Кр. Чемишанска: Договарянето на цените на лекарствата е двустранен процес

Д-р Красимира Чемишанска има повече от двадесет годишен опит във фармацевтичната индустрия във водещи мултинационални компании. При откриването на филиал на „Амджен“ в България през 2009 г., е назначена за  изпълнителен директор.

Биотехнологичните лекарства са сред най-новите начини за борба със сериозни болести като рак, бъбречни заболявания и остеопороза. Към момента те обхващат 20% от пазара на всички лекарства и този процент  се увеличава с високи темпове. От три години компанията „Амджен” предлага медикаменти на нашия пазар, които използват потенциала на биотехнологиите и осигурява достъп на пациентите до това лечение.

Какво представляват биотехнологичните лекарства, какви са предимствата им, за кои заболявания се предлагат те на нашия пазар и за бързорастящия пазар на този вид медикаменти разговаряме с д-р Красимира Чемишанска, генерален мениджър за България на “Амджен“.

- Д-р Чемишанска, как оценявате финансовите резултати на фармацевтичния бизнес в поредна година на криза?   На фона на глобалната криза, големи финансови дефицити и сериозни бюджетни рестрикции в европейските държави, фармацевтичният бранш е един от относително най-слабо засегнатите. И според мен основна причина за това е, че здравето е първа потребност, която не може да не бъде приоритет, а консумацията на лекарства и здравни грижи са свързани пряко с него. И въпреки рестриктивните политики в много от европейските държави здравеопазването е сред приоритетите и финансирането му до известна степен е гарантирано от правителствата. Затова фармацевтичният пазар не пострада толкова много от кризата.   - Какви са очакванията ви за развитието на този пазар?   Очакванията са през следващите няколко години лекарственият пазар да продължи да расте, въпреки че се наблюдава тенденция на забавяне на този ръст в резултат на кризата и редица други фактори. IMS Health (анализаторска компания за фармацевтичния пазар, бел. ред) дава прогнозен ръст за периода 2012-2015 година между 1 и 2 % за европейския пазар, като България в този смисъл прави едно добро изключение, защото българският лекарствен пазар расте малко по-бързо от средния темп на нарастване в останалите европейски държави. Разбира се, това има своите сериозни основания.

Едно от тях е, че нашият пазар е най-малкият в ЕС и има потенциал да расте. Искам да отбележа и влизането на нови продукти – един доста добре регулиран от закона и нашите институции процес, който осигурява синхронното разрешение за употреба в България заедно с всички страни в ЕС и относително бързия достъп до пазара на иновативните медикаменти, който също дава тласък на развитието на пазара у нас. Наред с това други фактори са повишената заболеваемост, застаряването на населението, по-ранната диагностика, която налага и по-ранно лечение.

Негативните фактори, които спират ръста на пазара у нас, са ниските разходи за здравеопазване като процент от БВП, които са сред най-ниските в ЕС, както и ниските публични разходи за лекарства. У нас само около 40% от разходите за лекарства се финансират с публични средства, а останалите 60% се доплащат от пациента. Точно обратно е съотношението в останалите европейски страни. Затова има известна негативна тенденция, свързана с кризата - хората разполагат с по-малко средства да плащат за лечение.

- Въпреки това фармацевтичният пазар всяка година бележи ръст. Каква е прогнозата ви за следващите години?

През 2011 година в България, по данни на IMS, се отчете двуцифрен ръст от 12%. За 2012 година ръстът се е забавил значително, но остава положителен - малко над 5%. Очакваният ръст на пазара като стойност през следващите години е от този порядък 5 до 7%.

- Скъпи ли са лекарствата в България?

По принцип ценообразуването у нас е доста добре структуриран процес с ясни правила. Мисля, че заложените принципи определят България да има едни от най-ниските цени на лекарствата в Европа. На първо място, защото се реферираме към най-ниската цена от избрани 12 референтни държави, които са специално подбрани като нискоценови пазари, което подсилва ефекта. Промяната в законодателството от скоро изисква актуализация чрез рефериране на цените на всеки шест месеца, което води до допълнително по-рано от прогнозираното намаление на цените.

  - Как оценявате мерките, които Министерство на здравеопазването предложи за намаляване на цените на лекарствата?   Те са естествен отговор в България на необходимостта от бюджетни рестрикции и едновременно с това от подобряване и на достъпа на повече пациенти до лечение в рамките на ограничен бюджет. От друга страна това се случва в почти всички европейски държави в условията на икономическа криза, така че няма нещо изненадващо в тях. Въпросът е да има ясна методология и предсказуемост и де не се поставят фармацевтичните производители и останалите участници на пазара в невъзможност да продават.

В този смисъл трябва да има регулатор на цените, той е заложен в закона и всички опити да се искат допълнителни намаления под най-ниската цена в Европа, наистина могат да лишат България от някои ключови медикаменти. Трябва да има договаряне на условията, но това не трябва да бъде само и единствено като процент от намаляване на цената на медикамента. Договарянето трябва да има участие на две страни и двустранен ангажимент за поделяне на тежестта и рисковете.  Разходите могат да бъдат ограничени не само от цената на лекарствения продукт, а от поемането на много други разходи.

Важно е да се отбележи, че е налице желание за диалог от страна на институциите и асоциацията на научно базираните компании е отправила предложения за облекчаване на финансовата тежест чрез други механизми, различни от процентно намаление на цената.