Доц. Симеон Елазаров e член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Софийската стокова борса от създаването й през 1998 г. Завършил е Висшия икономически институт и е доцент в катедра „Маркетинг и управление на производството“ в Лесотехническия университет. Има редица научни степени и специализации в Япония и Англия в областта на финансите и борсова търговия. Публикувал е над 130 книги, монографии, учебници и др.
Понастоящем е и член на Академичния съвет на колежа по мениджмънт и търговия, на Общото събрание на Лесотехническия университет, на Генералната асамблея на асоциациациите на фючърсните пазари и др.
С доц. Симеон Елазаров разговаряме за отражението на икономическата криза на търговията в страната, за възможността за създаването на електроенергийна борса и необходимостта от обединение на трите стокови борси в страната.
- Г-н Елазаров, отрази ли се икономическата криза и на търговията на стоковата борса?
Кризата се отрази на всички сектори на икономиката, в т.ч. на търговията и в частност на борсовата търговия. Най-голям спад на оборота на борсата имаше през миналата година, особено през последното тримесечие на 2009 г.
Като имам предвид резултатите от борсовата търговия през тази година смятам, че за 2010 г. ще отбележим като цяло по-добри резултати от 2009 г., но към момента не мога да твърдя това с пълна сигурност. Обаче очакваните обороти няма да са много по-високи от 2009 г., тъй като търговията е индикатор на икономическата активност като цяло.
- Как очаквате да се развие българската икономика през следващите месеци?
Нека отбележа, че след рецесията, от която - по данни на Националния статистически институт (НСИ) излизаме, следва депресия, а следващите фази, според класиците, са оживление и подем. Депресията обаче може да продължи с години, така че през тях не можем да очакваме някакво голямо оживление на икономиката. Да се надяваме, че за България депресията ще продължи сравнително кратко.
Депресията се изразява главно в намалена покупателна способност на населението, хората държат парите си в банки „за черни дни“ и теглят главно, за да преживяват. Докато не се увеличи потреблението, едва ли ще излезем от депресията.
Считам, че развитието на европейските страни ще „издърпа“ и нас нагоре, което вече личи по нарастването на износа. Дори е възможно нашето развитие отново да изпревари това на Европейския съюз (ЕС) след години. Обаче това засега е само хипотеза.
- А как ще коментирате планирания в държавния бюджет за 2011 г. ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,6%?
Ръстът на БВП засега идва главно от износа, което не е добре, защото показва, че тук няма реализация на стоките и фирмите търсят пазари навън. А планираният в държавния бюджет ръст на БВП за следващата година от 3,6% трябва да се разглежда в зависимост от базата. Ние миналата година паднахме доста ниско, тази ръстът вероятно ще е минимален.
Така че дори да се постигне за 2011 г. ръст от 3,6%, това няма да е нещо значително. А предкризисната 2008 г. дълго има да я помним като година на висок икономически ръст.
- Кои са факторите, които според Вас биха забавили нарастването на търговския оборот и съответно икономическата активност през следващата година?
Има някои неща, които ме смущават. Например силната централизация в страната както по финансова, така и по икономическа линия. Имам предвид голямата централизация на финансовите активи в ръцете на държавата. Децентрализацията, делегирането на права на областите и общините не се реализира, въпреки че беше обещано.
Големите пазарни субекти не могат да търгуват сами, особени при последните изменения в Закона за обществените поръчки (ЗОП). С тях финансовият министър централизира изцяло търговията в различните отрасли в свои ръце чрез отделните министерства и не позволява на отделните пазарни субекти сами да влизат в сделки по ЗОП. Това вреди на търговията, тъй като ако се позволи на повече пазарни субекти да участват пряко в търговията, ще има по-висока конкуренция и съответно ще се постигат по-ниски цени при сключване на сделки.
Бих казал, че това ще има положителен ефект и за националното стопанство. Ако трябва да конкретизирам, смятам, че е по-добре например, както досега, отделните училища, болници и т.н. сами да сключват сделки по ЗОП и да участват в търгове на Софийска стокова борса (ССБ) за закупуване на нафта за отопление да кажем. Сега се получава така, че Националното сдружение на общините концентрира у себе си тези функции, като тази централизация спира конкуренцията и възможността да се пазариш за по-ниска цена.
Това е обратното на т.нар. политика за регионите в ЕС, която препоръчва по-малките единици в държавите да имат инициативата, не да разчитат на държавата. Но от друга страна, в условията на криза, сигурно централизацията е единственият начин за поддържане на баланс в икономиката.
- Преди време коментирахте, че ССБ възнамерява, ако това бъде законодателно уредено, да се занимава и с търговия на електроенергия и на квоти на вредни емисии. Докъде стигна този въпрос?
