С. Ананиев: Пазарът е наситен, все по-малко хляб ще има за превозвачите

Симеон Ананиев е председател на Асоциацията на българските железопътни компании. Професионалният му път е обвързан със ссектора транспорт. Заемал е различни позиции в железопътния сектор. През 1989 г. работи в жп управление – София, отдел „Товарно-разтоварна и контейнерна дейност“. От 1990 до 2006 г. е главен асистент във ВТУ „Тодор Каблешков“, факултет „Технология, организация и управление на транспорта“. През 2006 г. е назначен за изпълнителен директор на изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ в транспортното министерство.

Разговорът ни с Ананиев е върху някои от "наболелите" теми в сектор транспорт, който през последните седмици бе на фокуса на общественото внимание. Ананиев коментира "сагата" с превозвачите и блокадата на турската граница, както и приоритетите на новово правителство по отношение на транспорта през следващите няколко години.

- Г-н Ананиев, каква беше "драмата" с превозвачите на турската граница?

По информация на мой бивш студент, който работи в една голяма фирма на Свиленград, има проблем и от турската, и от българската страна. Нека да погледнем ситуацията в глобален мащаб. Проблемът е, че товарите са по-малко. Когато има по-малко товари, а превозвачите са повече, се стига до подобни ситуации.

Има от наша страна превозвачи, които задействат разрешителните си за трета страна през Румъния и се появяват агресивно на турския пазар. Освен това според турските превозвачи има сериозни рестрикции от страна на нашата администрация. Това е нормално – говорим предимно за проверки. Както турците спират наши тирове, така и ние спираме техни. Войната е търговска.

- До какво споразумение стигна бившият служебен транспортен министър Кристиан Кръстев?

До никакво. Нещата продължават. Нужно е държавническо мислене, нужно е разбиране на проблема, за да се

разбере мисленето и на двете страни. Не бих казал, че в момента рестрикциите за българските превозвачи са паднали, дори не и частично. По-скоро има едно изчакване. Нещата се отлагат и проблемите, за да ги реши някой друг.

Турците си гонят техните интереси, ние си имаме нашите интереси. Същите проблеми имахме преди време и с Гърция, но там се справихме. Нашите превозвачи, успяха да се преборят, защото са по-добри, по-опитни. Тук трябва да вметнем опита, който фирмата СОМАТ има. По-агресивни сме. Ние сме една от малкото страни, които превозват за Русия, за Иран, Ирак. Ние имаме традиции, имаме опит. Без да сме агресивни нашите превозвачи няма да имат шанс.

Според турската страна две български фирми от Пловдив са в основата на целия проблем, разбира се не е коректно да споменавам имената им.

- Казвате пловдивски фирми. Да не би една от тях да е “ПИМК” ООД ? (фирмата се занимава с транспорт на товари в България и Европа бел. ред.)

Вие го казахте, не аз. Те имат прекалено много протекции и разрешителни, което не е добре, спрямо другите превозвачи. Протекциите са от Министерство на транспорта, или поне това твърдят от турската страна. Другата фирма също е в основата на конфликта, но няма смисъл да се коментират повече имена.

Нужна е държавна политика. Трябва да се направи икономически разчет например един тир колко носи на България като икономическа полза. И от друга страна колко вреди носи. Ако един тир носи по 5 лева загуба трябва да се увеличат таксите с 5 лева. Това трябва да се обясни на турската страна. Трябва да има точни разчети и това може да се направи.

Все повече и повече ще има подобни сблъсъци, каквито имаше с Турция. Все по-малко и по-малко ще има хляб за толкова много превозвачи, толкова много шофьори. Върви се към ново структуриране на товарите - пак ще се преминава през няколко граници, по-евтино е, по-малко държавно-административен рекет.

- Каква е вашата оценка за работата на предишното правителство по отношение на транспорта?

Не знам дали имам право, но ще направя една изцяло политическа оценка. Много „калинки“ влязоха в транспорта по време на управлението на ГЕРБ. Но това се случи навсякъде, не само в транспорта. В БДЖ и НКЖИ дойдоха кадри със съмнителни дипломи и образование, но правилно политически ориентирани. Хора без професионален опит. Затова ги наричам „калинки“. Затова се стигна дотук. Прескачането на нива от системата, непознаването на различните процеси в нея, липсата на житейски опит. Всичко това съчетано с желание за реализация и показване. Всичко това доведе до срив и то не само в транспорта.

Не е коректно да бъдат пренебрегнати изцяло положителните неща, които свърши предишното правителство на Борисов. То имаше решителността за развитието на определени проекти в инфраструктурата. Независимо как са изпълнени, предишното правителство имаше визията България да бъде транспортно свързана с определените коридори. Обаче не беше направен анализът, който да даде връзката със самите региони. В самата железница се отчете, че не може при пътническите влакове при новата мобилност на хората и тяхното преразпределение, да останат толкова много влакове само за хората. Но не се стигна до по-нататък.