се каже дали еднократното отписване е по-правилно, или постепенното провизиране и отписване на лошия дълг?

Има 30 институции на пазара с различни акционери, с различен апетит към риск, позиционирани в различни ниши, така че аз не бих генерализирал.

- Очаквате ли още сливания и придобивания в банковия сектор? Кои банки ще са в основата на следващите?

Не изключвам такова развитие, но в повечето случаи това биха били процеси, които ще са резултат от събития извън България. Такъв пример бихме имали, ако някоя от по-големите банкови групи реши, че българската операция може да бъде продадена. Вече имахме такива случаи. Може да видим както местни, така и чужди играчи, които да използват такава ситуация, за да пораснат тук.

При всички случаи тенденцията в универсалните банки, каквито са българските, е към окрупняване, защото разходите, капиталовите и регулаторните изисквания не предполагат много успешни операции за банки с пазарен дял под 10%. Т.е. там икономията от мащаба е много важна, защото разходите имат по-високо относително тегло за по-малките институции.

Не казвам, че няма да има малки институции, но поради факторите, за които говорим, днес икономическият смисъл на тяхното съществуване е по-труден за намиране, отколкото преди 10 години.

- В този ред на мисли - новите изменения и допълнения на наредби от страна на Българска народна банка и частта, касаеща провизиите, процентните съотношения за капитала, за капиталовата адекватност, ще окажат ли някакво съществено влияние върху банките?

Не бих казал. БНБ използваше капиталовите изисквания като един относително мек инструмент за регулиране на ликвидността в системата в лошите години на кризата. Сега очевидно се връщаме към един по-консервативен сценарий. На изхода от всяка криза се пренаписват регулациите така, че да предотвратят повтарянето на същата криза. По-голямата част от регулациите, които сега бяха променени, са свързани с изисквания на европейски директиви и регламенти.

- Няма как да не подминем и нашата нормативна уредба. Как гледате на промените в закона за кредитите – в каква посока очаквате да повлияе използването на индексите SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR при определянето на лихвите по кредитите?

Аз мисля, че голяма част от мотивите за приемането на Закона за потребителския кредит такъв, какъвто го приеха, бяха популистични. Законът беше написан набързо. Съответно, надали ще постигне целите, които законодателят е декларирал, но има предпоставки банковите разходи на системно ниво да пораснат. Дали в търговските политики на отделните банки това ще се отрази върху цената на кредита – не мога да ви кажа. Всеки взима решенията на базата на търговската си политика и виждането си за продуктите. Ще трябва да го проследим.

Но бързането с този закон, при положение, че имаме европейски директиви за потребителски и за ипотечен кредит, които са работени съответно 3 и 8 години, според мен от чисто професионална гледна точка беше необосновано.

Ние правим различни сценарии с различни модели. Разработваме съответните търговски продукти. Ще ги предложим така, както законът изисква, и ще видим каква ще бъде реакцията на публиката. Този закон беше приет прибързано. Подобно, но без да правим дълбоки изводи, беше решението на Симеон Дянков да въведе данък върху лихвите. Като материален ефект имаше много по-малко въздействие, отколкото негативен политически ефект за тези, които го приеха.