Калоян Паргов е общински съветник от БСП в Столичния общински съвет (СОС), мандат 2007-2011. Заместник-председател е на комисията по европейски въпроси в СОС. Заместник-председател е и на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). Завършил е "Международни отношения и европейски въпроси" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Докторант е по "Европейска икономическа интеграция".
- Г-н Паргов, докъде стигна приватизацията на общински дружества в София?
В програмата за приватизация за 2011 г. има 16 общински дружества с различна степен на дялово участие на Столична община. Наистина в последните години нито едно от тези дружества не е приватизирано изцяло.
Започвам с три от дружествата, които са със 100% общинско участие. Това са „Софийски имоти“, „Галатея“ и „Спортна София“.
През 2008 г. Надзорният съвет продължи изготвянето на правен анализ на „Софийски имоти“, който беше стартирал още при предишния общински съвет. След като анализът беше завършен, в него беше даден списък от имоти, който беше разделен на имоти, които имат тежести и реституционни претенции, и такива, които са чисти от претенции. Анализът беше изпратен до Общинския съвет за приемане, гласуване и с една опция – тези имоти, които са свободни от тежести, да бъдат използвани по предназначение.
За съжаление, този доклад все още отлежава в общинския съвет, няма решение, няма становище нито на районни кметове, нито на зам.-кмета, нито на кмета на Столична община.
- Защо няма решение?
Не мога да ви кажа. Това е въпрос на политиката на управляващите в Столична община. Аз просто излагам фактите като надзорник в общинската агенция за приватизация.
На този етап „Софийски имоти“ е в „разкрачено“ положение, т.е. чака се решението на общинския съвет.
„Галатея 2002“ е дружество, което стопанисва детските лагери. През този мандат извадихме няколко обекта като обособени части – единият е на територията на квартал Сарафово в Бургас и беше продаден, а другите два лагера са на територията на град Пирдоп.
Продажбата на едно дружество може да се осъществи по два начина. Единият е да се продаде изцяло, със всички актива и пасиви вътре, а другият е да се извадят определени активи от капитала като обособени части, с решение на общинския съвет и да се стартира приватизационна процедура.
- Кой от двата начина е по-ефикасен?
Моята позиция като надзорник е, че по-печелившо за Общината е да продаде обособени части, отколкото да продаде изцяло дружеството. През 2008 г. имаше дебат дали „Софийски имоти“ да се продаде изцяло, с всичките имоти вътре, или да бъде продадено като обособени части. Продажбата на „Софийски имоти“ изцяло не би била възможна, тъй като немалка част от имотите са с тежести и реституционни претенции. Най-вероятно в бъдеще подходът към тази фирма ще бъде да се продава като обособени части.
- Да се върнем към „Галатея“.
За съжаление кризата от 2008 г. насам, която беше криза на имотния пазар, доведе до намаляване на инвеститорския интерес. Липсата на достатъчно кредитен ресурс и кризата на имотния пазар дават отражение върху нашата успеваемост при продажбата на определени имоти.
Преминавам към „Спортна София“. На 15 юли тази година взехме решение за стартиране на процедура за приватизация на обособена част от „Спортна София“ - терен с постройка в парк „Витоша“. Методът е търг. Сега стартираме процедурата за оценка на стойността на този имот. „Спортна София“ е дружество, чиято цел не е само печалба, а и обслужване на нуждите на населението. От нея продаваме само активи, несвързани с основната й дейност.
- Кога ще е готова процедурата за „Спортна София“?
В края на този месец ще предложим на общинския съвет да вземе решение за процедурата за приватизацията на „Горски дом“. В същото време, за да не изоставаме с темповете, сме взели решение за стартиране на процедура за избор на независим оценител, който да направи оценка за начална тръжна цена на имота. Това означава, че ще можем да обявим търга към септември.
- С колко пада цената на даден терен след първия търг?
Общото намаление от всички търгове е не повече от 50% от началната тръжна цена. Идеята е да получим колкото се може по-добра цена.
Приходите от приватизация се разпределят по следния начин. 81% от приходите отиват в така наречения специализиран приватизационен фонд, в който тези средства се разпределят с инвестиционна цел. Това е така наречения втори инвестиционен стълб извън бюджета на Столична община. От него се финансират ремонтите в детските градини, в училищата, от там се финансират и обекти със социална значимост като здравни заведения, социални домове и други.
10% отиват в гаранционния фонд за малки и средни предприятия и 9% остават в агенцията за покриване на разходите, защото ние не сме на бюджетна, а на собствена издръжка на база на реализираните приходи.
- Дотук изброихте три дружества. Кои са другите 13 дружества и какво се случва с тях?
Останалите 13 дружества са смесени, с общинско участие, като първото в списъка е Общинска банка. На 14 юли, на заседание на Общинския съвет, бе взето решение за свикване на извънредно общо събрание на банката с цел да си върнем контрола в управлението.
В момента Столична община притежава 67,51% от акциите в банката. 30,27% са собственост на търговски дружества, като от тях 25,5% са на фирми, свързани с Христо Ковачки. Останалите 2,22% са акции на други 18 общини, които са съакционери. Ако към дела на Столична община прибавим дела на общинските дружества, който е по-малко от 5%, се получава около около 71%.
Съгласно промяна, приета при предния общински съвет, решенията се взимат с три четвърти от гласовете в банката. Така се оказва, че ние имаме по-малко от нужните гласове, за да можем да влияем на решенията. Миноритарният собственик има блокираща квота във взимането на решения в банката. Това е един казус, който за съжаление този мандат СОС не успя да реши.
