- Колко близо сме до гъвкавия пазар на труда?
Това е въпрос на бизнес среда и на организационна култура. Когато работодателите разберат, че трябва да мотивират служителите си и след това да търсят резултати и да започнат да мислят с други модели на управление, тогава ще стигнем и до гъвкавите стандарти на работното място. За мен това е въпрос на нагласа сред мениджърите, а също и на държавна регулация. Определено има много да се работи, за да стегнем гъвкавите форми на труд, които виждаме да работят по света.
- Каква е визията ви за стажантските програми?
Стажантските програми са едно средство, инструмент, който се прилага, за да се насърчи практическата приложимост на образованието. Но това е само едно от решенията, за да стане образованието по-близко до реалните изисквания на пазара. Ако програмите станат самоцел и се формализират, те няма да постигнат търсения ефект. Една стажантска програма е силна, когато има истинска връзка с бизнес средата, когато не е само завършващ етап на образованието, а когато стане елемент от него, за да се търси взаимодействие с бизнеса. Програмите трябва да имат естествена връзка с образователните институции, а не да бъде една трудова борса без стратегически цели.
- Как оценявате мерките на пазара на труда, които държавата предприема?
За мен мерките на пазара на труда, изолирани, без да бъдат обвързани с образованието, не са достатъчно ефективни. Всички програми за заетост и подпомагане на определени социални групи чрез наливане на пари в квалификация, която дефакто не води до нещо дългосрочно ефективно, не адресира по същество. Тези проблеми не може да бъдат решени само от едно министерство на труда със субсидирана заетост. Следва да се започне още от училището, така че младите да почувстват в самото начало на живота си, че могат да бъдат икономически активни.
- Кои са днешните „таланти“?
Дефиницията за „талантите“ вече е по-различна в съвременната икономика. Те трябва да се търсят във всеки един човек, защото всеки носи в себе си потенциал и има силна страна. И точно в тази посока трябва да се работи – да бъде намерена силната страна у всеки и да бъде дадена възможност за изява. Това ще помогне и за моралното и духовно израстване, ще доведе и до много успешни финансови и икономически показатели. Защото, когато човек получи тласък на силните си страни, тогава той е съзидателен.
- Какво е вашето послание към младите, които сега започват реализацията си?
Трябва да мислим положително, да милеем за средата, в която работим и живеем, да търсим нови партньорства и да не се отказваме да реализираме идеите си.
преди 11 години До 7: data, напълно съм съгласен, че "именно университетите с цел да получават все повече въведоха безсмислените специалности". Но има една предхождаща причина за това: държавните висши училища (а почти всички са държавни) биват финансирани от държавата по формулата "брой студенти по х лева за студент". Този безумен принцип на финансиране е в основата на почти всички беди в българското образование. Частните университети пък обявяват места според търсенето, ама всеки иска да е юрис' или менАЖер.Та, те така те. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аа, и да мислим положително - много е важно, да знаете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Само не разбрах госпожата занимавала ли се е поне един ден с реален бизнес, или всичко са си пак само теории и бля, бля, бля... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Абсолютно вярно . Именно университетите с цел да получават все повече въведоха безсмислените специалности . Та на ли в един Икономически университет трябва да останат 4-5 специалности а не сегашните 20 ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Всякакви подобни инициативи са яростно саботирани от повечето декани и ректори.За непосветените само ще кажа че още отпреди 1985 г. всички университети в България бяха така структурирани че катедрите по български език и история да бъдат най-големи. Длъжностите на тези катедри бяха раздадени приоритетно на щатни сътрудници на ДС, повечето от които и днес обслужват същите небългарски интереси.Защо ли? Току виж излязла наяве истинската история на България или пък на студентите да започва да им свЕтва реотана че няма такова нещо като славянска дружба или братство между народите.Всеки жалък остатък на онази машина яростно ще се бори срещу всяка мярка, която заплашва с орязването на места за прием на студенти и особено по някои идеологически важни за тях дисциплини защото следващите за съкращения са самите. Историята ги изхвърли отдавна а ние още си ги отглеждаме и в политиката и в обществения живот и в икономиката на страната. Що бе драги българи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Е тази леля сама ли се сети, или някои и даде Джокер не мога да разбера?? Открихме топлата вода най-накрая... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз учих аграрна социология, ако ще се развиваш към този сектор идвам да броя телетата и да правя статистически прогнози, ако се оплодят 5 крави от девствен бик ще изкараме ли 8 телета :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години .... Имам фирма за за софтуерни услуги .... Търся да назнача трима психолози, седем специалиста международна икономика и политика, трима философа, единайсет с администрация и управление, четирима екология и опазване на околната среда и двама - аграрен туризъм - ей така, за разкош ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години .... Имам фирма за за софтуерни услуги .... Търся да назнача трима психолози, седем специалиста международна икономика и политика, трима философа, единайсет с администрация и управление, четирима екология и опазване на околната среда и двама - аграрен туризъм - ей така, за разкош ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Проблемът между бизнеса и образователните институции не е от вчера или днес още 2004 бяха публикувани данни от проучвания именно в тази посока. Боян Биолчев, когато беше ректор на СУ се бе опитал да събере на една маса преподаватели и бизнес, но ефекта е бил само приказки и никакви пресечни точки. Това, че ни трябва нова система за придобиване на знания си е крещящ факт. Съвременния пазар на труда е в пъти по-динамичен в развитието си от преподаваните в образователните институции знания. Мога да дам пример с мен самия. Докато бях в университета има няколко семестъра лекции и изпити за работа с определен софтуер. Няколко години по-късно лицензът на този софтуер стана прекалено скъп за бизнеса и той се насочи към използване на други заместващи софтуери, които се развиха и бяха безплатни или на много по-ниска цена. Та ето как хем ако не си бях издържал изпитите щях да прекъсна и да остана без диплома, хем знанията ми само за няколко години станаха безполезни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар