Преди месец големите животновъдни стопанства и млекопреработвателните предприятия, които притежават ферми, регистрираха Съюз на животновъдите в България. Целта на новото обединение е да защитава интересите на онази част от млекопроизводителите, които са основните доставчици на суровини за млечната индустрия в страната. Какво наложи създаването на организацията и дали ще се оправдаят очакванията на бизнеса за решаването на проблемите в сектора - с тези въпроси се обръщаме към един от членовете на новата организация Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателното предприятие „Жоси“, което е на пазара от 16 години и което през последните години изцяло преработва суровина, произведена от собствена кравеферма.
- Какво наложи създаването на нова животновъдна организация, след като през последните години в страната се нароиха не една и две подобни организации?
- Идеята се роди от едрите животновъди в страната, които на практика досега нямаха свое обединение. Конкретно предложението дойде от членовете на развъдната асоциация в Добрич, която работи за запазването на автохтонната българска порода на черно-шареното говедо. И понеже тази организация не е профилирана в посока да защитава интересите на животновъдите, а целта й е да съхранява старите български млечни породи, затова се наложи да създадем новото национално обединение, което да представлява интересите на основните производители на суровина в страната.
При учредяването й се включиха близо 70 на сто от животновъдните ферми в Североизточна България, много водещи животновъди от Пловдивско, Сливенско и редица други региони в страната. За председател беше избран Николай Ангелов от Пловдивско, който е собственик на най-голямата ферма за млечни говеда в страната с 5 хиляди животни. В организацията членуват и млекопреработватели като мен и Димитър Зоров, които притежаваме ферми.
На въпроса какво наложи създаването на новата организация, директният отговор е, че ни омръзна да ни представляват хора, които отдавна нямат и едно животно, а имат претенции да представляват бранша. Това са хора без интерес в този бранш, докато ние, които искаме да развиваме този бизнес, не можем да представим конкретните си предложения, когато се налага да го правим в разговорите в министерството на земеделието.
За нас е важно да имаме легитимна асоциация, която да представлява интересите на животновъдите, затова създадохме новото обединение.
- От колко години развивате животновъдство и как се зароди идеята да разраствате тази дейност?
- Фермата се намира в Силистренско и я имаме от 1998 г., но допреди няколко години тя не беше водеща в нашето производство. След кризата през 2008 г. дефицитът на краве мляко нарасна и поради необходимостта да осигуряваме редовни количества качествено краве мляко, преориентирахме вложения към фермата и вече имаме над 300 млечни крави.
Нуждата от качествена суровина се наложи поради факта, че фермите, с които работехме до момента, не бяха в състояние да ни осигурят необходимата суровина, защото за разлика от нас те не успяха да се модернизират.
През годините преработвателният сектор инвестира значителни средства, къде с помощта на предприсъединителните европейски програми, къде със собствен ресурс, докато животновъдните стопанства нямаха тази възможност. Знаете, че преобладаващата част от животновъдите са с малки стопанства, нямат кредитна история и банките не ги кредитираха. Оттам дойде и разнобоят между предлагащите суровината и потребителите – мандрите.