Инж. Юлиян Тюфекчиев e директор на Мотт МакДоналд България ЕООД. Има повече от 25 години опит в научно изследователската дейност в областта на пътната наука и практика, в инвестиционните и предпроектни проучвания, в управлението на проекти. Работил е в Института по пътища на България, като за кратко е бил и негов зам. директор. По времето на служебния кабинет на Ренета Инджова за кратко е и заместник министър на транспорта.
С инж. Тюфекчиев разговаряме за състоянието на инфраструктурното строителство, приоритетите на държавата в пътното и железопътното строителство и потенциала на интегрираните инфраструктурни проекти.
- Г-н Тюфекчиев, нека започнем от цените при пътното строителство. Как се движат те в момента?
Живеем в условията на пазарна икономика и цените се определят от търсенето и предлагането. Не са много механизмите, с които може да се влияе върху тях. Има драматичен спад на офертните цени за проектиране и за надзор заради намаляването на обема на работата. Този спад е особено осезаем, когато възложители са държавната и общинските администрации.
Не мога да отрека, че това има отношение към качеството на изпълнение на услугата. За разлика от самото строителство, при което качеството може да се установи и контролира ежедневно, във всеки един етап, некачественият проект се разкрива години по-късно. В голяма степен това важи и за надзора.
Възложителите трябва да заложат на такива критерии за избор на проектант и надзор, с които да не допускат случайни и авантюристично настроени участници в процедурите да навлизат на този пазар. Не говоря за протекционизъм, а за качество на изпълнение на поръчката.
Против съм субективните критерии за избор на изпълнител на проектите, но считам, че следва да има критерии за допустимост, като опит и численост на постоянния състав от инженери. С такива критерии ще могат да се „отсеят“ фирмите от даден бранш, които могат да изпълнят качествени проекти.
Що се отнася до строителството, противник съм на странни критерии за избор на изпълнители. Да вземем например сроковете за изпълнение. Срокът е такъв, какъвто възложителят го иска. Ако той иска обектът да е готов за 6 месеца, изпълнителят ще заложи цена за приключването му за 6 месеца. Ако го иска за 12 месеца – цената ще е за работата на изпълнителя за 12 месеца. Да се слага обаче критерий „срок“ и после да се търсят проблеми в проекта или в администрацията само и само тези срокове да се удължат – това е нечестна игра.
Осъзнавам, че сегашната пазарна конюнктура е много трудна, но съм убеден, че след като един строител отговаря на определени критерии, за да изпълни определена категория строеж, има необходимата механизация и необходимия минимален състав, най-ниската цена на строителството е тази, която е обективната, честната и прозрачната. Всякакви други опити да се влага субективизъм в избора на строител не води до добри резултати. Практиката ми показва, че в света никой не е измислил по-добър начин за избор на изпълнител от най-ниската цена, при условие, че отговаряш на квалификационните критерии.
Има различни механизми за обезпечаване на възложителя от евентуални пропуски и грешки при изпълнението на обекта. Когато в България се получат няколко прецедента на отнети банкови гаранции за лошо изпълнение, когато има сериозни, а не символични санкции, всички ще се нагодят към действителната пазарна икономика и ще си направят сметката могат ли да участват в процедурата на посочената пазарна цена и да изпълнят строителството съгласно техническата спецификация и документацията. В противен случай участниците в процедурите рискуват да загубят банковата гаранция.
19:32 | 13.09.22 г.