Димитър Белелиев: Необходимо е електроцентралите да инвестират в екоинсталации

Димитър Белелиев е председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база* от 2002 г. До миналата година е изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 г. до 2010 г.) е бил председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АД.
Завършил е Техническия университет със специалност „Транспортна техника и технологии”.

С Димитър Белелиев разговаряме за състоянието на българската енергетика и необходомистта от  инвестиции в топлоелектрическите централи.

- Г-н Белелиев, според Вас, какво е състоянието на техническото оборудване в нашите топлоелектрически централи (ТЕЦ) и необходими ли са инвестиции за модернизацията им?

В България има шест големи топлоелектрически централи и всички те имат своите характерни особености. Ще опитам да кажа по няколко думи за всяка една от тях. Започвам с „ТЕЦ Варна“. Тя е в сравнително добро техническо състояние, но се нуждае от сероочистващо съоръжение, в противен случай трябва да плаща екотакса - заради вредните емисии, които попадат в околната среда.

Според мен ТЕЦ „Марица Изток 2“ е в най-добро състояние и е една от най-добре управляваните топлоелектрически централи в България. В нея периодично се правят ремонти и отблизо се следи организацията при производството на електрическа енергия.

„Топлофикация Русе“ произвежда основно топлинна енергия. Като цяло техническото състояние на електроцентралата е добро. Тази година беше направен и основен ремонт на турбогенератор, който позволява безаварийна работа до 40 000 часа. Заложен е и проект за изграждане на допълнителна електрическа мощност, но за момента той не е реализиран поради липса на финансиране. Дружеството е в етап на преговори с различни компании за евентуалното му изпълнение.

ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3” също е в добро техническо състояние. Предполагам, че както предишните, така и сегашните собственици на ТЕЦ-а имат набелязана работна програма за модернизация и текуща поддръжка. Ако тя бъде изпълнена, централата ще покрие всички екологични норми и изисквания.

Стъпки за модернизация и иновация на техниката си предприема и ТЕЦ „Бобов дол“. Доколкото ми е известно, ръководството на централата има проект за изграждане на сероочистваща инсталация. Тя ще й позволи да се включи пълноценно в електроенергийната система на страната.

Що се отнася до „Топлофикация София“, като е известно, тя работи предимно за производство на топлинна енергия, но произвежда и електрическа. В момента тече финалната фаза на процедура за изграждане на когенерационна мощност, която да гарантира ефективната работа на предприятието.

- А посочените инвестиции по силите ли са на съответните дружества?

Според мен е напълно във възможностите им. Повечето ТЕЦ-ве у нас са собственост на големи международни компании, които имат потенциал да финансират инвестиционните си програми. Още повече, че в момента имат добър пазар за електроенергия в България. Освен това ползите за предприятията многократно биха надхвърлили вложените средства.

- Имате ли впечатления дали електроразпределителните дружества увеличават средствата за ремонти и откъде  идват ресурсите за инвестиции – от собствен капитал или от европейски средства?

По мои наблюдения средствата за ремонти, които се отделят в момента, са недостатъчни и със сигурност са по-малко от преди приватизацията на съответните електроразпределителните дружества (ЧЕЗ България, Е.ОН България, ЕВН България). Финансирането на ремонтите идва главно от самите компании. За съжаление европейските програми са бавни, а инвеститорът не винаги разполага с времето, необходимо за разглеждане и одобрение на съответния проект.

- Как оценявате техническото ниво на българската енергетика с сравнение с европейската - в кои сфери изоставаме?

Смятам, че техническото ниво на българската енергетика е сравнително добро. Това се отнася и за електропреносната ни мрежа, както и за водноелектрическите съоръжения, които са стабилизатор на пиковете и спадовете при потреблението не електроенергия.

В момента енергетиката ни изостава единствено по отношение на новите екологични изисквания, които сме длъжни да спазваме като страна, подписала протокола от Киото и като член на ЕС. Това е и направлението, в което основно трябва да се инвестира.

Според мен трябва да се вложат средства главно в топлофикационната дейност. Инвестициите в когенерации (производство едновременно на топлинна и електрическа енергия) например, могат да намалят себестойността на топлинната енергия.

- Вие имате наблюдения за развитието на нашата енергетика от години. Как оценявате нейното техническото ниво сега в сравнение с преди 10 години? А бъдещето какво е?

Смятам, че сега техническото ниво на енергетиката ни като цяло е горе-долу същото като преди 10 години. Изключение правят малкото нови проекти, които са реализирани у нас след 2000-та година. Тепърва предстои да се случат или да не се случат много нови неща. Тук включвам и неизвестните около реализацията на АЕЦ Белене.

Както вече споменах инвестициите трябва да са насочени основно към подобряване на екологичните аспекти на електроцентралите. Надявам се след 10 години да мога да кажа, че нивото на енергийната ни система е по-добро, отколкото сегашното.

*Предприятието Централна енергоремонтна база е създадено още през 1948 г. и извършва ремонт на електрически машини за енергетиката. Специализира в производство, ремонт и поддръжка на въртящи се електрически машини и трансформатори.

От приватизирането на предприятието (2001 г.) досега се правят инвестиции за подобряване качеството на извършваните ремонти. Само през 2011 г. са вложени около 800 хил. лв. за модернизиране на високоволтовата изпитателна лаборатория, както и за закупуване на модерна преносима апаратура за извършване на ремонт и диагностика на съоръженията на място.

Фирмата разполага с единствената в България вагон-лодка за извършване на тежък извънгабаритен жп транспорт, както и мобилен IRD стенд за балансиране на въртящи се машини, който също няма аналог у нас.

Изпълнява поръчки на: AES, НЕК ЕАД, ЕСО, Е.ОН, ЧЕЗ Разпределение, Мини Марица Изток ЕАД, Лукойл, БДЖ, Свилоза, Public Power Corporation S.A. (националната елктрическа компания на Гърция), Energo Pro Чехия, МЕТКА Гърция, ЕЛЕМ Македония и други.