Никола Газдов: Темата за ВЕИ-та се политизира по най-грозния начин

След неочакваното поскъпване на енергията за населението с 13% и обясненинията на държавната администрация, че по-високите цени се дължат на изкупената енергия от слънчевите централи, сред обществеността се породиха съмнения доколко енергията на бъдещето е приложима в българските условия.

Дали поскъпването наистина се дължи на скъпия ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и как се стигна дотам държавата да променя в последния момент стойности на енергията, които предварително не е обсъждала в широк формат с бизнеса и експертите, отговор на тези въпроси потърсихме от Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация.

Г-н Газдов, защо инвестициите в слънчева енергия се оказаха основната причина за внезапното оскъпяване на тока с 13 вместо предварително обавените10%?

- Целта е да се отклони вниманието на обществото от основния проблем. И този проблем не произтича от задължението на страната да изкупува задължително енергията от фотоволтаичните централи, както се представя пред хората.

Реалната причина е, че трябва да се спасява Националната електрическа компания (НЕК), която има огромни финансови задължения и те не могат да бъдат обслужвани. С тази цел повишаването на цената на тока е необходимо, за да бъде капатилализирана компанията.

Свидетели сме на едно раздуване на балона за добавката „зелена енергия” в цената на тока, което на практика означава, че от потребителите ще бъдат събирани повече пари с аргумента, че те трябва да отидат за събиране на задълженията по изкупуване на нови соларни централи, които се били разраснали неочаквано и не се знаело, че ги има.

Каква всъщност е реалността? За да отговорим на въпроса, трябва да се върнем към Закона за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), който за последните пет години беше променян три или четири пъти. Целта на този закон беше да се регламентира задължителното изкупуване на ток от ВЕИ и да се осигури нормативната рамка за развитието и присъединяването на тези инсталиции към мрежата и изкупуването на енергията.

Инвестиционният интерес се засили от края на 2008 г. , но въпреки че на хартия законът изглеждаше много добре, на практика нямаше проекти – първите бяха за няколко ветрогенераторни парка. Фотоволтаични проекти липсваха, защото те бяха небанкируеми – нямаше модел, по който инвеститорите да са сигурни, че ще възвърнат вложенията си.

Със закона се постави много висока преференциална тарифа за срок от 25 години, но тя не беше фиксирана и затова почти никой не се възползва то нея. Завършени бяха няколко проекта, но те се извършиха на по-далечен етап и при по-ниска тарифа.

Дали е било възможно по онова врема България да поиска отлагане на европейската директива и да въведе „зелената” компонента в цената на тока от 2015 г., когато цените от ВЕИ ще паднат? Подобна теза изказа министърът на икономиката Делян Добрев вчера.

- Това е аргумент, който е направен за замазване на очите на публиката. Аз се учудвам, че министър Добрев прави това изказване. Още повече, че той познава  европейското законодателство, което залага междинни цели за изкупуването на тока, а не само крайната цел, според която през 2020 г. 16% от потребяваната енергия в страната трябва да се предоставя от ВЕИ.

Нашите политици или не са разбрали, че България е член на ЕС, или не са си прочели законите. Европейската политика затова е единна, за да се спазва от всички, а не едни държави да започнат да въвеждат „зелената енергия” от 2008 г., а другите – от 2015 г.

Вярно е, че цените на тази енергия започнаха да намаляват с времето, но това намаление идва от икономии от мащабите на тези мощности, чието инсталиране се засили през последните години. Цените се повлияха и от иновациите, които подобряват показателите и намаляват себестойността – все неща, които са свързани с политиките на подкрепа на държавите от Общността.

Трябва да ви кажа, че европейският опит все повече се възприема и от други държави извън ЕС, които виждат, че ВЕИ-та са бъдещето на човечеството, защото предлагат един безплатен ресурс, който е наличен навсякъде по света, а не е концентриран само в определени държави, не трябва да бъде изкопаван и има по-малко вредни влияния върху околната среда. Затова и цените ще падат.

Какви са прогнозите ви за това намаление?

- Това, което се случи през последните пет години е, че фотоволтаичната индустрия успя да свали себестойността на един киловат инсталирана мощност от 5 хиляди евро на 1 200-1 300 евро.

Това е огромен спад. За мен това е най-впечатляващото развитие в енергетиката, което сме виждали през втората половина на 20-и век и началото на 21-и.

Прогозите са за продължаващо поевтиняване на тази енергия. През последните две години виждаме ценови срив, при който пазарната стойност на слънчевите панели намаля до 55-60 евроцента на ват. Ако говорим за монтирана до ключ цялостна фотоволтаична система, то тя в момента излиза около 1300 евро на киловат.