Доколко оперативната програма за рибарство успя да помогне за развитието на бизнеса през изминалите 7 г. и как трябва да бъде управлявана новата програма, какви са проблеми срещат предприемачите, заели се с аквакултури и какви са перспективите пред сектора – тези теми коментира пред Investor.bg Георги Атанасов, управител на консултантското дружество Елеват Аквакултури ООД.
Г-н Атанасов, приключва работата по действащата през периода 2007-2013 г., оперативна програма „Рибарство“. Това е една от най-критикуваните европрограми, работата по която вървеше бавно и по която най-вероятно ще бъдат върнати значителни суми. Защо, според Вас, стигаме до тези резултати?
Очевидно е, че през периода 2007-2013 г. програма „Рибарство“ не вървеше. На практика изминалият 7-годишен период беше неефективен за сектора. Въпреки че от 2007 г. програмата можеше да заработи, реално това стана от 2010 г., когато бяха отворени някои мерки. Проекти на практика започнаха да се правят едва през 2011-2012 г.
Все пак е положително, че скоро при последния прием по мярка 2.1, която е за инвестиции в реално работещи предприятия, бяха представени проекти за по-голямата част от сумата, останала в мярката.
Това означава ли, че като цяло програмата не е допринесла за развитието на аквакултурите?
Различни фактори повлияха върху реализацията на проектите в сферата на аквакултурите.
Програмата като цяло се опита да допринесе за сектора, но ефективност нямаше. Първите седем години бяха опит за „напасване“. Хората трябваше, от една страна, да се научат да пишат проекти за аквакултури по правилата на програмата. От друга страна, те трябваше да се научат да правят бизнес планове за истински работещи предприятия. Един проект към ИАРА не може да гарантира, че предприятието ще е успешно и действащо.
Програмата беше така направена, че даваше повече точки на стартиращи предприятия. Точно те обаче вземат най-трудно пари от банките, за да направят инвестициите. Оттук дойдоха първите сериозни проблеми – банковата система трудно подкрепяше тези предприятия. Финансовите институции очакват история, завъртени обороти и работещ бизнес.
Втората трудност пред програмата бе липсата на експертен капацитет. Какво се случи в този период? Трябваше да създадем иновативни акватултурни ферми, които да се конкурират със западните предприятия. В България няма обаче достатъчно експерти, които да подготвят тези производства.
Започнаха да навлизат западни консултанти, които много добре си бяха направили сметката, че програмата финансира 60% от стойността на проекта. Те започнаха да вземат от тези бизнеси достатъчно много пари, така че „изяждаха” очаквания ефект като печалби – виждал съм такива оферти. В същото време фирмите трябваше да си връщат кредитите.
За следващия програмен период се надявам нещата да бъдат по-изгладени. Аквафермите вече могат да ползват услугите и на български консултанти, завършили в Европа.
Липсата на кредити ли се оказа най-сериозната пречка пред фирмите?
Да, това е най-тежкият проблем в областта на рибарството и аквакултурите. Фирмите нямат достатъчно средства, за да се модернизират. Тази програма е единственият шанс да направим конкурентоспособни предприятията, но достъпът до финанси е много труден.
Механизмът на финансирането е следният: ако някой спечели проект пред ИАРА, трябва да намери банка, която да финансира 100% от проекта, той да бъде реализиран и накрая на изпълнителя се връща 60% от стойността на инвестицията. Банките обаче искат гаранции, обезпечения - например имоти, а на едно ново предприятие никой не гледа сериозно и се иска съдлъжник, плюс ясни бизнес планове.
А хората, които могат да направят добри бизнес планове в този сектор, са малко. Все пак производството за около пет години трябва да излезе на печалба, след като се покрият всички заеми и лихвите.
Какъв е вашият коментар за прогнозите, че ще загубим пари по програмата, говори се за различни суми?
По всички европрограми, не само по „Рибарство”, сме застрашени да загубим някакви пари, но все пак се учим.
Казано честно, не се притеснявам много заради това. Ако погледнем програмата, една от най-важните мерки в нея е 2.1, защото тя е за предприятията, произвеждащи аквакултури. Тоест, фундаментът. Всички други мерки за преработващи предприятия, реклама и др. лежат на този фундамент. Другата важна мярка е 3.5 – тя трябва да даде научното обезпечение, за да имаме иновативни и работещи предприятия. Финансирането и по двете направления ще бъде 100% изчерпано.
