Наскоро асоциация „Активни потребители“ публикува сравнителен тест за качеството на 16 марки кисели млека. Резултатите показаха, че живите бактерии се „завръщат“ в българското кисело мляко. Оказва се, че повечето производители правят киселото мляко близо до изискванията на Българските държавни стандарти (БДС).
Предстои асоциацията да публикува резултатите от сравнителните тестове на айран и типов хляб, както и на различна потребителска електроника.
Според директора на организацията Богомил Николов добре е потребителите да търсят такава сравнителна информация, преди да правят покупка, особено що се отнася до скъпи стоки и техника.
Зависи ли качеството на стоката от нейната цена и търси ли българинът потребителските си права – разговаряме с Богомил Николов.
- Г-н Николов, асоциация „Активни потребители“ прави изследвания на различни потребителски стоки, които публикува всеки месец в едноименното издание. Какво беше изследвано досега и какви са резултатите от проверките?
Асоциацията извършва регулярни сравнителни тестове на продукти, като една част от тестовете се правят в България, а друга – в международната организация за потребителски тестове и проучвания. Става въпрос най-вече за по-скъпи продукти, като телевизори, фотоапарати, мобилни телефони, видеокамери и т. н.
Тази година направихме няколко теста на хранителни продукти в България – диетични хлябове, сирене, кисело мляко, предстои публикуването на тест на типов хляб и на айран в близкия един месец или два. Резултатите за всеки тест са специфични и различни. Най-важното е, че чрез тези тестове хората получават информация за качеството на продуктите. Човек може да придобие по-пълна информация за съдържанието на продукта и да намери и разпознае своя вкус или нужда.
Много хора очакват от нас да разкриваме нарушения чрез тези тестове. Да, понякога и това се случва, но не това е основната цел на изследванията. Ние трябва да свикнем с мисълта, че е нормално на пазара да се предлага многообразие от качество. Това е естествена пазарна характеристика, продуктите имат и различна цена. Всеки, съобразно предпочитанията си, може да направи информиран, разумен избор.
- Основно към хранителни или нехранителни стоки се насочвате?
Направихме няколко анкети и на този етап интересът към храните е по-голям в България. Това е по-различно от Западна Европа. Там преобладават тестовете на скъпи продукти, защото човек, когато дава наведнъж много пари, не му е все едно какви възможности ще има телевизорът например, за който е похарчил хиляда лева. Докато при храните има по-висока степен на доверие, потребителите там не се интересуват толкова много от хранителните тестове. Те просто вярват на етикетите.
Българският потребител е малко по-скептичен. Затова се опитваме да отговорим на тази потребност, като тестваме повече хранителни продукти. Аз лично препоръчвам на потребителите да търсят резултати от сравнителни тестове, когато дават много пари накуп. Информацията от тези тестове може да бъде много полезна и да спести ненужни разходи.
- Споменахте, че някои тестове се правят в чужбина. Защо се разделят така – едни в България, а други – извън България?
Някои от тестовете се правят от международната организация, защото има припокриване на продуктите на различните пазари. Така например, един мобилен телефон ако вземем, той е един и същ и на пазара в Мюнхен, и на пазара в София. Докато при храните няма как да се направи международно изследване, защото предлагането е локално и специфично за отделните държави.
- Какви потребителски стоки предстои да бъдат изследвани – и хранителни, и нехранителни?
Аз вече споменах, че ще публикуваме изследване на типов хляб и на айран. Надявам се до края на годината да успеем също така да изпитаме и качеството на оцета, който се предлага в търговската мрежа. Следващата ни цел е кетчупа. Това до голяма степен зависи и от наличието на финансиране, тъй като ние все още не сме получили държавната субсидия за тази година. В бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има предвидени общо 70 хил. лева за подпомагане дейността на потребителските организации. Надяваме се с тези средства да успеем да направим такива тестове.
А иначе, от международните тестове предстои да публикуваме такива на телевизори, мобилни телефони, принтери, външни хард дискове, видеокамери и други.
- Защо не сте си получили държавната субсидия досега?
Защото наредбата, която регулира начина, по който се отпуска субсидията, се нуждае от изменение. Тя е изключително сложна и много административна. През миналата година тази наредба служеше като филтър за организациите, които претендират, че са потребителски. Затова трябваше всяка една апликация да бъде придружена с купища документи, доказващи претенциите на дадена организация. През тази година обаче, след като законът за потребителите беше изменен и финансиране могат да получават само представителните организации на потребителите, то такава процедура за административна проверка е излишна. Ако една потребителска организация вече е призната за представителна, то процедурата за финансиране би следвало да бъде много по-опростена и да приключи още в началото на годината. За съжаление, това не е така.
