Милена Стойчева е предприемач, в момента изпълнителен директор на „Джуниър Ачийвмънт България“ - най-голямата организация с идеална цел, която работи в областта на икономическото образование. Работи и като експерт по предприемачество и висше образование към Европейската комисия.
Завършила е образованието си в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, има няколко специализации в други университети в САЩ - Университетът на Калифорния “Бъркли” и Пенсилвания. Работила е като Декан по студентските въпроси в Американския университет в България, в Българо-американската комисия за образователен обмен “Фулбрайт” и в посолството на Великобритания. В качеството й на Председател на глобалния съвет на страните-членки на „Джуниър Ачийвмънт Уърлдуайд“, е била член на Борда на директорите на световната организация и председател на Европейския съвет.
Разговаряме с изпълнителния директор на компанията за „изтичането“ на квалифицираните кадри, за „пропастта“ между образованието и потребностите на бизнеса, за новите умения за успешна реализация на пазара на труда, за предприемаческия дух, професиите на бъдещето и други горещи теми.
- Г-жо Стойчева, как може да се възстанови „скъсаната връзка“ между образованието и потребностите на икономиката?
Действително сме свидетели на парадокса, при който е налице недостиг на кадри в определени бизнес сектори, а в същото време младите висшисти се оказват без работа след завършване на образованието си. Според мен се получава един порочен кръг и причината за това е липсата на партньорство между образователните институции и бизнеса.
Има редица пречки за „отварянето“ и на едните, и на другите. От една страна - юридически и законови, от друга - не се търсят гъвкави модели, които да отговарят на съвременната пазарна среда. За мен решението е доста просто и то е свързано с образованието в България, което засега е далеч от съвременните модели на образование. То трябва да отговаря на динамичната пазарна среда и да се мисли като вид продукт, който трябва да бъде конкурентоспособен. Неслучайно в други държави обучението е един от най-скъпите продукти – именно защото навсякъде по света то е пряко обвързано с реализацията.
- Какъв е пътят за преодоляването на пропастта между скамейката и реализацията?
Това, което трябва първо да бъде направено, е да бъдат реформирани като цяло образователните ни институции. Промяната трябва да позволява нова методика на преподаване, да включва практици в образователния процес, да бъде намерена форма за обучение, която да има конкретни измерения в бизнес средата, тоест да бъде пряко свързано с нуждите, за да може реализацията да доведе до реални резултати, а и до удовлетворение от двете страни.
Освен това образованието трябва да се промени в посока на създаване на възможности за професионална ориентация от ранна възраст. Виждам два пътя на развитие – да работиш в дадена компания или да си предприемачески ориентиран. Разбира се, това не означава, че трябва да направим от всички млади българи създатели на Фейсбук, а по-скоро те да бъдат създатели, да откриват свои компании, които да са основани на съществуващи реални пазарни ниши. Преди всичко младите хора трябва да бъдат проактивни, да търсят изява на своята квалификация на пазара на труда и посредством предприемчивост, а не само като служители. Това е основното нещо, което трябва да бъде променено. Предприемаческата инициатива трябва да бъде включена като част от предметите, които се изучават. Това не означава, че всички ще станат бизнесмени, но ще се гради ново мислене и нова нагласа сред подрастващите - те да знаят, че сами трябва да управляват своя живот, а не получаването на диплома да се превръща в самоцел, която не намира реални измерения.
- В чии ръце е волята за промяна?
Мисля, че това трябва да бъде инициатива на трите страни – на ВУЗ-овете, бизнеса и правителството. Има модели, които са доказали, че работят. Например в образователните програми да се включат курсове по предприемачество независимо от изучаваната специалност. Другият работещ модел за сътрудничество между бизнес и образователни институции е работата на практици с представители на компании, които имат силата да осигурят обратната връзка със студентите.
Със сигурност има форми, при които образователните институции да привлекат бизнеса и той да намери рамката, в която да се включи – чрез менторство, морална подкрепа, безплатни образователни програми и подкрепа на центрове в университети, които да насърчават идеите на младите хора. Държавата също може да подпомогне този процес чрез осъвременяване на регулативната рамка и поставяне на изисквания към университетите да бъдат сертифицирани за качеството си, да постави по-пазарни условия за финансирането на тези академични институции, защото ако един университет не осигурява качество на образованието, той изостава от пазара и тези млади хора се превръщат в тежест за пазара на труда. Това е и една от причините голяма част от младите у нас директно да търсят възможности за обучението си в чужди университети.