През юни представители на няколко земеделски браншови организации от България посетиха Съединените американски щати (САЩ) с цел да се запознаят със законодателството и държавната политика за развитието на земеделието там. Визитата беше организирана по програмата „Кохран” на Американското министерство на земеделието (USDA), носеща името на своя създадел сенаторът Кохран, по чиято инициатива от 1984 г. се финансират обучения на земеделски производители от различни държави. Българската страна включваше представители на всички сектори – зърно- и зеленчукопроизводство, животновъдство и млекопреработка.
Investor.bg потърси председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Ангел Вукадинов, който бе любезен да сподели впечатленията си от това посещение.
- Какъв беше поводът за посещението ви в Съединените американски щати?
Обучението се състоеше в две части – първата част беше във Вашингтон, където имахме срещи с политици и експерти от министерството на земеделието. Втората част се проведе в щата Канзас, където на място се запознахме с работата на фермерите и с дейността на асоциациите им.
Още в началото бяхме впечатлени от взаимоотношенията Конгрес - изпълнителна власт - браншови асоциации, както на национално, така и на щатско ниво. Видяхме как действа тяхната Агенция за управление на риска и по какъв начин агростатистиката е в полза на земеделските производители.
Присъствахме и на изнасянето на месечния доклад на министерството на земеделието за състоянието на зърнените запаси, прогнозите за добивите и цените на зърнените култури.
Този отчет се прави при закрити врати и ние имахме честта да видим как се провежда това заседание. Самият доклад се публикува още на следващия ден и става достояние на всички. Статистиката в него е изключително точна и е от съществено значение за бизнеса, който спокойно може да направи и совите прогнози.
- Как са развити взаимоотношенията между държавните институции и фермерите?
За разлика от България тяхното законодателство се подготвя с активното участие на реалния бизнес, от което се вижда, че държавата там стои здраво зад фермерите. В това отношение е трудно да направим аналогия с България, защото цялата им нормативна уредба е построена на съвършено различен принци от нашата.
Политиката в сектора се регламентира чрез Закона за фермера, който се променя на всеки пет години. Това е основният закон за развитието на аграрния сектор и определя каква ще бъда държавната политика и субсидиите през следващия петгодишен период, нещо като седемгодишните референтни рамки в Европейския съюз.
За нас беше изключително интересно, защото присъствахме на активните дебати по закона за следващия петгодишен период от 2013 до 2018 г. Очаква се този закон да бъде приет през август т. г. И ако не бъде приет, тогава ще действа законът от 1930 г., затова всички - и политици, и администрация, и представители на сектора - работят активно по приемането му.
Кризата е дала своето отражение върху бъдещата политика, затова и САЩ ще намалят леко бюджета за сектора през следващите пет години. Ако досега годишно за земеделие са се отделяли 113 млрд. долара, следващите пет години бюджетът се намалява на 100 млрд. долара. И това вече беше договорено по време на дебатите по фермерския закон.
Най-гояма част от държавните средства отиват за ваучери и купони за подпомагане на социално слабите слоеве от населението. Системата е построена по този начин, за да компенсират слабите слоеве за цените на земеделската продукция.
По този начин и обществото не се настройва срещу производителите на земеделска продукция, както се получи през последните години в България - просто обикновеният американец знае, че фермерството не е омразен занаят.
- Да, но САЩ имат ресурс да покрият тези социални разходи.
Така е, но тази политика се провежда от години и е основана на диалога с бизнеса, което е впечатляващото за нас.
Освен това в този закон подробно се разписват и средствата, които се отпускат за покриване на застраховките в сектора. Системата на обезщетенията на производителите е цялостна. Там има застраховка за абсолютно всички застрахователни събития, в това число и застраховка на дохода от единица площ. Тя се изчислява на база на историческия доход на даденото земеделско стопанство.
Ще дам произволен пример с измислени стойности – примерно, ако стопанството има доказан доход от 200 лева средно за последните 10 години, можеш да се застраховаш на 75%. Застрахователната премия е 10%, т. е. 15 лева, от които държавата поема 60%, или 9 лв., а останалите 6 лв. са за сметка на фермера.
Схемата е построена така, че дори при най-големите природни бедствия като наводнения или суша, на фермерите им се възстановят 75% от доходите, които исторически са имали. Това е изключително важна подкрепа.
На този фон застрахователният пул, който предлага нашият земеделски министър с тези 50 стотинки, е несериозно предложение.
- Българският бюджет има своите големи разходи по съфинансирането на европейските субсидии, за да отделя съответните суми и за застраховане на реколтата, не мислите ли?
За застраховките отиват около 20 млрд. долара, което за такава огромна държава като САЩ, съпоставимо с България, не е много. Примерно, ако сравним Канзас с България, разликата не е много голяма. Те произвеждат годишно 10 милиона тона пшеница, ние - 4 милиона тона.
Застраховката не е задължителна, но има двоен ефект. От една страна защитава производителя от срутване на добивите му при лоша реколта, а от друга - от срутване на цената.
Държавата поема 60% от застрахователната премия и по този начин стимулира фермера да се застрахова. От друга страна това облекчава и взаимоотношенията на фермера с банките, които при застрахована продукция отпускат заеми много лесно.