Валентин Стоянов е завършил СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. В периода 2002-2003 г. специализира като стипендиант Право на Европейския съюз и Международни икономически организации в Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор. Понастоящем е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и секретар по икономическа политика на СДС.
- Г-н Стоянов, увеличаващите се цени на петрола правят ли по-перспективен АЕЦ „Белене”?
При всички случаи ядрената енергия става все по-атрактивна. Тя по принцип е по-евтина, дори с включване на разходите за транспортиране на отработеното гориво и съхранение на отпадъците. Цената, разбира се, е от значение за потребителите, а оттам влияе и върху решенията, вземани от политиците. В същото време АЕЦ дават базова енергия, която няма стохастичен (бел. ред. случаен, променлив) характер, за разлика от някои видове енергия от възобновяеми източници. Не на последно място трябва да се отбележи, че ядрената енергия е на практика беземисионна. От тази гледна точка един оптимален микс между АЕЦ и ВЕИ изглежда перспективен.
- Защо има изтегляне на инвеститори от румънската АЕЦ „Черна вода”, а се очаква да има инвеститори за АЕЦ Белене?
Не смятам, че в България сме добре запознати с румънската ядрена енергетика. Затова и не бих правил директни аналогии с развитието на българската. При всички случаи понятието „ядрен ренесанс” е реалност, а не само израз, лишен от съдържание. Ако част от инвеститорите в АЕЦ „Черна вода” са се оттеглили, това не означава, че няколко десетки държави не развиват проекти в ядрената сфера. Това са факти, а не „пожелателно мислене”.
Нас обаче трябва да ни интересува какво се случва в България и дали сме част от тенденциите в енергетиката или продължаваме да тъпчем на едно място.
- Вярно ли е, че ще има евроизисвания за изграждане на депа за отработено ядрено гориво в близост до АЕЦ и ще трябва да построим такова у нас?
Доколкото ми е известно, досегашната практика е била на извозване на отработеното гориво, тъй като в Русия така или иначе имат технологии за допълнителното му утилизиране. Чувал съм, че е обсъждан и вариант в бъдеще горивото да бъде вземано на лизинг от българска страна, като след използването му лизингодателя съответно го взема обратно.
- Наскоро ЕП и ЕИБ приеха стратегия за строене на язовири, включително на Балканите до 2015 г. Можем ли да очакваме строежа на нови язовири у нас, или поне на яз. Яденица, който да повиши капацитета на ПАВЕЦ Чаира и каскадата Горна Арда?
Проектът за яз. „Яденица” и съответното разширение на ПАВЕЦ „Чаира” съществува от години. Смятам, че има сериозно желание за реализиране на този проект. Мнението ми за „Горна Арда” е силно положително. Доколкото разбирам, в последно време надделява идеята, че тази каскада няма да включва три язовира, а по-скоро два, но и това е въпрос на крайно решение. Двата проекта са от голямо значение и с оглед балансирането на бъдещи ядрени мощности, каквито съм убеден, че ще има в България.
- Доколко противниците на ток от ВЕИ са прави, когато предлагат ВЕИ да се строят в последната година, за да се види дали евроизискванията няма да бъдат отменени, както и за да се изчака повишаване на ефективността на технологиите?
Подобно „предложение” звучи по-скоро абсурдно по ред причини. На първо място развитието на един проект обикновено отнема години, а не само една. Това важи и за процедурите по присъединяване, но и за осигуряване на финансовия ресурс, за извършване на ОВОС, за вкарване на земя в регулация и т.н. Друг важен момент е, че самото присъединяване на ВЕИ проектите изисква огромни инвестиции в мрежа, а това пак отнема години и средства. Т.е. няма вариант няколко хиляди мегавата ВЕИ да бъдат присъединени ударно само за година. Просто е несериозно.
Затова трябва да започнем работа още през тази година. В противен случай няма да се справим до 2020 г., а това означава изтичане на национален доход, тъй като така или иначе ще трябва да платим недостигащите количества зелена енергия чрез механизма на статистически прехвърляния. Иначе е малко странно твърдението, че евро-изискванията можело да бъдат отменени. Сигурно е, че енергията от ВЕИ ще оскъпи цената на тока, но е по-добре ние да я произведем, привличайки инвестиции и технологии, отколкото просто да я купуваме от чужди държави.
- Според вас с какъв дял във ВЕИ ще са съответно енергията от вятър, МВЕЦ, биомаса и слънце през 2020 г.?
Много е трудно да се дадат подобни прогнози. В по-стари варианти на законопроекта имаше тавани по видове мощности, като 1800 MW ВяЕЦ и 600 MW фотоволтаика. Това го няма в крайния вариант на законопроекта.
- Кога може да очакваме влизане в сила на новия Закон за енергията от възобновяеми източници?
Законопроектът беше гледан на първо четене в комисия на 16 февруари 2011 г. Предстои внасянето му в зала, може би на 24 февруари, като очакванията са да няма сериозно забавяне при обсъжданията и до няколко седмици законът да бъде приет на второ четене. Така или иначе България изостава с приемането на новия закон, тъй като чрез него се транспонира Директива 2009/28/ЕО. Това трябваше да се случи до 05 декември 2010 г.
Беше обърнато внимание, че в Европейския съюз само 3 държави-членки не са транспонирали въпросната директива и за съжаление България е една от тях. В интерес на истината законопроектът предвижда и приемане на няколко наредби. Самото влизане в сила на закона няма да реши проблема с възприемането на европейското законодателство. Едва с приемане на подзаконовите актове България ще е изпълнила задължението си за въвеждане на най-новите изисквания на ЕС в сферата на възобновяемите енергийни източници.
- Кои са основните моменти в предлагания законопроект?