Ако загубим пари, те ще бъдат за акваекологични дейности – например за опазването на птици, които да не бъдат прогонвани от екстензивни стопанства, чиито собственици трябва да бъдат компенсирани за загубите на риба. Липсва голям интерес към тази мярка, подадени са само един – два такива проекта. Към някои мерки почти няма интерес – например за рекламата на риба. Може би парите, които ще се върнат, ще бъдат от такива мерки.
Някои общини направиха обаче проекти за популяризирането на рибни продукти.
Да, към тези общини имаше доста критики, но аз мисля, че има смисъл от такива проекти. Българинът яде сравнително малко риба на глава от населението. Можем да отбележим малък напредък през последните години – по последни данни ядем 5,6 кг риба на човек за година, доскоро количеството беше 4,3 кг. За сравнение – в Гърция данните са за над 17 кг, Испания – над 40 кг.
А рибата е полезна храна. Освен това, като сметнем, че една крава изяжда 7 кг фураж, за да натрупа 1 кг собствено тегло, то при рибата съотношението е 1,1 към 1. Това е бързият и качествен белтък, който харчи по-малко от другите ресурси.
На какво ниво са аквафермите в България?
90% от рибните стопанства са екстензивни или много слабо ефективни, отглеждането става в язовири. Липсват риболюпилни.
За да бъдем конкурентоспособни обаче, ни трябват високи технологии – модерни ферми за риба, в които се работи 365 дни в годината, средата се контролира от компютри, във водата се влага допълнително кислород и така се вдига гъстотата на отглежданата риба. Така цикълът е много по-кратък, тъй като условията са оптимални за съответния вид – водата се затопля или охлажда, например при производството на калкан.
Тези рециркулационни системи са много екологични също така, защото пестят вода. За разлика от затворените производства, при екстензивните рибни стопанства изливащата се в реките вода е замърсена с органични отпадъци.
Първоначалните инвестиции за рециркулационните системи са големи, но след това печалбите са по-гарантирани. И още едно предимство – те могат да снабдяват магазините регулярно, всеки ден, докато при язовирното отглеждане това е много трудно, почти невъзможно.
Колко модерни ферми имаме?
В България работи една ферма за барамунди в Бургас, също и ферма за бяла риба в Добрич. За съжаление, има и неработещи проекти – такъв е случаят с първия одобрен проект по програмата за отглеждане на европейска змиорка.
В момента се подготвят няколко модерни системи за пъстърва и една за сьомга.
Както вече посочих, най-интензивни са рециркулационните стопанства. Но проблемът на високоинтензивните стопанства е, че освен висока първоначална инвестиция, трябва и хората, работещи там, да знаят какво правят. Мениджърите да са много добри специалисти в областта на аквакултурите. Или да се наеме фирма, която да поеме управлението на проекта.
Садковите стопанства също са интензивна форма на отглеждане на аквакултурите. Те са в язовирите, например най-голямото стопанство за пъстърва е в язовир Доспат. Проблемът с аквакултурите в язовирите е, че условията на открито не се контролират.
Другите ферми са екстензивните рибарници – проточни системи до някоя река или отглеждане в язовир. Но такива стопанства не са конкурентоспособни. Те действително не изискват големи първоначални средства, но после във времето за експлоатация излизат по-скъпо на собствениците си.
Сега повечето екстензивни стопанства не заплащат за ползването на водата и не се следи за чистотата на отходните води. На Запад това не може да се случи – там задължително има пречиствателни съоръжения. Ако това се приеме в нашата страна, а то е редно да се случи, тези стопанства ще станат още по-неконкурентоспособни.
В крайна сметка колко интензивни стопанства постигнахме за 7 години по оперативната програма – излиза, че са три – четири?
Да, така е, но за новия период се надявам това да се промени.
Има ли риск да се забави и новата оперативна програма за рибарство?
Риск винаги има, няма как да се гарантира, че и новата програма няма да се забави. Известно е, че ръководителите на тези програми обикновено са политически назначения. Дали новата програма ще върви, или не, зависи от участието на специалистите в нея. Надявам се хората, които я управляват, да се допитват по-често до специалистите.
Какво трябва да направят фермерите, за да успеят с този тип производство и да спечелят проекти през новия финансов период?
След като имаш идеята, трябва да създадеш бизнес модел. След това трябва да отговориш на много правила, за да направиш успешен европроект. След което идват проблемите с намирането на финансиране. Да не забравяме и фактора - липса на експертност.
Какви видове риба се гледат в страната?
Най-масово се гледа шаран, след това пъстърва, масовост имат и съпътстващите видове като толстолоб и бял амур. Край Панагюрище има система за африкански сом, вече се продава по магазините. Край Асеновград и на други места се гледа есетра. Вече споменах фермата за барамунди край Бургас – това е вид азиатски костур, доста вкусна риба, ценена на европейските пазари.
