Г-жа Петя Димитрова* започва кариерата си в посолството на САЩ през 1996 г. като асистент на американския консул. В периода 1998 - 2003 г. работи в „ПрайсуотърхаусКупърс” като старши мениджър/одитор. През 2003 г. се присъединява към екипа на Пощенска банка като главен финансов директор на банката и на осемте дъщерни дружества на Юробанк И Еф Джи Груп в България. През 2005 г. е назначена за прокурист на банката. През 2007 г. е назначена за изпълнителен директор и член на УС на ДЗИ Банк. След юридическото сливане на ДЗИ Банк и Пощенска банка тя става изпълнителен директор и член на УС на обединената банка с юридическо наименование Юробанк И Еф Джи България. През 2011 г. тя е назначена за заместник-председател на Управителния съвет на банката. Също така заема ръководни постове в дъщерните дружества на Юробанк И Еф Джи Груп в България.
- Г-жо Димитрова, банковата система отчита спад на нетният лихвен доход, вероятно причината е намаляването на редовно обслужваните кредити, как може да бъде преустановена тази тенденция?
Причините за спада на нетния лихвен доход са няколко. Въпреки че кредити на фирми нараснаха през изминалата година, техният ръст трудно компенсира спада на кредитите на граждани и домакинства, които имат по-висока доходност. Друга причина е „подмяната“ на портфейла от стари кредити, с нови кредити с по-ниски лихви отколкото старите. Знаете, че през миналата година банките започнаха да предлагат все по-изгодни оферти за кредитиране и много клиенти се възползваха от възможността да рефинансират старите си задължения. Не трябва да забравяме и факта, че депозитите са на относително високо ниво, което води до по-високи разходи за лихви на банките и оттам – по-нисък нетен лихвен доход.
Последният фактор, разбира се, е това, което вие казвате – увеличението на лошите заеми в портфейлите. Но това не е единствената причина за намалението и нейният ефект не следва да бъде надценяван.
Най-добрият изход от ситуацията е икономиката на страната да започне да се възстановява, заетостта и доходите за започнат да нарастват, фирмите да имат повече поръчки и приходи и безработицата да намалее. Това ще възстанови търсенето на кредити, както и ще подобри обслужването на старите задължения. В момента най-важно е да има нов бизнес, защото по този начин най-бързо и лесно ще преодолеем спада на доходите и ще „преглътнем“ по-лесно лошите портфейли.
- Възможно ли е чувствително намаляване на цената на привлечения ресурс, оттам намаляване на лихвите по кредитите и оттам чувствително намаляване на дела на проблемните?
Цената на привлечения ресурс намалява и сега, но това е един дългосрочен процес. Близо половината от депозитите на граждани са с матуритет 6 месеца и една година, т.е. това е минимално необходимия период, за да се усети това намаление.
От друга страна няма гаранция, че намалението на лихвите по кредитите би се отразило в чувствително намаление на дела на проблемните кредити. Това, което ние виждаме е, че липсата на доходи и голямата безработица е много по-голям проблем за нашите проблемни кредитополучатели – т.е. на един човек, който е без работа или една фирма без приходи, дори и 0% лихва да му дадеш – той пак няма да е в състояние да обслужва дори този кредит.
Конкуренцията в нашия сектор обаче е изключително силна. През последните две години нарастването на депозитите изпреварваше нарастването на кредитите и в резултат на това банките подобриха ликвидните си позиции и намалиха зависимостта си от външното финансиране. Този процес очакваме да продължи и тази година и да се отрази в постепенно намаляване на лихвите по привлечения ресурс, което ще се отрази и в по-ниски лихви за кредитополучателите. Така че просто трябва да дадем време на пазарите да си свършат работата.
- Ако Министерството на финансите спре да емитира увеличаващ се размер ДЦК на вътрешния пазар, това ще спомогне ли за понижаване на лихвите по депозитите?
Не мисля, че бихме могли да изведем подобна зависимост – все пак говорим за операции от двете страни на баланса. За банките купуването на ДЦК е една от възможностите за инвестиране на активите, докато депозитите са пасив, за който се плаща определена цена. Освен това не трябва да забравяме, че купувачи на ДЦК не са само банките, а също така застрахователните компании, пенсионните фондове, взаимните фондове и много други участници на пазара, които купуват голяма част от емитираните ценни книжа.
- Защо банките привличат ресурс на 6%, а го влагат в ДЦК при 3-4%? Кому е нужна тази губеща операция?
Купуването на ДЦК е част от цялостната система за управление на активите, пасивите и доходността на една банкова институция. Една от причините е задължението на банките да поддържат определен минимален коефициент на ликвидни активи, с които да са в състояние да покрият евентуално изтичане на депозити. Освен това банките, които оперират с държавни пари са задължени да предоставят като залог ДЦК-та за същата или по-голяма сума.
Алтернативните ликвидни активи са депозити в други банки за краткосрочен период, което носи значително по-ниска доходност и по-висок риск или депозит в централната банка, което макар и с нулев риск, не носи никаква доходност.
- Има ли промяна по отношение на изискваното обезпечение по вашите кредити спрямо 2007 г.?
Няма промяна в този аспект. И преди и сега приемаме едни и същи обезпечения, като недвижимите имоти продължават да доминират в структурата на обезпеченията. Може би това, което се промени по време на кризата е изискването за по-високо самоучастие на клиентите, докато пазарът на недвижими имоти търсеше своето дъно. След няколко години на спад вече достигнахме до този етап, при който не очакваме цените на недвижимите имоти да продължат да падат значително.
- Има ли ефект, че коректните кредитополучатели плащат тежестта на кризата и омагьосан кръг, при който лихвите се повишават дотолкова, че почти всички минават в графата на неплатежоспособните длъжници?
Цената, която кредитополучателите плащат по своите кредити се състои от няколко основни компонента. Най-големият и важният от тях е цената на финансирането, която банката плаща и това е среднопретеглената лихва по всички привлечени средства – депозити от клиенти, външно финансиране, пари от международните финансови институции, издадени облигации, пари от банките-майки. Към тази цена трябва да се добавят и нелихвените разходи, като например цената за поддържане на минимални задължителни резерви, годишната вноска във Фонда за гарантиране на влоговете, разходите за събиране и администриране на привлечения ресурс и други като рисковата премия и разходите на банката.
Цената на депозитите в България е значително по-висока, отколкото в страните от Западна Европа и това предопределя и по-високата цена на кредитите у нас. Колкото и да ни се иска, нямаме същите възможности като една немска или френска банка, например, да си набавим евтини депозити.
Финансирането от международните финансови пазари също не е реална алтернатива. България не е член на еврозоната и нашите банки не могат да получават средства директно от ЕЦБ. Освен това средствата, предоставяни от ЕЦБ са сравнително краткосрочни, докато кредитите, които банките отпускат, са дългосрочни. Поради това, излизайки на свободния пазар, банките са принудени да плащат цена, базирана на индекса Юрибор плюс надбавка, която отразява риска на страната. А тази надбавка продължава да бъде висока – около 300 базисни точки. Поради това към настоящия момент е трудно да променим тази ситуация.
преди 12 години Тази дама за конфликт на интереси чувала ли е? отговор Сигнализирай за неуместен коментар