На един език ли говорят теорията и практиката? Ценят ли работодателите придобитите извънаудиторни знания и умения на студентите? Осигуряват ли ги висшите училища?
Investor.bg потърси отговор на тези въпроси от част от участниците във втория дискусионен панел "Гласът на бизнеса" на конференцията "Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“.
Ето какво сподели изпълнителният директор на Агенцията по заетостта (АЗ) Асен Ангелов, който пое поста в институцията през декември миналата година.
- Осигуряват ли висшите училища необходимите теоретични и практични знания и умения на студентите, с които те по-лесно да се справят на първото си работно място?
Агенцията по заетостта изпълнява държавната политика по насърчаване на заетостта, защита пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта.
Един от ключовите фактори, предопределящ младежката безработица, е степента на придобитото образование. Данните на АЗ показват, че безработицата сред младежите с висше образование е по-ниска. В образователната структура на безработните младежи до 24 г. през 2013 г. с най-голям относителен дял е групата на младежите с основно и по-ниско образование, следвани от тези със средно и с висше образование. Сред безработните младежи до 24 г. със средно образование преобладават лицата със средно професионално (63,1%).
В образователната структура на безработните до 29 г. се наблюдават идентични тенденции, като сред безработните младежи до 29 г. със средно образование също преобладават лицата със средно професионално образование (64,1%). Липсата на квалификация прави младите хора неконкурентоспособни на пазара на труда и е един от основните фактори за високата безработица сред тях. Най-многобройни и с най-голям относителен дял в професионалната структура на безработните младежи са тези без специалност и професия.
Краткият анализ показва, че ниското или неподходящото образование и липсата на квалификация са сред основните причини за безработицата сред младежите в България. Освен изброените структурни фактори сред причините за безработица са и липсата на професионален и/или трудов опит, липсата на ключови умения и трудови навици.
- А какво липсва на обучаващите се в подготовката, което университетът не им дава?
На пазара на труда се търсят и допълнителни компетентности, като езикови и компютърни знания, умения за учене, инициативност и предприемчивост, културна осъзнатост, както и т. нар. „меки умения” като умение за работа в екип, за вземане на решение, за разрешаване на конфликти и т.н.
Според проведена от АЗ през четвъртото тримесечие на 2013 г. анкета сред 3 014 работодатели 902 (29,9%) от тях считат, че наетите работници и служители имат нужда от обучение. От анкетираните работодатели, посочили нужда от обучение, 613 смятат, че видът на необходимото обучение е за повишаване на притежаваната или придобиване на нова професионална квалификация, а 414 от тях - че е необходимо обучение по ключови компетентности - компютърни и езикови знания и умения.
- Ценят ли работодателите придобитите извънаудиторни знания и умения на студентите? Колко важни са те за започване на работа?
Печелившият модел за работодателите е комбинация от специалист, който е на „ти” с технологиите, владее няколко езика и има умения за работа в екип. Ако търсещите работа приемат и идеята за „учене през целия живот” като обогатяват уменията си непрекъснато, резултатът ще бъде добавяне на стойност към труда, който предлагат на работодателите.
Партньорството между света на бизнеса и различните сектори на образованието, обучението и научните изследвания може да спомогне за по-точно насочване на усилията към формирането на подходящи знания, умения и компетентности. Това може да бъде постигнато чрез съвместни усилия за развитието на адаптивно към потребностите на пазара на труда образование и обучение и обща отговорност за подготовката и реализирането на учебните програми, за подобряване на политиката и практиките за кариерното ориентиране на всички равнища на образование.
- Какви препоръки бихте отправили към студентите и преподавателите?
Въпреки съществуващата институционална мрежа и традициите в програмирането на учебното съдържание, националната система за образование и обучение все още се развива чрез фрагментарни подходи на структуриране, нормативно осигуряване, управление и организация.
Всеки отделен сектор (общо образование, професионално обучение и висше образование) планира учебни резултати самостоятелно, с префокусиране в собствения секторен обхват и с по-малко отчитане на разнообразието от лични и професионални проекции, произтичащи от житейската траектория на обучаемия.
Към студентите препоръките могат да се насочат към по-подробно запознаване с конкретните професии, които могат да упражняват в сферата на придобитата от тях образователна-квалификационна степен. Те трябва да се информират за извършваните трудови задачи и дейности, физически, психически и личностни качества, необходими за упражняването на тези професии, както и за възможностите за трудова реализация и последващо кариерно развитие.
Конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката” се организира в партньорство с Виваком, Българска банка за развитие, Висшето училище по застраховане и финанси и VM Ware.
05:55 | 13.09.22 г.