Поскъпването на тока с 13% от първи юли беше обяснено от управляващите с прекалено високите цени на енергията от възобновяеми енергийни източници. Доколко енергията от вятър, слънце и вода наистина излиза непосилна като разход за потребителите при сегашните цени и доколко това поскъпване можеше да бъде избегнато, ако политиците имаха по-далновидна стратегия за развитието на енергийния сектор? Отговор на тези въпроси потърсихме от Георги Стефанов, експерт по климатичните промени и политики в българския офис на международната организация WWF.
Съществува усещането, че в България има скрит конфликт между производителите на конвенционални горива и на бизнеса, който инвестира във възобновяеми енергийни източници. На какво се дължи този конфикт според вас?
- Един от проблемите, които съществуват на много места по света, но в България е много видим, това е липсата на реална оценка на алтернативите на възобновяемите енергийни източници, съпоставими с конвенционалните енергоносители.
На проведената преди две седмици дискусия за конвенционалния добив на газ в България бяха представени редица доводи в полза на проучванията на подземните богатства, които биха довели до евентуални нови източници на синьо гориво, необходимо за премахването на енергийната независимост на страната и вътрешните високи цени на газа.
Но на тази среща отново не беше поставен най-важният въпрос според мен, а именно – защо в нашата малка България, чиято консумация на газ е доста скромна, в рамките на 3 млрд. кубически метра, две трети от които се потребяват от топлоцентрате и големите индустриални производства, не започне да се инвестира в алтернативното производство на биогаз, например.
За мен е странно подобно отношение при формиране на политиките, когато наблягаме на добива на газ, чийто ресурс е ограничен. Защо трябва да инвестираме определени средства за разработването на подземните находища, след като те имат ограничен експлоатационен срок и не е ясно колко е реалното находище, вместо да се обърнем към неизчерпаемите източници за енергия, каквито са биоотпадъците.
Дори енергийните експерти признават, че първоначалните прогнози за находището в галата са били за огромни залежи от газ, но впоследствие се оказа, че това не е така. Вместо да се разходват огромни инвестиции в това направление, защо не се направят точни анализи как в дългосрочен план да се работи за постигане на енергийната независимост на страната, използвайки възобновяемите източници.
Да, но инвестициите във възобновяема енергия са скъпи и на този етап малко компании могат да си го позволят.
- Това е така, но нашата идея е да имаме напълно нова стратегия, разработена от българските енергийни експерти, които в дългосрочен мащаб биха могли да направят съответните изчисления за средствата, необходими за понижаване на разходите за енергия.
Икономиката ни е изключително енергоемка, но защо нямаме адекватни разчети за това какво би струвало на страната прилагането на мерки за енергийна ефективност. Досега никой от българските енергийни експерти не желае да го направи. А това трябва да стане успоредно с разчетите за необходимите инвестициции в зелена енергия.
Примерите от света, в това число и от Европа, показват, че инвестициите в „зелена енергия“ много бързо се възвръщат, като имаме стабилност и в цените на тази енергия. Докато при конвенционалните горива нямаме предстазуемост и там цените непрекъснато растат, то при енергията от ВЕИ цените са постоянни.
07:49 | 14.09.22 г.