Броени дни преди жътвената кампания Investor.bg потърси мнението на председателя на Асоциацията на земеделските производители в България Христо Цветанов по повод опасения, изразени от зърнопроизводителите за състоянието на тазгодишната реколта. Извън темата Цветанов коментира и редица наболели за сектора въпроси, свързани с политиките за развитието на селското стопанство.
- Зърнопроизводителите тази година се опасяват от висока себестойност на продукцията, която ще се отрази негативно върху крайните им печалби. Сериозни ли са основанията за подобни прогнози?
През последните години като цяло секторът е в подем. Преди да отговоря директно на въпроса, искам да направя една ретроспекция. Ще се върна към 2008 г., когато след кризата в зърнопроизводството и забраната за износ на пшеница от Русия и Украйна, борсите реагираха агресивно и цените се повишиха.
Тази ситуация даде своето отражение и на европейския, и на българския пазар, в резултат на което през последните години зърнопроизводството реализира добри печалби. Европейските субсидии също дадоха тласък, като освен ролята на директните плащания голяма роля изигра и програмата за селските райони, която в частта за модернизация на стопанствата помогна за обновяване на техническия парк.
Подобри се базата, внедриха се нови технологии, в резултат на което секторът достигна едно ниво, немислимо да се постигне за толкова кратък период. Трябва да се отбележи, че зърнопроизводителите през годините израснаха технологично и се забeлязва усъвършенстване в процеса на тяхната работа.
- Сигурно имате предвид постоянния ръст на износа на пшеница, който осигурява положителния баланс в търговията със селскостопански стоки?
Да, експортът също е резултат от ръста в производството, но има и други причини. През последните години вътрешното потребление на зърно активно намалява, основно заради кризата в животновъдството и свитото потребление на фуражи. Друга ясно израена тенденция е и намаляващата консумация на хляб в страната.
След като вътрешното потребление на пшеница спада, нормално е да се търсят външните пазари, където търсенето остава високо.
- Но защо продължаваме да изнасяме основно фуражна пшеница, а не хлебна като останалите европейски държави?
Всичко зависи от характерните климатични условия в България. Независимо от качеството на засетите семена, получената продукция зависи много от падналите валежи и прилаганите агротехнически мероприятия.
От две години производителите започнаха да пръскат двукратно с фунгициди, за да предпазят растенията от болести и да запазят качеството на зърното. Затова не мога да се съглася, че произвеждаме по-лоша реколта, още повече, че селекционерите от Института в Генерал Тошева направиха нови разработки. В страната влизат и добри сортове от Австрия и Велокобритания.
Вярно е, че произвежданото качествено зърно все още е в малки количества, но от година на година то се подобрява и очаквам в скоро време да станем напълно конкурентни.
05:26 | 14.09.22 г.