Година и половина преди крайния срок, в който общините могат да подават проекти по оперативна програма "Околна среда", държавата е успяла да договори 2,3 млрд. лв., или 65,3% от общия бюджет. Изплатените средства са значително по-малко - 417 млн. лв., съставляващи едва 11% от ресурса. Целта на министерството на околната среда и водите е да подкрепи максимално кандидатите при завършването на инвестициите, така че страната да успее да изпълни европейските изисквания за изграждане на регионалните депа за отпадъци и да реализира така необходимите инвестиции за изграждане на ВиК-инфраструктурата. Дали общините ще успеят да завършат проектите си в срок и какви административни мерки се предприемат за улесняване на кандидатите - отговор на тези въпроси потърсихме от зам. министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.
- Колко депа за отпадъци остава да бъдат изградени в страната, за да не понесем санкции от Европейската комисия за неизпълнени ангажименти по управлението на отпадъците?
По втората приоритетна ос на оперативна програма "Околна среда" е осигурено финансирането за доизграждане на регионалните системи в страната, както е заложено в националната програма за управление на отпадъците. Общо за страната тези системи са 57. За да постигнем пълна изграденост на мрежата, се очаква да бъдат доизградени оставащите 23 регионални системи.
Преди действието на оперативна програма „Околна среда“ бяха изградени 5 регионални системи по предприсъединителната програма ИСПА. Останалите 30 депа бяха завършени или с национално финансиране, или със средства на общините, или с финансовата помощ на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Конкретно за тези 23 проекта по програма „Околна среда“ на този етап всички допустими бенефициенти са подготвили своите предложения, но четирима от кандидатите се забавиха. Това са проектите за регионалните депа Кочериново, Провадия, Пазарджик и Своге. Знаете, че първият се раздели на два региона – Дупница и Благоевград. Тъй като тези региони изостават в подготовката си, е необходимо те да положат сериозни усилия, за да могат да се вместят в сроковете.
От останалите региони имаме одобрени пет проекта, които се изпълняват. Останалите са в напреднала фаза на оценка.
- Какви мерки предприехте, за да се избегне забавянето при израбтвоне на проектните предложения от страна на общините?
Трябва да подчертая, че проектите в сектор „Отпадъци“ са изключително сложни не само поради спецификата за изграждане на системите, но и от организационна гледна точка. Защото за първи път беше приложен т.нар. регионален подход за изграждане на тези системи, където общините се сдружават и създават общо депо, което да използват и управляват.
В някои случаи тези сдружения обхващаха до 10 общини, като техните инвестиционни проекти трябваше да бъдат съгласувани с останалите партньори, което се оказа изключително сложно като начин и време за изпълнение. Общините трябваше да изберат управителни органи на сдруженията, които да преминат през всички процедури – от определянето на площадките за депата, през одобрението на оценките за въздействие върху околната среда, до издаване на разрешителните за строеж и до приключване на съгласувателните процедури с експлоатационните дружества на бъдещите съоръжения.
Тези процедури в повечето случаи отнемаха на кандидатите до две години и половина подготовка. Част от общините получиха финансиране за изработването на проектите и по програма ИСПА, което беше голям плюс за тях. Въпреки видимия напредък, който наблюдаваме от последната година, сега пред общините стои нелеката задача да сформират екипите за управление на бъдещите дейности, свързани с подготовката на тръжните процедури по възлагането на строителните дейности.
- Общините сами ли ще управляват депата след тяхното изграждане или ще възлагат извозването и депонирането на отпадъците на външни фирми?
Обща практика е общините от дадения регион да излъчат една водеща община, която да кандидатства в министерството за одобрение и да взима решения по изпълнението на целия инвестиционен проект.
Водещата община има отговорност по възлагането на строителните дейности, строителния надзор, контрола, одита. Това е ключов момент за успешния финал на проекта, защото изисква мобилизация от тяхна страна. В повечето случаи те могат да кандидатстват за подкрепа и за техническата помощ по програма „Околна среда“ и те го правят.
Така те привличат добри консултанти, които подготвят необходимата експертиза, гарантираща добро изпълнение. В зависимост от наличния капацитет на общините, експерти от министерството също дават допълнителни консултации, за да не се допускат грешки. Целта на всички е процедурите да се изпълнят в срок, така че субсидиите да бъдат изплатени навреме.
- Извън закъснелите 4 общини има ли опасност от неизпълнение при някои от останалите проекти?
Не вярвам, защото общините са положили значителни усилия да изпълнят тези проекти. За тях е важно да имат модерни депа в близост до населените места, защото в противен случай те ще са длъжни да транспортират отпадъците на големи разстояния, а това във всички случаи ще им излезе по скъпо и ще се отрази върху такса „смет“, която техните съграждани трябва да плащат.
При наличие на цялата документация, която те трябва да изпълнят и представят по изискванията на законите за устройство на територията и за опазване на околната среда, строителният процес може да започне.