Красимир Кумчев: Земеделската политика на Европейския съюз е тотално сбъркана

Агрономът Красимир Кумчев е собственик на фирма „Агропродукт груп” ООД – село Трилистник, Пловдивско. Занимава се с отглеждане на плодове и зеленчуци. Член е на Асоциацията на земеделските производители в България, носител на наградата от конкурса за Южна България „Фермер на Тракия”. Отглежда 100 дка ябълки, още толкова декари череши, също сто декара житни, има и 7 дка оранжерии.

  По време на прехода много браншове бяха съсипани. Разсипията в селското стопанство – най-вече в Южна България обаче, няма равна на себе си. Дали според вас нещо може да се промени и спаси?

- Мислил съм много по  въпроса. Ще започна малко по-глобално. Населението на Земята вече е над 7 млрд. души. Поради този факт въпросът с продоволствието и с храните винаги ще бъде актуален. И ще става много по-важен през идващите години, както и много по-остър.

Производителите  на храни ще бъдат на особена почит. За разлика от това, което е в  момента.

Спомням си още по времето  на социализма нямаше партиен конгрес, който да не започваше с това, че селското стопанство е приоритет. След това всичките демократични правителства твърдяха същото. На практика обаче  земеделието винаги е било натикано в ъгъла на икономиката и на обществения живот. И понеже явно без него не може от време на време  му се дава глътка въздух. Но моето усещане  е, че в действителност ни държат само на един пръст над водата – колкото да можем да дишаме. И от време на време се потапяме.

Но заради това, че светът изпитва в момента и ще продължава да изпитва остра нужда от храни, секторът според мен има добро бъдеще. Въпросът е световните политици какъв модел на развитие ще изберат. 

Какво имате предвид?

- Според статистиката на Организацията по прехраната и земеделието - ФАО при ООН, само развитият свят отделя по един милиард долара всеки ден за подпомагане на земеделието. Един милиард дневно. Става дума за Европейския съюз, САЩ, Япония, Южна Корея, Канада. И въпреки това се вижда, че проблемът с храните не се решава.

Хората, които произвеждат храните, са на едно относително ниско социално ниво. На много места проблемът са застаряващите фермери. Това според мен показва, че политиката на Европейският съюз по отношение на земеделието е сбъркана.

Сбъркана? Много провокативен извод. И какво й е сбърканото?

- Направена е по формула, която  генерира работни места за администрации  – това в България са фонд „Земеделие”, САПАРД. Не казвам, че не трябва да ги има. Но твърдя, че не трябва да има толкова  много хора в тях. Ако процедурите  бяха по-прости, тези хора нямаше да са в този състав. Но Европа ги е наложила, а нашите политици по правило следват  винаги това, което казва Големият брат без да разсъждават добре  ли е, не е ли добре, накъде отиват нещата.

Но и да седнат да разсъждават, имат ли възможност да маневрират?

- Варианти за действие има. Казано накратко - за да има храни трябва да има производство. В момента схемата за разпределение на субсидиите е направена така, че няма нищо общо с производството. Най-важното сега е колко декара можеш да очертаеш и декларираш, че ги гледаш. Дали ги гледаш – и това не е от голямо значение. Масово се лъже.