- Планира ли се специално изследване на качествата на евтините стоки, предлагани на промоции в големите търговски вериги?
Дълго сме умували върху този проблем, но в един момент просто решихме, че едва ли потребителите имат някакви свръхочаквания и си правят илюзии, че едно кисело мляко от 31 стотинки може да има същото качество като на мляко от 80 стотинки. Дори и да направим такива изпитвания, едва ли ще учудим и изненадаме някого. И едва ли хората, които купуват мляко от 31 стотинки, ще престанат да го правят. За жалост, ниските доходите в България предопределят търсенето на такива стоки и повишаването им трябва важна цел на управлението на страната. Хората с ниски пенсии, безработните са осъдени да си купуват такива продукти.
- Европейският съд разшири правата на потребителите, но при условие, че новите правила не са разписани в български нормативен акт – каква сила имат тези разпоредби?
Не е нужно да бъдат разписвани в закона, защото самото съдебно решение се превръща в част от тълкуванието на съществуващия закон. Ако досега е имало някакви спорни ситуации, то вече се знае, че те трябва да бъдат тълкувани по начина, по който го прави Европейският съд. С други думи, ако си купите бойлер, печка, хладилник, миялна машина, друг обемист, голям и тежък домакински уред и той се окаже дефектен, то търговецът трябва да поеме разноските по транспортиране и евентуален монтаж и демонтаж, както и по ремонта. Не е нужно това да бъде разписано в закона. Самото съдебно решение става задължително за прилагане от държавите и от техните съдилища. Хубаво е, че медиите го популяризират активно.
- През 2009 г. под 5% от българите подаваха жалби при проблем от потребителско естество. Повече хора ли си търсят правата две години по-късно?
Нашето впечатление е, че са повече, но ние съдим единствено по обажданията. За съжаление, ако погледнем други индикатори, като например броят на съдебните дела, заведени от потребители, ще видим, че няма почти никакво увеличение и това за мен е притеснителен индикатор. Никак не говори добре фактът, че българите не завеждат дела.
- Това дали няма общо с ниското доверие в съдебната система и самият й механизъм на работа?
От една страна, знаем, че българите имат най-ниско доверие в съдебната си система в целия Европейски съюз и то е тревожно ниско. Според последния Евробарометър, който четох, от миналата година, доверието беше едва 11%. Разбира се, другият фактор е финансовата невъзможност за покриване на разноските по едно дело. Затова някои държави, например Хонконг, са създали фондове за финансово подпомагане завеждането на потребителски дела. При нужда потребителят получава средства за финансиране на делото, а при спечелване, връща обратно част от присъденото във фонда – така той се регенерира и възпроизвежда. Това се оказва една изключително успешна практика, която ангажира държавата финансово само веднъж при създаването на такъв фонд. Това е средство за стимулиране на почтения бизнес, чрез ограничаване на злоупотребите на непочтените компании. Време е и българските държавници да го разберат.
- А арбитражът като функция, която да замести съда?
Съществуващите арбитражни механизми към търговските палати не могат да бъдат използвани, защото те се отнасят за спорове бизнес към бизнес. За спорове между бизнес и потребители имаме т. нар. помирителни комисии. За съжаление, те не са много успешни, защото в над 50% от случаите търговците не се явяват. Те не желаят да участват в този доброволен механизъм, а няма как той да се превърне в задължителен. Обсъждаше се една идея за създаване на бял позитивен лист на търговците, които не отказват да участват в помирителни комисии. Аз мисля, че създаването на един такъв бял лист ще помогне в тази посока – да насърчи повече търговци да участват в помирителните комисии. За мен обаче, е по-важно да се знае, че потребителите не се отказват да водят дела. В такива случаи търговецът ще има по-голям интерес да участва в извънсъдебни производства, защото иначе потребителят ще стигне до съда и цената на целия спор ще бъде много по-висока.
- С какви нарушения се сблъсквате най-често?
Традиционно, номер 1 са споровете, свързани с гаранция и дефектни продукти. Временно, през последните шест месеца, те бяха изместени от сигнали за дейността на мобилните оператори. В тройката влизат също проблемите с топло- и електроснабдяването.
- През март внесохте колективен иск срещу един от големите мобилни оператори заради масовите проблеми с билинг системата и оплаквания на потребители. Какво се случи оттогава?
Това беше инициатива на колегите от Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги. Не мога да ви кажа какво се случи, защото ние не участваме всъщност в този иск. Доколкото знам, все още събират желаещи за участие и той не е внесен в съда. Оказа се, че целият процес по събирането на доказателствата на желаещите да се включат в иска, е изключително сложен.
20:32 | 13.09.22 г.