Ив. Нейков: Пазарът на труда ще се възстанови след не по-малко от 10 години

В началото на есенно-зимния сезон, когато социалното недоволство ескалира, а управляващите почти всеки ден излизат с изявления, че приоритет на държавата ще бъде повишаването на доходите и след като въпросът за доходите стана причина за протести на работещи от различни сектори ви представяме разговор с Иван Нейков, който е бивш министър на труда и социалната политика, сега председател на Балкански институт по труд и социална политика.

Разговаряме с него по теми, които приоритетно вълнуват всеки българин - за доходите, за заплатите, за работните места и намерението на бизнеса да наема хора. Интересуваме се от неговата експертна прогноза за нивото на безработицата и за предизвикателствата пред трудовия пазар за българите в дългосрочен план.

- Г-н Нейков, какъв е пазарът на труда в България през вашите очи?

В момента ситуацията е между оптимиста и песимиста - има скрита надежда у всеки, че когато си отиде кризата, пазарът на труда ще се възстанови по същия начин, както беше преди нея. Това е най-голямата илюзия, защото точно това няма да се случи. Най-голямото предизвикателство за пазара на труда не е по време на кризата, а след нея.

- Кои са основните предизвикателства пред българския трудов пазар?

Три са основните предизвикателства на пазара на труда. На първо място трябва да кажем, че всички данни за общества, които вече са преодолели кризата, сочат, че това се случва с цената на намаляване на работната сила, защото рецесията е ситуация, при която се произвежда също толкова, колкото преди, дори повече, но вече с по-малко работници. Зад този феномен стоят огромни иновации и навлизане на високи технологии, които налагат необходимостта от редуциране на служителите. Несъмнено след кризата ще има много хора, които преди са имали своето място на пазара на труда, но кризата ги е оставила извън него.

Второто важно предизвикателство пред българския трудов пазар ще бъде, че в следващите поне 30 години ще нараства делът на възрастните работници. Това е много сериозен проблем за страната ни, защото работната среда и системите за квалификация не са ориентирани към възрастните, а към по-младата работна сила. Без да казвам, че това е добро или лошо, това е факт и той трябва да бъде отчетен при провеждането на реформите.

Третото най-важно нещо е да решим какво ще правим с неквалифицираните си работници. Изследвания, направени от европейската организация за квалификация и преквалификация, сочат, че през последните няколко години много бързо нараства броят на квалифицираните работници, които изпълняват работа, която е по-ниско квалифицирана от това, за което те са учили. Това е сигнал, който показва, че дори да се нуждаят от по-ниско квалифицирана работна ръка работодателите търсят висококвалифицирани работници за по-ниски позиции. Дори това, което наричаме нискоквалифицирана работа, вече изисква нови техонологии, нови умения и владеене на нови информационни системи, които изтласкват хората с по-малко умения и по-ниско образование от пазара.

- Каква е прогнозата ви за нивото на безработицата до края на тази и през следващите няколко години?

Разчетите ни показват, че по-скоро може да се очаква стабилизиране или леко нарастване на безработицата през следващата година. Тази прогноза се базира на няколко фактора. От една страна успяхме да „прехвърлим“ голяма част от официално безработните в неофициално работещи, защото всички експерти признават, че има нарастване на сивия сектор и че дребният и среден бизнес оцеляват на ръба на закона. От тази гледна точка сивата икономика ще продължи да действа като спасителен пояс за много хора и те вероятно няма да се появят в официалната статистика, защото не вярват на системата. 

От друга страна може да се очаква нарастване на броя на така наречените „отчаяни“ безработни – тези, които въобще не виждат смисъл да се регистрират на борсата, тъй като многобройните опити, които са правили, не са довели до решение на проблема им. Но ще има и предприятия, които ще генерират нова заетост на пазара на труда. Трудно ще се създават работните места, няма да са много, но ще ги има.

По прогнозни данни на Европейската комисия в следващите 10 години в ЕС ще бъдат създадени около 7 милиона нови работни места. Ако пропорционално пренесем тази цифра върху българския пазар на труда, въпреки че това е оптимистична прогноза, за България това означава, че в следващите десет години у нас би трябвало да се създадат около 100 хиляди работни места. Средногодишно това са около 10 хиляди нови работни места, като на фона на 350 хиляди безработни у нас това не е сериозна подкрепа на пазара на труда.

Има още един български феномен, по-скоро по мащабите си, а не като събитие. Става дума за броя на хората, които се пенсионират всяка година. Годишно това са между 90 и 100 хиляди души. Това означава, че за една година се освобождават точно толкова работни места и тъкмо те ще се окажат източник на нова заетост. Затова и капацитетът на българския пазар на труда да генерира нова заетост ще бъде между 100-120 хиляди работни места годишно. С оглед на тези два фактора можем да очакваме запазване на безработицата на същото равнище и догодина. Или с други думи ситуацията с безработицата от 2012 г. ще се повтори и през 2013 г.

- Какви са очакванията ви за нивото й след 2013 г.?

Ситуацията до голяма степен ще зависи от управлението на правителството, защото почти забравихме проблема с липсата на добра бизнес среда. А като изключим предимството на ниската данъчна тежест, всъщност по никакъв начин бизнесът не усеща, че средата, в която се развива, е станала по-благоприятна. Проблемите се задълбочават всеки ден, което означава, че ще сме свидетели на продължаваща тенденция на фалити на малки и средни предприятия. В такава трудна  бизнес среда винаги оцеляват само най-големите, защото другите нямат капацитет да се справят с неблагоприятните условия за бизнес – нито експертен, нито и финансов.