Нашата фирма в момента въвежда производството на два нови вида в България – тилапия, която е перспективна за отглеждане в световен мащаб и тихоокенаската бяла скарида. За втория вид поканихме специалисти, които да ни помогнат с въвеждането нова технология, при която водата на практика никога не се сменя. Така морски вид като тихоокенаската бяла скарида може да се гледа навсякъде в България.
Като цяло мога да кажа, че отглежданите в България видове се разнообразяват, това бе една от идеите на оперативната програма. Колкото повече видове произвеждат аквафермите, толкова по-голям е шансът им да стъпят на европейския пазар.
Кои видове риба се търсят на европейския пазар?
Перспективни видове са есетрата, включително заради черния хайвер, африканският сом – той е много бързо растяща риба и добре оползотворява фуражите.
В Гърция развиха садковото гледане на ципура и лаврак. Това е пример за добра маркетингова стратегия, преди години никой не беше чувал за ципура и лаврак, а сега ги има във всеки голям магазин в България.
Перспективен вид е калканът, той също може да се гледа в интензивни системи на брега, които да ползват морска вода. Минимум 600 т годишно е търсенето в България, Гърция, Турция и Румъния. Обаче отглеждането на калкан е по-трудно, този вид иска двугодишен цикъл, затова производството може да бъде подкрепено от по-бързо растяща риба.
В такъв случай какво спъва развитието на аквакултурите в България? Вие сте посочили в свое изследване, че търсенето на аквапродукти расте.
Нищо не ги спъва, в момента аквакултурите гонят производство на свинско и телешко месо. Това е най-бързоразвиващият се сектор в земеделието. Според мен в близките години той ще задмине другите производства.
Продължава ли практиката в България рибата да се храни с остатъци от кланиците или от производството на лекарства? Доколко са защитени потребителите?
Да, имаше такива практики. В миналото се използваха се отпадни продукти, тъй като достъпът до висококачествени храни беше труден. Хората търсеха варианти рибата да е с добър прираст, но това да е евтино. Използването на отпадъци от кланиците обаче не е законно.
Според мен това време е отминало. Тези, които искат добри резултати, вече използват висококачествени фуражи.
Като пример ще посоча, че шаранът може да бъде хранен със зърно, но така ефективността на производството пада. Рибата трябва да изяде до 7 кг царевица, за да натрупа 1 кг биомаса. Ако се храни със специализиран фураж с всички необходими компоненти, са нужни 2 кг храна. Зърното освен това пада на дъното, рибите ровят там и затова месото мирише на тиня.
Като пример за добра практика ще дам фирма от Монтана, която отглежда шаран и в момента прави садки в язовир Огоста по проект. Там рибата е с много високо качество и добър вкус.
Ако собствениците на акваферми искат да са конкурентоспособни, трябва да използват качествени фуражи.
Вървим ли към интензивно производство?
Трябва да вървим. Само това ще ни превърне в страна с конкурентни аквакултури.
И един въпрос за някои видове риба, които се продават по магазините – какво е сьомговата пъстърва?
Сьомговата пъстърва е търговски трик – обикновена пъстърва, хранена с фураж с натурални оцветители, които оцветяват месото в розово.
Сьомгата също се оцветява, месото й не е постоянно червено. То е такова, когато се храни с подходящия зоопланктон през определени месеци, преди да хвърли хайвера си. Иначе без оцветители месото е светлорозово, но хората не търсят това, те искат месото да е червено.
Каква риба не бихте препоръчали на потребителите?
Една от най-лошите практики в света е отглеждането на пангасиус в р. Меконг – изключително замърсена река. На никого не препоръчвам да го яде.
Аквакултурите се водят чисто от екологична гледна точка производство, но след като във фуражите за рибата се включва морска и океанска риба, това не води ли до негативен ефект за морските видове?
Да, има такъв негативен ефект. Унищожават се популации на риби от отворени води. Затова големите производители на фуражи в Европа търсят алтернативни източници на протеин. Един от тези източници са алгите (микро водорасли) – те могат да се произвеждат като аквакултура в контролирана среда. Тези организми натрупват биомаса 2000 пъти по-бързо от рапицата, затова от алги се произвежда по-качествен биодизел, отколкото от рапица. Спирулината пък има 60% белтъчно съдържание. Количество, съпоставимо с някои меса.
Големите фирми по света вече заместват рибното брашно с брашно от алги. Целта е скоро във фуражите за хищни риби да се влагат най-много до 10-15% рибно брашно, за да се щадят популациите от отворените води.
05:52 | 14.09.22 г.