В. Морар: Възпитавайте предприемачи от детската градина

"Вин е от хората, които могат да променят живота ти!" Това са част от впечатленията на един български бизнес лидер от работата му с родения във Великобритания професор по предриемачество Вин Морар.

Вин, който в момента е асоцииран професор в Университета в Твенте, Холандия, е запознат отблизо с малкия и среден бизнес в България благодарение на работата си с над 80 собственици на бизнес и мениджъри от висше и средно управленско ниво през последните 10 години.

Започва кариерата си като консултант по повишаване на ефективността на образованието на Сейшелите, като впоследствие работи с множество държавни и частни институции и корпорации в Източна Европа, Близкия Изток, Азия и Африка.

Сред проектите му са създаване на първото Министерство по предприемачество в Хърватия; три регионални центъра за развитие и подкрепа на бизнеса в Словения; и основаването на университетски Бизнес и научен парк в Сърбия.

Той е един от основните консултанти по „Инициативата на Елцин“ - международен проект за развитие на управленските умения на висшия и среден мениджмънт в редица предприятия в Русия.

Вин ще бъде в България като лектор в ексклузивното издание на Клуб Investor.bg “Пътят на успеха през погледа на един нестандартен милионер”, което ще се проведе на 4 октомври 2012 г.

В интервю за Investor.bg Вин споделя мнението си за предприемачеството у нас и в региона като основен двигател на икономическия ръст, иновациите и просперитета на обществото.

- Ти преподаваш предприемачество, на което знам какво значение отдаваш. Какво означава предприемачеството за теб и защо смяташ, че е толкова съществено за икономиката днес?

Предприемачеството е важно по много причини, но вероятно следните са сред най-съществените: - предприемачеството „развързва“ потенциала и енергията в обществото; - предприемчивите хора се радват на високи постижения и самочувствие; - предприемачите създават работни места, които са от изключително значение за просперитета на една икономика; - предприемачеството е тясно свързано с иновацията. 

- По какъв начин предприемачеството в развиващия се свят се различава от това в западните икономики?

Най-важните разлики са следните: - В много развиващи се страни предприемачите развиват бизнеса си неформално. Например може да не са регистрирани и/или лицензирани, което означава, че може да не са в състояние да потърсят помощ от формалния сектор като банките или правителството, която да им помогне да растат.

В същото време техните неформални бизнеси обикновено не плащат данъци, което означава, че за правителството има по-малко финансиране, което на свой ред препятства инвестициите в публични проекти като здравеопазване, образование, транспорт, енергетика, комуникации и др.

Именно това е причината много развиващи се страни да не могат да растат.

- В развиващите се страни има по-малко иновации. В някои крайни случаи това води до механично копиране на бизнес модели, висока конкуренция и малко ниска стойност за международните пазари.

- В западните икономики има силно развита благоприятната среда, чиито основни характеристики са политики за малкия и среден бизнес, регулаторни рамки, инфраструктура, финансови институции и услуги в подкрепа на бизнеса и предприемачеството. Такава се среща в много по-малка степен в развиващите се икономики, където държавната бюрокрация е най-голямата спънка за много предприемачи.

- В много развиващи се страни предприемаческата култура обикновено е неразвита, което до голяма степен е свързано с образователната система и начина на възпитание.

- Всеки ли може да стане предприемач или то е „резервирано“ за група избрани хора?

Академичният контекст на този въпрос е дали предприемачът е такъв по природа или може да бъде изграден. Отговорът е: „И двете“. Природата може да даде повече предприемачески плам на някои хора, но благоприятната среда, подходяща за тяхното изграждане, е съществена за успеха.

От друга страна има много примери за хора, започнали без никаква предприемаческа подготовка, но попаднали в подходящата среда, позволила им да пожънат невиждани успехи. Един такъв пример е сестра ми Манди, която създаде бизнес за милиони, започвайки от нулата.

Струва си също да отбележим, че теоретичните познания и академичен успех не означават автоматичен бизнес успех. Всъщност съществува точно обратна зависимост.

- Работил си с множество български мениджъри и предприемачи. Забелязал ли си нещо типично при тях или предприемачите навсякъде са еднакви?

Предприемачите имат сходни черти в цял свят. Всички те търсят независимост и успех. За да постигнат това всички те работят неуморно. Наред с това всички са опортюнистично настроени, общуват активно в своята мрежа, боравят ежедневно с несигурност, поемат рискове, вдъхновяват се от това, което правят и т. н.

В това отношение не съм забелязал нещо по-различно и у българските бизнес лидери.

При все това забелязал съм някои специфични управленски практики у българските предприемачи. Например те имат нужда да изградят дадени отношения с някого преди да се впуснат да правят бизнес с него. Мисля, че това е така, защото те имат нужда да се доверят в някого преди да започнат да правят бизнес и преди бизнесът да се развие от първоначалната еднократна сделка.

За сравнение холандските предприемачи обикновено се концентрират изцяло върху бизнеса и не толкова върху характера на човека отсреща.

- Как гледаш на предприемаческия и иновативния дух в бившия социалистически блок (и по-конкретно България)? Какво би искал да се промени?

Надявам се да не съм нелюбезен или прекалено критичен, но смятам, че предприемаческият дух в някои бивши социалистически страни все още изостава. Това е най-видно в липсата на креативност по отношение на моделите за продажба.

Например руските университети правят фантастични изследвания, които обаче не се ползват пълноценно от бизнеса.

Най-важната промяна, която бих искал да видя в тези страни, е в областта на образователната система. Тя би трябвало да въведе методи на преподаване, основани на бизнес принципите – например много повече практическо преподаване, базирано на реални бизнес казуси и не толкова „структурирана“, академична материя.

На второ място бих искал да видя една много по-благоприятна среда за правене на бизнес – с широка подкрепа от правителството, много по-малка бюрокрация и регулации, подходяща инфраструктура, подкрепящи институции, особено по отношение на финансирането, както и развитие на пазарно-основаните бизнес услуги.

Между другото, важно е да се отбележи, че не може всички страни от бившия социалистически блок да се поставят под общ знаменател. Много от тях като Словения, Чехия и Унгария, постигнаха много високи резултати през изминалите години.

От друга страна някои западни страни като Ирландия, Испания и Гърция, изпаднаха в незавидно положение и трябваше да бъдат спасявани от ЕС.