Идеята за електроенергийна борса съществува от 2004 г. Отначало като че ли нещата щяха да потръгнат, но после се реши, че ще се прави държавна борса за това – а ние сме изцяло частна борса. И досега електроенергийна борса няма. Ще припомня, че има и вариант, при който да има две борси за електроенергия – едната да е за търговия за деня и до 2-3 дни напред, която би могла да се извършва от електроенергийния системен оператор (ЕСО), а другата – за форуърдните сделки, като тази търговия може да се извършва при нас.
В Испания и Португалия също се започна с търговията на две борси за електроенергия, които по-късно се обединиха.
Надявам се да не се окажа прав, обаче вече силно се съмнявам, че у нас ще се създаде електроенергийна борса, въпреки заявките за това на предишното и на сегашното правителство. А и пазарът на електроенергия не е либерализиран на практика, въпреки че на теория се води такъв. От друга страна, електроенергийна борса би могло да бъде създадена и без да е либерализиран пазарът, както например стана в Румъния, като междувременно върви процесът на либерализация.
Подобно е положението и при намеренията за борсата за квоти за вредни емисии, чието създаване доникъде не е стигнало.
- А по създаването на клирингова къща има ли напредък?
Това е „болното“ ми място, за което мислим от години, но клирингова къща още няма. Имаме две спънки. В Закона за стоковите борси и тържищата е записано, че трябва да излезе наредба за създаването на клиринговата къща, която визира специално общия й гаранционен фонд. Преди около две години, с участието на представители на борсата, работна група към предишното правителство направи работен вариант на тази наредба. Обаче документът така и още не влязъл за разглеждане на заседание на Министерски съвет и съответно не е одобрен.
Ще подчертая, че без клирингова къща на борсата не може да се осъществяват фючърсни сделки, независимо с каква стока, т.е. без клирингова къща ние сме, така да се каже, недоразвита борса, търгуваме само спот и форуърдни сделки, при това отчасти.
Втората спънка е, че досега в България не е имало клирингова къща, така че ние не знаем какво точно на практика трябва да представлява този финансов субект, въпреки че на теория това се знае добре, т.е., че чрез клиринговата къща се води на отчет цялата борсова дейност. Трябва да се има предвид, че клиринговата къща, освен посоченото, е и много капиталоемко мероприятие, така че без външна помощ ние едва ли ще се справим с внедряването й.
- Смятате ли че т.нар. специализирана борса за определена стока има място у нас?
-Повечето големи международни борси в света първоначално са тръгнали от търговията на 1-2 много популярни за региона стоки, а после са разширили дейността си. Така че по принцип процесът е към разширяване на търгувания брой стоки. Останаха и някои големи специализирани борси, като тази в Лондон за търговия с метали, в Ротердам – за търговия с масла за храна, борсата за вълна в Австралия и др.
У нас, както е известно, има три стокови борси, като на Софийска стокова борса се извършва около 90% от борсовия оборот, а на другите две борси – в Пловдив и Русе, той е доста малък. Още при лицензираното на борсите преди повече от 10 години ние изказахме становище, че за България при наличието на три борси е добре те да се специализират.
Например, не е редно на трите борси да се търгува един и същ продукт, макар че е позволено от закона. Причината е, че това дава противоречиви сигнали на пазарните субекти – производители и търговци. Ако в София и Пловдив се дават различни офертни цени на житото например, част от пазарните субекти може да се колебаят коя е истинската цена.
Специализацията, която предложихме преди близо 10 години, още при създаването на стоковите борси, беше, да кажем, в Пловдив да се търгуват плодове и зеленчуци и евентуално зърно, в Русе – метали, а на ССБ да се търгуват енергоносители и евентуално зърно.
Другият вариант, който като че ли вече е по-актуален, е да има една национална борса, ако трябва с три изнесени пазара, но борсата да е единна и котировките за едни и същи стоки да са еднакви.
- Търговията с пшеница и царевица на борсата напоследък не е оживена, но същевременно се сключват сделки на едро в страната и има износ с кораби. Това означава ли, че част от сделките са непрозрачни?
Аз не мога да твърдя че са непрозрачни, но самият факт, че от нова реколта се правят рядко сделки през борсата, много ме смущава. Причините за това могат да бъдат различни. Една от причините е, че производителите на зърно видяха възможност да направят бързи печалби, тъй като поради по-малката реколта в световен мащаб, цените на хлебната пшеница доста се повишиха в сравнение с миналата година, както у нас, така и в чужбина.
Друг е въпросът, че бързането да се изнесе пшеницата в чужбина може да не донесе най-добрата цена за производителите.
В този процес може би държавата трябваше да даде пример, че борсовата търговия е единствената, където се постига истинската пазарна равновесна цена. Например преди време в Унгария беше създаден закон, според който цените на зърното, когато не се търгува през борсата, не могат да бъдат по-ниски от цените при сделките към момента на стоковата борса в Будапеща.
20:58 | 13.09.22 г.