Д. Смит: Разочаровани сме, че не можем да продължим да работим в България

В началото на май Министерството на финансите обяви, че няма да се възползва от предложението на „Краун Ейджънтс" за продължаване на сътрудничеството с българското правителство след изтичането на настоящия договор в края на юни тази година.

„Криза е, трябва да редуцираме бюджетните разходи“, обясни в писмо до компанията финансовият министър Симеон Дянков.

„Краун Ейджънтс“ са в България от 2001 г., когато тогавашният финансов министър Милен Велчев подписа договор с компанията за консултация на митниците. Оттогава консултации са правени и за реформи в редица други сфери.

Мениджър на Програмата на компанията за модернизация на българската финансова администрация беше Дейвид Смит, който се съгласи да отговори на няколко въпроса на Investor.bg.

- Г-н Смит, как бихте оценили дейността на „Краун Ейджънтс“ в българските митници? С какво сте допринесли за тяхното развитие?

Работим с Агенция „Митници“ от 2002 г., а също и с други държавни агенции, включително Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания (преди да се слее с НАП), Държавната агенция за национална сигурност и Министерството на вътрешните работи.

Но разбира се, най-известни сме с нашата работа с митниците и вярвам, че сме оставили значим и позитивен отпечатък върху тяхното развитие. По време на нашата първа програма, от 2002 г. до 2006 г. ние създадохме мобилните екипи с 15 напълно оборудвани автомобила. Резултатът от това беше незабавно пряко увеличение на приходите от над 18%. Ние съдействахме също за създаването и на разузнавателно звено, звено за вътрешен одит и звено за управление на риска. С нашата втора програма от 2007 г. до 2010 г. ние продължихме да работим с мобилните екипи, съдействайки им за разкриването на измами и повишаването техните умения. Помогнахме също и за създаването на контролна система за акцизите.

- Как ще коментирате решението на българското правителство да се откаже от услугите ви?

Ние, разбира се, бяхме много разочаровани, за това, че не можем да продължим да работим в България, но нашите три програми бяха успешно приключени през юни и всеки нов договор щеше да изисква детайлен анализ на бъдещите нужди на министерството (на финансите) за разработването на нова програма. При сегашния икономически климат ние напълно разбираме, че на правителствата се налага да взимат някои много трудни решения, особено когато определят приоритетите за разходите си. Все пак аз смятам, че има потенциал за разработването на нова програма, която ще има директен и позитивен ефект върху приходите.

- С какви проблеми сте се сблъсквали по време на операциите си в България?

Разбира се, сблъсквали сме се с много проблеми за последните осем и половина години, през които бяхме в България. Имаше заплахи срещу наши служители, включително бомбената атака през 2003 г., както и други опити за сплашване, имащи за цел да ни попречат да си вършим работата. Все пак ние ги преодоляхме и, въпреки че винаги ще има предизвикателства, свързани със съпротивата срещу промяна и защитата на икономическите интереси, аз вярвам, че сега те са по-малък проблем, отколкото бяха в началото.

- Какво трябва да бъде направено за подобряването на ефективността на митниците?

Наблюдаваме огромен прогрес в митниците през последните осем години, но понякога е по-лесно да не забелязваме това. Разбира се, има още неща, които могат да бъдат направени, и винаги ще има място за усъвършенстване. Вярвам, че основната насока за развитие сега е в разработването на по-ефективен одиторски контрол, насочен към крупни и високо рискови данъкоплатци, както и преминаването към „по-насърчителен“ подход при събирането на данъците, отколкото принудителното събиране. Това не е нещо, което може да бъде постигнато за един ден.

- Как да бъде спряна контрабандата на цигари и петролни продукти през българската граница?

Контрабандата, разбира се, е значителен проблем, но когато говорим за акцизни стоки, като цигари, петрол и алкохол, основното е да се изградят добри контролни механизми по цялата верига – включително при производство и доставка – а не само за залавяне на вносни контрабандни стоки. Това изисква митниците и данъчните агенции да си сътрудничат по-тясно, по-добра координация с други страни, както и контролирането на преноса на акцизни стоки при всяка стъпка на процеса - от производството до консумацията.

- Какви са практиките за борба с контрабандата в други страни, в които сте оперирали?

Има много такива. Във Великобритания имахме сериозни проблеми с контрабандата на цигари през 90-те години, основно заради голямата разлика в цената на цигарите във Великобритания, Франция и другите европейски страни. Сега ЕС има въведен минимален акциз за тютюневите изделия и цените на цигарите в България, разбира се, са се повишили драматично през последните години. Но предотвратяването на контрабандата, независимо дали става дума за търговски стоки като цигари, или незаконни стоки като наркотици, зависи от доброто разузнаване, прецизираните рискови профили и ефективното разпределение на личния състав в съответствие с анализа на риска.

- Кой е най-големият успех на „Краун Ейджънтс“ в България?

Мисля, че приходите, които постигнахме между 2002 г. и 2006 г., бяха изключително важни. Създаването на мобилните екипи и други промени, въведени по същото време, донесоха повече от 4 млрд. лева допълнителни приходи за държавата.