Й. Христосков: Трябва да затворим пробойните в социалното осигуряване

Какво се случи с пенсионната система през миналата година, какво на практика означават направените промени и какви реформи трябва да бъдат проведени, за да се върне доверието на хората в социалното осигуряване, има ли път към по-високи пенсии, ще се увеличи ли пенсионната вноска.

По тези въпроси разговаряме с проф. д-р Йордан Христосков. Вижте неговото експертно мнение по ключови въпроси, които вълнуват не само хората в предпенсионна възраст, но и младото поколение.

Проф. д-р Христосков беше заместник-министър на труда и социалните грижи между 1991 и 1994 година, а през 1994-1995 беше министър на труда и социалната политика. В периода 1997-2001 година е в работна група по пенсионните въпроси към социалното министерство. От 2000 до 2007 година е управител на Националния осигурителен институт.

Проф. Д-р Йордан Христосков работи в Института за икономически изследвания на БАН.

Проф. Христосков, в последните календарни дни на миналата година парламентът замрази пенсионната възраст за една година. Какво решение е това за вас?

От експертна гледна точка не одобрявам подобна стъпка, защото възрастта за пенсиониране у нас е по-ниска, отколкото в другите Източноевропейски страни, обвързана е и с очакваната продължителност на живота, която също е по-ниска. Към това можем да прибавим и лошото финансово състояние на фонд „Пенсии“. Но от чисто морална човешка гледна точка и като имаме предвид, че кабинетът „Борисов“ увеличи с по четири месеца годишно възрастта и стажа извън всякакви договорки със социалните партньори, че в момента имаме изключително висока безработица и вдигането на възрастта не беше подготвено със защитни мерки на пазара на труда.

Смятам, че има основание това замразяване. Но само за една година и само за трета категория труд. Затова и моето предложение беше наред със замразяването на възрастта за пенсиониране за една година още отсега да се вземе решение за повишаване на възрастта от 2015 година успоредно с нарастването на очакваната продължителност на живота. Въвеждането на такъв автоматичен механизъм на практика освобождава осигурителната система от настроенията на политиците и от конюнктурните политически моменти.

Кога може да се случи това?

Има време в рамките на консултативния съвет към социалния министър за няколко месеца да се разработи конкретен механизъм. Още повече, че има поне няколко страни от ЕС, които са въвели тази мярка и можем да ползваме техния опит. Сред тях са Австрия, някои от Прибалтийските държави, Белгия,  Гърция, Холандия, Чехия. Трябва да отбележа обаче, че при някои от тях автоматичният механизъм започва в един по-късен етап, а преди това имат един период на повишаване на възрастта за пенсиониране на много малки стъпки включително в някои страни до изравняване на възрастта за мъжете и жените, след което се прилага автоматичният механизъм. В тези страни възрастта за пенсиониране не е повишавана от доста години. Докато България за последните 12 години тя  се повиши за жените с пет години и осем месеца, а при мъжете – с три години и осем месеца. Тоест тези стъпки ние вече сме ги направили – съкратихме разликата във възрастта за пенсиониране между мъжете и жените от пет на три години. Няма алтернатива за повишаването на възрастта, но то не трябва да произтича от волята на политиците или от фискални съображения.

Смятам, че още до средата на годината може да се разработи конкретно законодателство и хората да знаят какви ще бъдат следващите стъпки. Така ще имаме един автоматичен регулатор, който обективно води до увеличаване на възрастта за пенсиониране. Защото с удължаването на продължителността на живота се увеличава и периодът на получаване на пенсия, удължава се и периодът на участието в осигурителната система. А съотношението между това колко дълго работиш и колко дълго получаваш пенсия е един от факторите за финансовата стабилност на пенсионната система.

Какви са мотивите, които предопределят успешното въвеждане на мярката у нас?

Смятам, че има капацитет за стартирането на тази мярка. Ако направим паралел със здравното осигуряване бихме могли да кажем, че там няма капацитет - няма нужния професионализъм да се продължи започналата през 1999 година реформа. Докато в социалното осигуряване са налице експертен и институционален капацитет – знанията на хората в НОИ, социалното министерство и огромният потенциал на информационната система, са предпоставки които позволяват да се направят законови промени, които действително са приложими.