С. Вътев: Крайно време е рефренът, че лихвите в България са високи, да утихне

Стилиян Вътев е Председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Обединена българска банка АД. Роден е в София през 1956 г. Завършва столичния техникум "Вилхелм Пик“ (сега „Хенри Форд“) със специалност "Ядрена енергетика". Притежава магистърска степен по „Финанси и  кредит“ в тогавашния  ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС) през 1981 г. Веднага след завършването постъпва по разпределение в БНБ, където работи през следващите 11 години, заемайки различни позиции.

През 1991 г. е назначен за Началник управление „Международни финансови институции“. Взема активно участие в проекта на Световната банка за  преструктурирането на българската банкова система. В началото на 1993 г. се присъединява към ръководния екип на новосъздадената Обединена българска банка, първоначално като  директор на отдел "Капиталови пазари", а в края на същата година  е назначен за изпълнителен директор и член на Съвета на директорите. През следващите няколко години ръководи съвместния проект с ЕБВР за институционалното укрепване на ОББ и подготовката й за приватизация. След приватизацията на Банката с водещ инвеститор ЕБВР през 1997 г.  поема поста на Главен изпълнителен директор.

Стилиян Вътев има специализации по банково дело в Швейцария, Англия и Япония. Женен с 2 деца и един внук.

Г-н Вътев, нетният лихвен доход на банките продължава да намалява, кога тази тенденция може да спре?

- Нетният лихвен доход на банките намалява по две причини. От една страна има абсолютно намаление на приходите от лихви от необслужваните кредити, а от друга видима е тенденцията на свиване на лихвените маржове. Второто е напълно естествен процес, където основната причина е свитият кредитен пазар,  конкуренцията и все още ограниченият достъп до по-евтино външно финансиране. Маржовете ще продължават да се свиват заради по-бързия темп на намаление на лихвите по кредитите в сравнение с тези на депозитите. Не мога да прогнозирам  къде ще е равновесното им ниво, много ще зависи от пазара, конкуренцията и разбира се, от относителната вътрешна ефективност на банките.  До голяма степен тези тенденции ще зависят и ще определят от състоянието на международните парични пазари, при уговорката на тяхното скорошно нормализиране.

Продължава ли тенденцията на спад на лихвите по депозитите и какви лихви по 1-годишните депозити в лв. може да очакваме след година?

- Продължава да, макар и със значително по-забавено темпо, отколкото лихвите по кредитите. Това е безспорен факт и аз отново ще попитам – кои точно лихви са високи – тези по кредитите ли или по депозитите. И друг път публично съм го казвал – в най-трудно положение са най-вече хората, които не могат да плащат взети кредити и при нулеви лихви, иначе отдавна да са постигнали някакво разумно споразумение с банката. А иначе упреците срещу  високите лихви идва от лица, които или нямат кредити, или ако имат, нямат никакво намерение да ги връщат. Мисля, че е крайно време рефренът за високите лихви в българската банкова система да утихне или най-малкото да не се използва неоснователно за нездрави публични изяви и меркантилни цели. Все пак банковият кредит не е стока от първа необходимост, така че всеки може да прецени съобразно нуждите и възможностите дали да тегли кредит или не. Със сигурност може да очаквате средно намаление на лихвите по депозитите една година напред не по-малко от 50 базисни точки или половин процентен пункт.

Банковата система като че ли намери печеливша ниша, а именно поскъпващите ДЦК дадоха на банките една печалба, която е добре дошла в настоящия момент. На колко оценявате ефекта за ОББ от поскъпващите български ДЦК в периода от 1 юли насам и време ли е да се слиза от кораба на ДЦК?

- По дефиниция за класическа търговска банка, каквито са повечето български банки, инвестициите в ценни книжа са инструмент за управление на ликвидността, а не за генериране на печалби. Основните критерии при взимане на решение за такъв тип инвестиции са качеството на книжата, т. е. техния рисков профил, степента на тяхната ликвидност на пазара, т. е. за колко време могат да се продадат при необходимост, и разбира се – тяхната текуща доходност. Във вашия въпрос се крие още един критерий – ценовата волатилност, който не е от първостепенна важност за шефовете на Трежъри отделите, когато взимат споменатите инвестиционни решения. С други думи никоя универсална банка не инвестира в ценни книжа, за да генерира печалби от покачване на цените, или най-малкото има силно консервативни лимити за т. н. пазарен риск, който включва и ценовия риск. Голяма част от българските банки управляват ликвидността си чрез инвестиции в български ценни книжа главно поради факта, че те най-много отговарят на споменатите по-горе критерии за инвестиции в момента. За съжаление, търсенето на такива книжа е огромно, а предлагането далеч недостатъчно. Това е и основният фактор за  поскъпването на нашите книжа през последните месеци. Споменатата от вас печалба за банките е факт, но тя е все още счетоводна. За да стане реална съответната банка трябва да ги продаде на пазара, което пък зависи от много и други фактори, често пъти противоположни, които няма да коментирам. Ето, вижте поради политическата криза в момента българските книжа поевтиняха с 15-20 базисни точки само за няколко дни. Все пак да не забравяме, че основната дейност на банките е да кредитират реалната икономика, а не се качват на „кораба“ на публичните финанси. Моментът, при който банките предпочитат да инвестират парите си в държавен дълг, а не в кредити, се нарича на английски „crowding out“ и е типичен за кризисни икономики и висока инфлация, каквато беше ситуацията у нас преди доста години. Дано отново не стигнем дотам.