Димитър Иванов е изпълнителен директор и акционер в българската компания за производство на ВиК арматура и на решения за управление на водната инфраструктура и ресурси ВАТО БГ. Има бакалавърска степен по МИО от УНСС и магистърска по Стратегическо Управление в Софийски университет. Професионалното си развитие започва още на 20 години в компания, занимаваща се с аутсорсинг и бизнес информация.
С него разговаряме за проблемите и перспективите пред ВиК сектора у нас, възможностите, които той разкрива и отговорностите, които предполага.
- Една от вашите цели е да участвате в „създаването на устойчива водна инфраструктура“. Какво е вашето определение за устойчива инфраструктура и какви са предпоставките за нея?
Инфраструктурата е сред най-скъпите съоръжения, които обслужват гражданите на една държава. Тя е и много добър измерител за развитието на едно общество. България е на прага да обнови водната си инфраструктура и ние във ВАТО сме морално ангажирани с този процес. Това е отговорна задача, която засяга не само нас, но и няколко поколения след нас.
За нас устойчива инфраструктура е равна на дългосрочна отговорност, която има екологични, икономически и социални измерения и обхваща понятието за стопанисване и отговорно управление на използваните ресурси.
Предпоставките за нея са - ясни критерии и изисквания към строители, доставчици и оператори и контрол над тях. Много важен момент в този процес е средата за случване на всичко това, която трябва не само да позволява, но и да провокира активното споделяне на добри практики и опит от тези, които са по-напреднали в това отношение.
- Нейната липса ли е причината за неефективното използване на водните ни ресурси днес?
Ако визирате загубите на вода във водопреносните мрежи, то причините за нея са много и най-различни, но в основата е остарялата мрежа. Волята да използваме бъдещите ресурси за изграждане на устойчива инфраструктура е в основата на намаляване на загубите на вода. Това означава отговорно и качествено строителство, с качествени материали и поемане на отговорността за поколения напред.
- Какъв е делът на тяхното разхищение (загуби) по ваши данни и какво може да се направи в това отношение?
Не сме ние тези, които да измерваме загубите, и да даваме данни за това. Има си отговорни институции за това. Те могат да ви дадат официални данни. Факт е обаче, че загубите в момента са големи, в повечето случаи над 50%. Основната причина за това, както вече споменах, е старата инфраструктура, което автоматично означава, че нейното обновяване е едно от решенията за намаляване на загубите. Това обаче е скъпо и времеемко решение.
Ние във ВАТО сме разработили няколко други ефективни решения за значително намаляване на загубите с много по-малко ресурси и с бърз ефект. Като пример мога да дам цялостните или частични програми за управление на налягането в мрежите. Това е експертиза, която ние имаме. Освен това вече произвеждаме и оборудването, което съпътства подобно решение – вентили за регулиране на налягането. Други решения са свързани с обследване на мрежата, анализ и последващо приоритизиране на участъците за подмяна на мрежата. В тази посока предлагаме както оборудването, така и услугата по обследване, ако операторът няма ресурс или кадри, които да са обучени да го правят.
Друго много интересно решение е откриване на скрити течове и тяхното отстраняване. В днешно време вече има технологии, които позволяват да се намери мястото на спукана тръба без да е нужно разкопаване. Ние сме активни в използването на тези технологии и внедряването им в ежедневното обслужване на ВиК мрежите. Това наричаме проактивно управление.
- Можем ли да очакваме питейната вода да поевтинее, ако разполагаме с по-модерна инфраструктура?
Водата сама по себе си е евтин ресурс в България. Нейната цена едва ли ще се повиши в близките 50 години.
Това, което всъщност ние плащаме чрез сметките си за вода е услугата по доставяне на водата, нейното отвеждане и последващо пречистване. Няма вариант, в който тази услуга да става по-евтина. Напротив, имайки предвид по-високите изисквания за пречистване и големите инвестиции в тази посока, всички най-отговорно трябва да поемем цената за това. Начинът да бъдат платени подобни инвестиции е чрез цената на водата. За сравнение мога да кажа, че повечето европейски страни плащат два-три пъти по-висока цена от нас. Причината е именно в това, че те вече имат и използват скъпи съоръжения. Нас в България ни очаква същото.
Един от начините да плащаме по-ниски сметки за вода може би се крие в това да търсим по-ефективно строителство и обновяване на водната инфраструктура. Един спирателен кран, който произвеждаме ние, струва два пъти по-малко от този, произведен в Германия. Гарантирам ви, че качеството на нашия кран отговаря на всички изисквания и ние ще дадем същата гаранция за него, както и немските ни колеги. Това е само един пример за това как може цената на инфраструктурата да е много по-ниска – просто трябва да изберем българското. Има много други ефективности, които могат да бъдат търсени и в крайна сметка потребителят да плати по-ниска цена за тази инфраструктура.