К. Вътев: Натискът върху производителите на месо е на предела на възможностите

За състоянието на месопреработвателния сектор в България, за отражението на кризата върху него, за инвестициите и новите пазарни възможности, разговаряме с Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ).

- Г-н Вътев, какви щети нанесе икономическата криза върху фирмите от месопреработвателния бранш през изтичащата година?

В хранително-вкусовата промишленост кризата се отразява косвено, поради увеличената безработица в други икономически сектори като строителство, транспорт и други. На фона на влошената икономическа среда в тези сфери в нашия бранш няма съществени сътресения, налице е лек спад в потреблението.

- Може ли да се говори за окрупняване в сектора?

Тече такъв процес, но не е силно изразен. Засилващата се конкуренция на пазара ще катализира окрупняването и растежа на едни фирми за сметка на тези, които отпадат.

- Какво сочат данните за продажбите на месни продукти през 2010 г. и какви са прогнозите ви за следващата година?

Различни източници сочат различни данни, в зависимост от обхвата на проучването. За мен най-приемливо изглежда, че спадът в потреблението на месни продукти през 2010 г. спрямо 2009 г. е около 14%.

Не бих се ангажирал с прогноза за 2011 г., защото българският пазар се развива доста динамично, навлизат нови търговски вериги, конкуренцията между тях за ниски цени вече е в зоната на истерията и натискът върху производителите на хранителни продукти е на предела на техните възможности.

Масовият български потребител силно насърчава този процес, обезумявайки при откриването на всеки нов търговски обект, заради единственото послание „ниски цени”. Едва ли някой го отдава на друго, освен на ниската покупателна способност, за огромно съжаление. Слава богу, това съсловие не е 100%.

- Как приемате наредбата на Министерството на земеделието, която позволява директни продажби на малки количества месо и мляко на потребителите?

Потребителският интерес ще даде право на живот на тази форма за директни продажби от фермите, които постигнат необходимите хигиенни условия. Не е лесна тази задача, но е добре да съществува и такава възможност. Със сигурност тя няма да въведе съществени промени на българския пазар.

- Какви изводи си направи месопреработвателният сектор след скандала за продуктите „Стара планина“?

1. Фирмите членове на АМБ подкрепят стандарта „Стара планина” като първата лястовица сред стандартите за качество в България и продължават производството в зависимост от търсенето; 2. АМБ ще изготви Стратегия за управление на стандарта и налагането му като браншови стандарт; 3. Предприемаме мерки за усъвършенстване на системата за контрол на съответствието, като се добави и независим орган за контрол на качеството.

- Смятате ли, че липсва прозрачност за производството на храните и това води до загуба на доверие у потребителите?

Производството на храни не е мистериозно тайнство, напротив, всеки производител се стреми да спечели доверието на по-голям брой потребители и да отговори на техните изисквания. В този смисъл потребителят непрекъснато повишава своята култура и в зависимост от познанията и финансовите си възможности, избира какво и колко да консумира.

Всеки производител и търговец на храни се стреми да информира в максимална степен потребителите чрез етикетите, опаковките и всички други форми на комуникация. А всички ние сме потребители и носим отговорност за личния си избор какво, колко и как консумираме, как живеем и как се грижим за своето здраве.

Преекспонирането или скандализирането на дадени теми за храните най-често довежда до объркване и отегчение на потребителя, на което реакцията е: „Стига сте ни занимавали с рецептури, технологии и системи за контрол. Искам продуктите да са вкусни, да мога да си ги купувам и да съм сигурен, че не ми вредят.”

- Какъв е делът на сивия сектор в месопреработвателния бранш?

Ако има сив сектор в месопреработвателния бранш, то той е незначителен и не влияе на пазарната среда.

- Какви са нуждите от нови инвестиции в този икономически сектор?

В сектора се направиха сериозни инвестиции през последните години. Налице са модерни съвременни предприятия, със сериозни производствени мощности. За да работят ефективно тези мощности са необходими пазари. Нужно е да се инвестира в разработването на нови пазарни възможности.

Каква е Вашата лична визия за развитието на месопреработвателния сектор в дългосрочен план?

Българските компании трябва да се научат да работят с търговските вериги, които диктуват правилата на националния пазар. Недостигът на суровини родно производство прави бранша все по-зависим от вноса на месо, а това изисква огромни усилия, за да се запази спецификата и националната идентичност на традиционните български продукти.

Шансът за оцеляване на месопреработвателния бранш в глобализиращия се пазар е в производството на продукти с традиционни вкусови характеристики, в противен случай, ще бъдат заместени от продукти с ниска стойност и неясен вкус.

- Какво ще се промени в сектора, след като заработи бъдещата Агенция за храните?

От десет години всички производители на храни в България искаме създаването на тази агенция, за да се прилагат едни и същи критерии при контрола на храните от страна на ДВСК и РИОКОЗ.

Противоборството между тях е в техен ущърб, от което няма полза за никого. Надяваме се да проявят мъдрост и толерантност помежду си, за да заработи единна и ясна за всички система за контрол по цялата хранителна верига – ще е от полза за всички. А високият им професионализъм не подлежи на съмнение.

- Какви са тенденциите по отношение вкуса на потребителите? Как се променя той в последните години?

Огромното предлагане на нови и различни в баланса цена/качество хранителни продукти е резултат от битката за потребителско доверие. Прекалено субективни са категориите вкус и качество, затова бих казал, че на пазара за всички пътници има влакове.