Иван Андреев: Водещите минни компании увеличиха обема на производството

Възстанови ли се минният бранш от кризата, кои отрасли се възползваха от нарасналите цени на суровините и къде обемът на производството продължава да намалява – това коментира пред Investor.bg Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК).

- Г-н Андреев, какви са последните тенденции при минния бранш?

Като цяло смятам, че отрасълът продължава да се възстановява от последствията от световната икономическа и финансова криза. За някои подотрасли 2010 г. беше сравнително успешна, други продължават да изпитват проблеми. Не съм сигурен, че може да се определи с една дума като добра или лоша.

Например сектори като въгледобив, добив на индустриални минерали, рудодобив отбелязват възход. Подбраншовете, свързани със с осигуряване на суровини за строителството – добив на инертни и скалнооблицовъчни материали, намаляват производството си заради свиването на строителните обеми.

От проведената наскоро от Българската минно-геоложка камара анкета сред членовете й прави впечатление, че близо половината от тях оценяват изтеклата година като по-скоро успешна.

Водещите предприятия са повишили инвестиционните си програми през 2010 г. с между 10% и 40%; увеличили са обема на производството си с между 5% и 30%, някои отбелязват, че са увеличили персонала си с до 25%.

Една голяма част от предприятията посочват, че са запазили същите нива от 2009 г. Тревожно е обаче, че в някои се наблюдава и намаление на производството с до 50%, съкращаване на персонала с до 25%, което наистина е много и показва затруднението на работещите в добива на скалнооблицовъчни и инертни материали. Съответно те имат и същите негативни очаквания за 2011г.

Трябва да се подчертае, че проблемите на добива на инертни и скалнооблицовъчни материали идват и от високия процент на незаконния добив. Вече неколкократно казахме, че за някои продукти в скалнооблицовъчния сектор той достига 70-90%.

Така на практика на пазара се предлагат суровини с цена, по-ниска от концесионното възнаграждение за 1 кв. м площ. Освен това проблем в подотрасъла е и дъмпинговият внос предимно от азиатските страни. Затова и има все по-малко желаещи инвеститори да добиват скалнооблицовъчни материали, а в момента се добиват само гнайси, мрамори и варовик.

- През 2009 г. някои предприятия замразиха дейността си. Какво се случи с тях впоследствие?

Всъщност от нашите членове дейността си замрази тогава само „Рудметал” АД заради срива на цените на металите на Лондонската метална борса, което направи производството нерентабилно. Предприятието възстанови дейността си през 2010 г. и в сегашната ситуация, когато цените на суровините възвърнаха до голяма степен позициите си, смятам, че върви добре.

- Какво отчитате по отношение на вноса и износа на продукти от минната индустрия?

Продължава тенденцията вносът да надвишава два пъти износа на минни продукти, което означава неусвоен потенциал на страната да осигури собствените си нужди. В последните 1-2 г. износът за някои продукти се е покачил, но много несъществено. Изнасяме основно продукти от рудодобива и добива на индустриални минерали.

- Каква е прогнозата ви за развитие през настоящата година?

Надяваме се да продължи възстановяването на отрасъла и да се оправдаят положителните очаквания за настоящата година на нашите членове. В проведената анкета 63% от предприятията, членуващи в Камарата, смятат, че ще продължи позитивното развитие на сектора.

За българската минно-добивна индустрия настоящата година е много важна, тъй като сме в процес на изработване на Национална стратегия за отрасъла и е планиран втори етап на приемане на промени в Закона за подземните богатства.

Надеждите ни са двата документа да разрешат много от проблемите, трупани с години – например да спре забавянето на преписки за търсене и проучване, както и за концесии на подземни богатства; контролът за незаконния добив, който не е ефективен; държавата да има визия как ще осигури достъпа до ресурси за следващите години и какъв обем й е необходим.

- Колко са заети в момента в сектора и каква е средната работна заплата?

Заетите са около 27 000 души, средната годишна работна заплата е била 11 254 лв. по данни на НСИ за 2009 г., като тя е най-висока в сектора на добив на метални полезни изкопаеми – 13 598 лв.

- Какви задачи си поставихте за 2011 г.?

Имаме сериозна програма за привличане на нови членове. Амбициозна цел сме си поставили и за създаване на браншова информационна система до края на годината.

Основните ни приоритети за годината са активното участие в изработването на Националната стратегия за развитие на минно-добивната индустрия и в предложенията за промени в Закона за подземните богатства. Продължава и работата ни по изготвянето на кодекс и стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия.

Накрая искам да отбележа, че през тази година БМГК отбелязва 20 години от учредяването си. Ще отбележим юбилея си заедно с националното честване на Деня на миньора на 18 август.