Ясни са двете основни национални цели – за 16% енергия от ВИ в крайното брутно енергийно потребление и 10% биогорива в транспорта към 2020 г. Направен е опит за отсяване на сериозните инвеститори от спекулантите с изискването за авансови плащания от 50 000 лв. на 1 MW инсталирана мощност, които се правят от производителите към мрежовите компании. Значима ще е ролята на мрежовите компании, а и на ДКЕВР, при „подбора” на инвеститорите във ВЕИ проекти.
Като правоприемник на Агенцията за енергийна ефективност ще бъде създадена Агенция за устойчиво енергийно развитие, която трябва да има основна роля в провеждане на политиката за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Разписани са и процедурите за присъединяване на енергийни обекти към мрежите. Зададени са основните механизми, които, поне на хартия, трябва да доведат до развитие на ВЕИ сектора в България.
- Какво сочи вашият анализ на предлагания законопроект на Закон за енергията от възобновяеми източници?
Изходна точка на анализа трябва да са два въпроса. Първият е дали директива 2009/28/ЕО е удачно транспонирана. Вторият е дали ще бъде адекватно насърчено развитието на възобновяемите енергийни източници и въвеждането на биогоривата. С други думи – ще бъдат ли постигнати националните цели.
По първия голям въпрос отговорът е по-скоро „да”, но има и изключения. Формално директивата е транспонирана, като това важи за формулиране на националните цели, за създаване на институционалната рамка, за изготвяне на националните планове. Същевременно част от въпросите са оставени на подзаконови нормативни актове (наредби), тоест транспонирането на директивата не се изчерпва само с приемането на закона.
Има и няколко случая на неадекватно транспониране на отделни разпоредби. При внимателен прочит на законопроекта може да стигнем до извода, че се въвежда изискване за задължително издаване на т. нар. гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници. В директивата обаче не е заложено такова задължение. Конкретният текст е: „Гаранциите за произход, издадени за целите на настоящата директива, служат единствено като доказателство пред крайния потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници”. Все пак предстои издаване на наредба, която да регулира тази материя. Има още няколко примера за не дотам удачно транспониране на директивата, като надеждата е, че между първо и второ четене ще бъдат внесени необходимите корекции.
Във връзка с втория голям въпрос могат да се кажат няколко неща. По принцип се създават нормативни условия за развитие на ВЕИ сектора у нас. Съществуват поне 4 стимула за производството на електроенергия от ВИ. Това са приоритетно присъединяване, задължително изкупуване (при това на фиксирана цена за срока на договора), преференциални цени и дългосрочни договори. От друга страна се чуват и гласове, че инвеститорите се сблъскват с редица регулаторни пречки, които в различна степен възпрепятстват развитието на сектора.
Няколко думи относно биогоривата. Съгласно сега действащия у нас Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (който трябва да бъде заменен от новия закон), се предвижда добавяне на 2% биоетанол към бензина, считано от 01 март 2011 г. В сега предложения проект на Закон за енергията от възобновяеми източници, въвеждането на биоетанол се отлага за 01 септември 2014 г. В мотивите към законопроекта не се споменава нищо за това отлагане, не се привеждат никакви аргументи. От друга страна присъстващите на обсъждането официални представители на Националната асоциация по биогорива в България подкрепиха законопроекта. Тепърва ще стане ясно дали между първо и второ четене няма да има предложения за запазване на сегашния срок.
- Кои са най-положителните неща в законопроекта и тези, срещащи най-големи критики?
Най-сериозни коментари и при обсъждане на законопроекта в комисия породиха процедурите по присъединяване на ВЕИ проектите, както и условията, свързвани с тези процедури. Бяха изказани отделни съмнения относно прозрачността им. Коментари имаше и относно методиката за определяне цените на различните видове енергия от възобновяеми източници. Съществуват и други пропуски и несъвършенства, както и неясни и противоречиви текстове, които трябва да бъдат преразгледани преди второ разглеждане на законопроекта.
Положителен пример са облекчените процедури за изграждане на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW, включително към съществуващи сгради в урбанизирани територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции. Облекчена процедура се предвижда и за централи с мощност до 1 MW в индустриални терени и предприятия.
Прогнозите са, че цените на електроенергията ще растат устойчиво в близките години.
- Очакват ли се предложения за промени в законопроекта между първо и второ четене и ако да - в кои насоки? Най-вероятно ще има много такива предложения. Част от инвеститорите ще настояват за индексиране с инфлацията на цените за изкупуване на енергията от възобновяеми източници. Чуват се гласове за изравняване на сроковете за задължително изкупуване на енергията от всички ВИ, например на 20 години. Най-вероятно ще се иска и по-ранно смесване на бензина с биокомпонента, т.е. не чак от 2014 г.
Инвеститорите ще държат на някои промени в процедурите по присъединяване на енергийни обекти към мрежата, но вече има и съответни предложения от страна на електроразпределителните дружества. В случая е много важно да бъде постигнат баланс в интересите на оператори и производители.
Има и много твърдения, че потенциалът на биомасата е силно подценен в законопроекта. Най-вероятно между двете четения ще има и редица предложения в тази посока. Появиха се и гласове за дисбаланс между електроенергията от ВИ и топлинната енергия и енергията за охлаждане.
Трудно е да се каже дали след десетилетие ще сме постигнали целите, заложени в новия закон, но ако не успеем, провалът за България ще е много голям. В момента целият ВЕИ сектор следи каква законова рамка ще приеме българския Парламент и от това зависи дали страната ни ще привлече няколко милиарда евро инвестиции до 2020 г. Законопроектът, който коментираме, не е сред най-важните теми в дневния ред на обществото ни, но реално това е един от най-значимите закони, които трябва да бъдат приети в рамките на настоящия управленски мандат.
13:24 | 13.09.22 г.