Какви са предизвикателствата пред пенсионните дружества? Каква е тяхната роля в пенсионната реформа? Има ли проблеми в системата и от какво естество са те?
Отговор на тези въпроси потърсихме от главния изпълнителен директор на ПОАД "ЦКБ Сила" Георги Тодоров, с когото разговаряхме по време на честването на 20 годишнината от създаването на дружеството. Ето какво сподели той пред Investor.bg:
Г-н Тодоров, какво се промени за "ЦКБ Сила" за тези 20 години?
Откакто "Химимпорт" стана основен акционер, пазарният дял по осигурени лица се повиши три пъти, а по нетни активи – пет пъти. Към 31 март в "ЦКБ Сила" осигурените са над 400 хил., а управляваните нетни активи са за над 700 млн. лв. Средногодишната доходност в двата задължителни фонда за последните 10 години е над 5,1%. Тук се включва и кризисната 2008 г., когато всички дружества, занимаващи се с инвестиции, а не само пенсионните, регистрираха двуцифрени спадове.
Имаше го и този момент през 2009 г. и през 2011 г., когато дружествата не успяха да покрият дори годишната инфлация?
Имаше го, да. През 2011 г. дори само три дружества завършиха на плюс, като "ЦКБ Сила" бе едно от тях, и то в трите фонда. А това е и основната цел – реализирането на положителна доходност. Въобще пенсионните фондове на капиталов принцип се явяват лекарството за демографския проблем, особено в страни като България.
В днешно време това, от което трябва да се пазят и с което трябва да се борят, е инфлацията, по какъвто и начин да се изчислява тя. Т.е. би трябвало те да дават реална доходност. А ситуацията в България не е много лека. Един от основните проблеми е нередовното внасяне на осигурителни вноски, а на второ място – големият дял на сивия сектор.
Демографският проблем пък е най-големият бич за солидарната система – по-малко работещи осигуряват повече пенсионери.
А как оценяването наличието на дефлационни процеси и понижаването на инфлацията?
При всички случаи наличието на подобни процеси не е добре за която и да е икономика в дългосрочен план. За инвестициите на дружествата може да се каже същото.
Какъв трябва да бъде начинът на инвестиране на дружествата – по-консервативен или по-рисков?
Това е записано в инвестиционната политика. Изискванията на закона са начинът на инвестиране да бъде ясно дефиниран. По принцип пенсионно-осигурителните фондове са консервативни инвеститори. Те не търсят спекулативна печалба. Ако се търси такава, тя е при умерен риск и то с малка част на активите, защото все пак целта е да се гарантират не големи печалби, а вложенията на осигурените лица.
Ако икономиката се възстанови, а изглежда, че забелязваме такива индикации, ще инвестират ли пенсионните дружества по-рисково?
Неминуемо това ще се случи, защото при една по-стабилно развиваща се икономика, не само на България, но и на европейските държави като цяло, ситуацията би била по-стабилна. Това би дало възможност на пенсионните фондове като инвеститори да погледнат малко по-смело към пазарите. Не е тайна, че почти всички дружества инвестират малка част от своите активи в акции. Търсят се повече държавни ценни книжа, първокласни облигации.
По-голяма тежест на индивидуалния принцип пред солидарната система – това ли е ключът към пенсионната реформа?
Това е труден въпрос, чийто отговор трябва да се вземе след задълбочен анализ. По сега действащия модел в България много малка част от осигуровките на едно лице отиват за допълнително осигуряване – само 5% от вноските, докато около 3,5 пъти по-голям дял отива в солидарния стълб. Т.е. законодателят съвсем ясно е дал приоритетите. Според мен съвсем правилно се е тръгнало с по-плахи стъпки, но като цяло може би точно натам ще се върви, особено при все по-малкото работещи в държавата.
Все още малко хора са осигурени. Ще се промени ли това?
Практиката от последните години показва, че заинтересоваността на осигурените лица се повишава с всяка изминала година. Клиентът ще е все по-активен, а пазарът ще започне да играе ключовата си роля в определянето на търсенето и предлагането и на конкуренцията между дружествата.
10:19 | 13.09.22 г.