Кога електромобилите ще станат обичайна гледка по улиците, какво се случва с плановете да бъдат развити мрежи от зарядни станции в България и защо колите на ток имат реален шанс да изпреварят хибридите – тези теми коментира пред Investor.bg Весела Шаранкова, управител на „Фулчарджър България" АД.
- Г-жо Шаранкова, вашата компания планира да изгради в България мрежа от зарядни станции за електромобили, какво по-конкретно ще направите?
Нашата програма максимум е до края на тази година на територията на България да изградим между 120 и 150 зарядни точки. В момента основно сме се насочили към по-големите общини и областните градове. Целта е електромобилите първо да станат комфортен транспорт за градски условия и след това за извънградски.
Надявам се до края на юни да се похвалим с първите инсталирани зарядни станции в София. Те ще са три вида като мощност – ще зареждат напълно един автомобил за 4 или 8 часа, или бързозареждащи – за 25 минути.
Идеята е в София например автомобилите да се зареждат, докато са на обществените паркинги, пред хипермаркетите и моловете.
Провели сме принципни разговори с кметове за това как общините могат да участват в изграждането на тази инфраструктура.
- От общините какво очаквате?
Има много европейски проекти, чрез които една община може да бъде подпомогната за изграждането на градска мобилност и подобряване на екологичната обстановка. Общините са от малкото привилегировани бенефициенти, които могат да получат 100% финансиране от ЕС за такъв тип транспорт и услуги.
При добро желание местните власти могат да инвестират в такъв тип зарядни станции и да подпомогнат развитието на нашата мрежа.
Скоро представихме в Ловеч начина, по който мрежата ни може да бъде управлявана – там са много отворени към иновациите и са наясно, че това е една близка перспектива.
Освен това водим разговори и с фирми и частни лица, които искат да участват в изграждането на тази мрежа.
Например строителни предприемачи се интересуват от инсталирането на зарядни станции в бизнес сградите.
Работим много добре например с Shell България, а ОМВ и други фирми проявяват инвестиционен интерес към услугата, която могат да предлагат на своите обекти.
В никакъв случай не сме конкуренти – ние и петролните компании.
- Необходими ли са все пак 150 точки за зареждане на неголемия брой електромобили в България?
Официално регистрираните електромобили са 30, има още около 40 трансформирани МПС в електромобили – вадят стария двигател и правят електромобил.
По отношение на това кое е първото – дали електромобилът или зарядната инфраструктура, това е старият въпрос за кокошката или яйцето. На всички разговори по автомобилни изложения, които съм водила с автомобилни производители кога реално ще излязат електромобилите като масово производство от заводите, те казват: когато бъде изградена зарядната инфраструктура, така че собствениците на електромобили да пътуват спокойно.
При всички положения ще изпреварим малко събитията. Моите лични очаквания са в България електромобилите да станат по-масов транспорт около 2013 г. Надявам се дотогава да сме изградили една стабилна мрежа, така че всички клиенти да пътуват свободно не само в градовете, а и извън тях.
- Какво разбирате под по-масов транспорт – да имаме например няколко хиляди електромобила?
Ще Ви дам като пример Израел – там имат поръчани над 150 000 електромобила на базата на Renault Fluencе в завода на Renault в Бурса. Защо да нямаме след 3 години 150 000 или дори 200 000 електромобила и в България?
В Турция вече има изградени над 50 зарядни точки в Истанбул, там вече действа програма за обновяване на общинските автомобили, които ще минат изцяло на ток.
- Този интерес в други държави към екологичния транспорт не е ли подкрепен и от държавна политика?
Факт е. Действително има доста примери за стимулиране на този вид транспорт. В България до момента имаме ясното изказано мнение, че електромобилите паркират безплатно в сините зони на градовете.
Има други форми на стимулиране като еднократни помощи или отстъпки от определени данъци, включително и корпоративни. Все пак в условията на икономическа криза е трудно да очакваме парични помощи, но може би трябва да се търси баланс – най-добрата формула, по която да бъдат стимулирани собствениците.
Крайните потребители все още не знаят колко по-изгоден е този вид автомобил в сравнение с кола с двигател с вътрешно горене. Ако един дизелов автомобил е със среден разход 6,5 л/100 км, за 1500 км собственикът на този автомобил ще заплати 246 лв. Същите 1500 км на ток ще му струват 108 лв.
България има шанса да направи един модел, който да бъде прилаган и в други държави и това всъщност е нашата цел.
Надявам се у нас някой ден да започне производство на български електромобили – дали ще е в Стара Загора, Пловдив или другаде, това трябва да го решат инвеститорите. Секторът се развива бързо.
- Какво мислите за хибридните автомобили от екологична и икономическа гледна точка?
Хибридите спрямо електромобилите не са чак толкова екологични. Електромобилът е единственият автомобил с нулеви вредни емисии, абсолютно безшумен.
А кой вид автомобили ще се наложи в бъдеще, е въпрос на гледна точка и на разстояние. Например в САЩ според мен ще имат предимство хибридите, но тези, които са с малки двигатели с вътрешно горене като „Шевролет Волт”. Той е основно на ток, а малкият двигател с вътрешно горене позволява с друг вид гориво да се изминат максимум още 20 км.
Към днешна дата един електромобил изминава с напълно заредена батерия средно по 150 км. Само преди година и половина разстоянието беше 100 км. Това е технология, която се развива бързо, защо не след 2 години с един пълен заряд да се изминават 200 или 300 км?
- Вие в глобален мащаб на какво залагате?
Според мен електромобилите са транспорт, който ще победи. Не го казвам, защото съм пряко заинтересована. В Евросъюза се говори към 2030 г. 50% от автомобилите в градски условия да са на ток, а до 2050 г. колите с двигатели с вътрешно горене въобще да не влизат в централните градски части.
Това е колкото далечен, толкова и близък срок. Така че електротранспортът за мен се очертава като най-доброто средство за придвижване.