Решението на СОС от 14 юли 2011 г. има за цел да се направят промени в Надзорния съвет, да се сменят двама от надзорниците с други двама по наше предложение и с този преобладаващ брой гласове да успеем да променим начина на взимане на решения – от три четвърти към две трети. Така Столична община, дори само с нейните 67,51%, ще може еднолично да влияе на решенията в банката. В крайна сметка Общото събрание на банката е това, което може да реши този въпрос.
Това е и основната причина банката в момента да не е привлекателна. През 2008 г. консорциум от фирми направи анализ, който да ни даде насока за стартовата цена на банката. Това, което ни предложи консултантът, беше по-ниско от това, което СОС и ние като надзор решихме да поискаме.
Другата причина да не се продаде банката, въпреки че търсехме стратегически инвеститор, е, че никой не желае да купи банка, в която ще има мажоритарен дял акции, но няма да има даде контрол върху дейността, а миноритарният собственик, с блокираща квота, ще влияе върху решенията.
- Какво предложи консултантът?
Заради липсата на решаващ глас във взимането на решения предложи един доста висок дисконт от стойността на банката, на който ние не се съгласихме. Той беше доста под 100 млн. лв. Общинският съвет еднолично взе решение, че цената на банката ще бъде не по-малка от 200 млн. лв.
- Това не е ли един порочен кръг, в който ще се въртите още 10 години?
Мисля, че подмяната на тези двама наши представители би ни дало възможност да обезмислим дела на Христо Ковачки. Така той няма да има това влияние, което има в момента.
- Тогава надявате ли се да има интерес към банката?
Тогава ще продаваме основен дял, ще могат да се взимат решения за бъдещето на банката и, разбира се, че всеки един инвеститор би преосмислил своето намерение, тъй като това му дава възможност да взима решения самостоятелно. В противен случай той трябва да се договаря с миноритарния акционер.
- А има ли изцяло продадено общинско дружество?
Да, и това е „Общинска застрахователна компания“. Тя беше продадена преди две години за около 10 млн. лв. Оценката на застрахователната компания беше на малко по-ниска цена от това, което ние държахме да бъде като стартова цена. Ние предложихме да е около 9,5 млн. лв., за да може да се достигне таван от около 10 млн. лв. при евентуално явяване само на един купувач, както и се случи.
Злите езици говорят, че компанията е закупена отново от Христо Ковачки.
- Кризата ли е основната и единствена причина от 16 дружества само едно да е продадено?
Гарантирам ви, че ако например бяхте обявили за продажба апартамента си преди кризата, неговата ликвидност ще е много по-висока, ще можете да го продадете в рамките на един месец. В момента това ще отнеме доста повече време, като и цената му също ще е под въпрос. Практиката показва, че не винаги имаме успеваемост на първи търг. Всеки петък гледаме сделки, които минават по десет пъти на търг без резултат, налага се преразглеждане и актуализация на оценката, което показва липсата на инвеститорски интерес.
За да купи един имот, инвеститорът трябва да има бизнес план – да е наясно какво ще прави с този имот, как ще го стопанисва и какви приходи ще му носи той. Практиката от близкото минало, преди кризата, да се купуват имоти на килограм в момента е немислима. Сега никой не би вложил пари в имоти, които имат ниска ликвидност. В момент на криза се ценят парите в кеш и инвестициите в злато.
- Има ли и други дружества, освен изброените дотук, които трябва да бъдат приватизарани?
Имаме редица дружества, които са с остатъчни миноритарни пакети. Това са „Фина механика“ АД, в което общината има 25% и което продадохме, „БКС Лозенец“ - 3,57%, „Хлебни изделия“ - 2,57%, „Надежда“ ООД – 20%, „Шевро“ АД – 25% и „Наш дом“ - 0,67%. Веднъж в годината се насрочват търгове за този пакет акции при регистриране на инвеститорски интерес към тези дружества.
- Имало ли е интерес към тези пакети акции до момента?
В този мандат успяхме да продадем още едно дружество. Това е „БКС Център“ АД, което се занимава с ремонти и поддръжка на инфраструктура. То имаше договор и с метрото за изграждането на първия метродиаметър. Това беше най-голямата сделка за миналата година. Дружеството беше продадено на търг.
Започнахме да го продаваме на конкурс още през 2008 г. За конкурса документи закупиха всички водещи пътностроителни компании, но за участие в него никой не прояви желание.
- А каква беше причината? Цената ли?
Не, не беше цената. Проблемът беше, че кризата дойде. Това означава, че тези компании трябва да си купят дружество, което прави същото като тях. Техниката, оборудването, съоръженията на „БКС Център“ бяха силно амортизирани. Имаше съоръжения на 20-30 години. Самото дружество нямаше и привлекателни терени, които да си заслужават цената. В момент на криза няма кой да купи дружество с амортизирани машини и със забрана за отчуждаване на терени, както и с условия за запазване на работниците в дружеството, каквито са обичайните условия на метода конкурс.
- Какви да приходите на Столичната Агенция за приватизация за миналата година?
Миналата година програмата за приватизация беше за около 10 млн. лв., които ние изпълнихме. Има една тенденция, че силните периоди са в края на годината – трето и четвърто тримесечие.
- Какво трябва да се направи до края на годината?
Предстоят доста големи сделка до края на годината и се надяваме те да станат. Надяваме са да успеем да продадем бившата профсъюзна школа в „Овча Купел“. Това е доста голям имот и се надяваме към него да има инвеститорски интерес.
03:46 | 14.09.22 г.