На 21 ноември в Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание беше обсъден на първо четене проект за промени в Закона за хазарта. Вносителите коментираха, че основните промени са насочени към осветляване на бизнеса и една от тях например е начина, по който ще се облага онлайн хазартът.
Потърсихме мнението на представителите на индустрията, за да ни разкажат какво е тяхното виждане за промените. Разговаряме с Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ).
Г-н Ирибозов, какво е мнението на Вашата асоциация за законопроекта за хазарта и една от основните промени – в облагането на дейността на операторите на онлайн хазартни игри?
Облагането на онлайн хазарта далеч не е основната промяна в този законопроект. С него се инициират доста сериозни изменения, които ще дадат значително отражение както върху сегашните организатори, производители и техния бизнес, така и върху цялото общество.
Като асоциация на лицензирани организатори и производители от хазартния бизнес, която работи повече от 20 години в България, смятаме, че към всяка регулаторна промяна следва да се подхожда с дължимата отговорност и отчитане интересите на всички заинтересовани страни. Още повече, като се има предвид сериозният принос на игралния бранш в хазната. Данъците, които индустрията плащаше годишно в последните 3 години, бяха относително постоянни в абсолютен размер – около 120 милиона лева и това формира над 8% от приходите по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в бюджета. И това са само приходи от традиционен наземен хазарт.
С новата промяна се декларира, че приходите ще бъдат увеличени до 135 милиона лева, което би означавало, че разликата от 15 милиона се предвижда като увеличение от онлайн хазарта. На каква база са правени тези изчисления не е ясно, тъй като не бе представена финансова обосновка за това. В този смисъл БТАПОИИ е притеснена от факта, че никой не потърси действащите в България организатори и производители за мнение или за оценка на адекватността на предвидените промени и тяхното отражение върху дейността на лицензираните организатори и производители, както и върху обществото.
Одобрявате ли размера на еднократната такса (100 хил. лева) и променливата част от 20% върху разликата между получените залози и изплатените печалби? Имате ли алтернативно предложение?
Считаме, че всяко предложение трябва да е финансово обосновано, за да бъде предвиден ефектът от него, а преди да се даде окончателно становище, е добре да се погледне от всички гледни точки. Част от членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха алтернативно становище, което считаме за разумно – намаляване на данъка, например.
По време на заседанието на комисията депутатът Георги Кадиев цитира данни, че данъците, внесени от българските организатори на залагания, са спаднали с над 20 милиона поради влошените коефициенти и намалелите приходи след увеличението на данъчните ставки.
Ако вместо да се експериментира с нови схеми, чиито резултати не са ясни, се намали данъкът, то към сегашните 120 милиона лева приходи в бюджета биха се добавили тези 20 милиона лева и секторът би генерирал над 140 милиона, което е повече от планираните при сегашната промяна на данъка 135 милиона лева.
Законът дава възможност за отваряне на игрални зали и казина и в тризвездни хотели – притеснява ли Ви тази промяна?
Още при предишния закон ние изказахме ясно становище, че ограничението за отваряне на казина и игрални зали в тризвездни хотели би спънало развитието на един перспективен сектор като игралния туризъм. Неведнъж сме подчертавали, че хазартът е елемент, който допълва комплексната туристическа услуга, и затова считаме, че тази промяна би донесла позитиви за развитието на туризма в България.
Вносителите на проектозакона обявиха, че са се допитвали до големите хазартни компании за изготвянето на промените. Потърсено ли беше мнението на Вашата асоциация?
Още веднъж подчертавам, че БТАПОИИ е притеснена от факта, че никой не потърси действащите в България организатори и производители за мнение по предложените промени в законопроекта. А част от тези изменения могат да доведат не само до сериозни отражения върху легалните действащи в момента български организатори и производители, но и до негативни ефекти за цялото общество.
Интересното е, че под декларация за допитване до големите хазартни компании вероятно вносителите разбират допитване до групи с хазартни интереси, които в момента не упражняват законна дейност по смисъла на действащия в България Закон за хазарта и се считат за нелегитимни. С предлаганите промени секторът ще се изведе от сега действащата регулация, която редица експерти считат за модерна и стабилна база за легален контролиран хазартен бизнес.
Какви са Вашите притеснения?
Сред предложените промени са отваряне на онлайн сектора за неконтролирано и нелицензирано навлизане на онлайн оператори у нас, а премахването на изискванията за тестване и минимален процент възвръщаемост на игрите поставят под въпрос усилията за осигуряване на почтена игра, както и за предотвратяване участието на малолетни лица в игрите. От друга страна промените могат да доведат до организиране на хазартни игри на лица от престъпните среди, които с промените не подлежат на контрол и регулация.
Премахването на изискването за лицензиране на чуждестранни производители поставя под въпрос легитимността на игралното оборудване и елиминира възможността да се държи отговорен производителя за коректността на играта. Създава се реална заплаха за масово навлизане на копирано и неправомерно придобито оборудване, а неравнопоставеността, в която изпадат българските лицензирани производители, ще създаде сериозен мотив за закриване на производството в България и изнасянето му извън страната.
Това, наред с другите негативни последици, би означавало и загуба на работни места, тъй като българските производители на игрално оборудване са сред водещите производители в света и създават заетост на кадри от високотехнологичния и производствения сектор.
По време на дискусиите бяха изразени опасения, че промените „отварят вратата” за неясни хазартни сайтове. Споделяте ли тези притеснения?
Със сигурност. Вносителите първо декларираха в икономическата обосновка, че става дума за четири големи сайта, които биха се лицензирали, после споменаха за четиридесет. Практически обаче има може би четиридесет хиляди сайта. С отпадането на изискването за филтриране и на изискванията за юридическо и физическо присъствие в България, се увеличава комфортът на нелицензираните сайтове, които просто ще продължат да действат необезпокоявано.
Филтрирането, дори да не води до стопроцентов ефект, създава превантивен ефект и мотивира организаторите на онлайн игри, които искат да упражняват законосъобразен бизнес и да се съобразяват с регулациите в защита да потребителя, да се лицензират и да работят в съответствие със закона.
11:56 | 14.09.22 г.