София Христова е главен изпълнителен директор на пенсионно осигурително дружество (ПОД) „Алианц България" . През 90-те години, когато секторът тепърва прохожда в страната, тя е един от пионерите, които полагат основите му. Завършила е „Финанси и кредит" в УНСС, след което специализира управление на пенсионни фондове и попечителски банки в САЩ, както и корпоративно управление в USAID.
До 1994 г. работи в НСИ, а след това се присъединява към новосъздадения „Доброволен пенсионен фонд България". През 1997 г. става изпълнителен директор на „Енергиен осигурителен фонд", а след вливането на фонда в ПОД „Алианц България" през 2000 г. застава начело и на обединената компания.
Как спряната пенсионна реформа и сивият сектор влияят върху пенсионните фондове? В провал ли са частните пенсионни фондове? Какви са предизвикателствата пред пенсионните дружества?
Ето какво сподели София Христова по тези и други въпроси пред Investor.bg:
- Г-жо Христова, в края на февруари вицепрезидентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов категорично заяви, че „частните пенсионни фондове са в провал много отдавна“. В публичното пространство не се говореше много за казаното след това. От друга страна, критиците твърдят, че вторият и третият стълб на пенсионното осигуряване пречат на държавното осигуряване, а от друга гледна точка – държавното не е достатъчно за пенсия? В тази връзка какво е Вашето мнение?
За съжаление, г-н Манолов и критиците от неговия тип по правило говорят без всякакви аргументи. Най-често се твърди, че инфлацията изяжда парите, че таксите, които събират пенсионните фондове, са много високи и на практика обезсмислят спестяванията за пенсия във втория стълб. И всичко това в крайна сметка няма нищо общо с реалността.
Ако просто разгледаме цифрите, които описват резултатите на допълнителното пенсионно осигуряване, ще видим, че пенсионните фондове не само са съхранили спестяванията на хората, не само са постигнали положителна доходност, но тази доходност компенсира и надхвърля инфлацията. Само за 2013 г., например, инвестиционната доходност на всички пенсионни фондове в България е добавила около 310 млн. лв. към средствата по индивидуалните партиди на осигурените.
Да, исторически имахме една лоша като доходност година - 2008 г., но нека да кажем, че през същата година пенсионните фондове по света се представиха далеч по-лошо от българските. В крайна сметка освен че си научиха уроците от 2008, пенсионните фондове компенсираха негативните резултати и включително с доходността от 2008 г. в дългосрочен план постигат доходност, която надхвърля инфлацията.
В момента ситуацията около общественото осигуряване в България е такава, че вторият и третият стълб не само са необходими, те са жизнено важни за стабилността на цялата система.
Средната продължителност на живот, а оттам – и периодът за получаване на пенсиите, постоянно се увеличава. В резултат от намалената раждаемост от една страна и емиграцията от друга трудоспособното население в България трайно намалява. В тази ситуация държавното обществено осигуряване не би могло в обозримо бъдеще да преодолее необходимостта от дофинансиране (т.е. дотиране) от държавния бюджет.
Нека сме наясно, че периодичните увеличения на пенсиите от последните години не осигуряват реален ръст на доходите на пенсионерите, а единствено се опитват да компенсират инфлацията. При описаната ситуация и в бъдеще ДОО няма да има възможност да осигури реално увеличение на пенсиите.
Вторият стълб - универсалните пенсионни фондове - е единственият шанс в средносрочен период да постигнем реално увеличение на доходите след пенсионна възраст.
По отношение на таксите целият бранш е единодушен, че трябва и предстои постепенно намаляване на таксите. Но за тази цел е необходима стабилна и ясна законодателна рамка за следващите 10-20 години, включително яснота за правилата и условията за изплащане на пенсиите, яснота за изискванията към пенсионноосигурителните дружества от гледна точка на капитал, гаранционни фондове и т.н. и не на последно място - за увеличаването на вноските за универсалните фондове.
За да обобщя, бих искала пак да подчертая, че първият стълб - държавното обществено осигуряване, е абсолютно необходим и без алтернатива. Но неговата роля е естествено и обективно ограничена до осигуряване на минимума от необходимите доходи след пенсиониране. Всичко останало може да се постигне чрез втория и третия стълб – универсалните, професионалните и доброволни пенсионни фондове.
- Да, хората трябва да се убедят и да открият реално смисъла на този тип осигуряване...
Едно от най-близките изпитания за пенсионноосигурителните дружества е предстоящото от 2015 г. изплащане на пенсии от професионалните пенсионни фондове. От името на бранша мога категорично да заявя, че сме готови да започнем изплащането им, но при ясни и справедливи условия. Именно тогава на практика ще се види ползата от допълнителното пенсионно осигуряване.
В началото на 2015 г. предстои професионалните пенсионни фондове да започнат да плащат пенсиите на заетите при вредни условия в т.нар. първа и втора категория труд. С какви средства разполагат фондовете? Ще стигнат ли?
За хората, които са осигурявани редовно и върху реалния им доход, се получават едни като минимум прилични размери на пенсиите, в някои случаи доста по-високи, отколкото пенсията, която биха получавали от ДОО.
За съжаление има хора, за които за 14 години има постъпили едва няколко осигурителни вноски за ранна пенсия. Работещите, които са осигурявани върху минимална работна заплата, тези, на които е плащано „под масата“, работилите във фирми, които не са превеждали осигурителни вноски, няма как да получат ранна пенсия с нормален размер.
Причина е проста – пенсионните фондове могат да плащат пенсии на база реално натрупаните средства, а не както е в първия стълб - на база подадени декларации, без значение дали дължимите вноски са платени или работодателят е в несъстоятелност или пък задълженията му към НОИ са разсрочени например за 15 г.