България се доближава до излизане от кризата, но от гледна точка на бюджета и най-вече на приходите ситуацията все още е трудна, казва финансовият министър Симеон Дянков в интервю за румънския вестник „Адевърул”. Ето и пълния текст на интервюто
- Каква е икономическата и финансовата ситуация в България в настоящия момент?
През месеците март, април и май имаме първите данни, според които безработицата е започната да отбелязва спад. В края на февруари нивото на безработица беше 10,3%, а сега то е 9,7%. Износът отбеляза ръст за първите пет месеца от началото на годината и се стимулира възобновяването на производствения сектор, който също започва да отбелязва напредък. Също така банковият сектор има тенденция за възстановяване. Нашите предвиждания посочват, че в края на 2010 г. България ще има икономически растеж от 1%, след като през 2009 г. имаше спад с 5%.
- Може ли да се каже, че България се доближава до излизане от кризата?
Според икономическата терминология, да. Но oт гледна точка на бюджета и най-вече на приходите ситуацията е все още трудна. Поради тази причина смятаме, че ще трябва да минат още два-три месеца, докато публичните приходи започнат и те да отбелязват ръст.
- Въпреки това имате оптимистични прогнози.
Базирам се на данните, които посочват това нещо. През април започнаха да нарастват приходите от митническата дейност, такси и ДДС. Смятам, че преминахме през най-ниската точка на кризата.
- Румъния има висок бюджетен дефицит и трябва да предприеме сериозни мерки. България не се сблъсква с подобен проблем по отношение на дефицита. Как успяхте да постигнете това?
Нашето правителство дойде на власт през юли 2009 г. Имахме щастието да управляваме сами, което ми позволи да предприема бързи мерки. В рамките на две седмици успяхме да намалим бюджетните разходи с 15%. Първоначалното преустройване на публичните разходи ни помогна да излезем от трудната ситуация в края на 2009 г. и началото на 2010 г., трудна ситуация и поради развитието на обстановката в Гърция.
- Но не намалихте ли заплатите и пенсиите...
Не сме стигнали до момента да намаляваме заплатите и пенсиите. Аз намалих административните разходи за седем месеца, броят на хората, ангажирани в публичния сектор, с 11 на сто. Ще продължа тези процеси. До края на годината съкращенията в бюджетния сектор ще достигнат 15-20%, но няма да бъдат намалявани заплатите и пенсиите. През тези дни в парламента ще бъдат придвижени и нови мерки за намаляване па бюджетните разходи с 14%, но предвиждам и някои спестявания и в други сектори, за да може да се уравновеси ситуацията. Следователно, ако правителството е коалиционно, не могат да се предприемат бързи мерки. Смятам, че това е голямата разлика между България и Румъния. Ние предприехме бързо мерки и ги приложихме.
- Как можете да коментирате този тип мерки за намаляване на заплатите и пенсиите?
Смятам, че това са последните мерки, които едно правителство или финансов министър биха искали да бъдат предприети. Подобни мерки се взимат, когато няма други възможности. Аз наследих по-добра финансова ситуация, отколкото моят румънски колега. Същевременно, както казах, българското правителство имаше възможността да действа бързо, което ни позволи да не прилагаме извънредни мерки.
Но когато дефицитът е много голям и няма какво друго да се направи или трябва да се намалят заплатите и пенсиите, или да се повишат данъците и таксите. Проблемът е, че и двете мерки са неблагоприятни за икономиката и обществото. Аз съм на същото мнение, както и моят румънски колега, че нарастването на данъците няма да доведе до нищо друго, освен удължаване на тази криза с една или две години. Но няма други алтернативи - или повишавате приходите чрез увеличаване на таксите, или предприемате други мерки.
- Могат ли да се намалят други бюджетни разходи?
Да, но вашият бюджет е натоварен приблизително 75% с пенсиите и заплатите, така че не остава много за редуциране от друга част. В България ситуацията е различна и разходите за заплати и пенсии представляват 55% и остават 45% от бюджета, които могат да се намаляват. Аз това и правя. Насочил съм вниманието кьм тези 45%. До момента това е достатъчно.
- България няма споразумение за заем от Международния валутен фонд. Защо не беше предприет подобен ход?
Аз имам проблеми, наследени от предишното ляво правителство, но ситуацията не беше толкова сложна, колкото в Румъния. Ние успяхме бързо да предприемем мерки за намаляване на бюджетните разходи, така че не беше нужно да се взема заем от МВФ. Обръща се към МВФ поради две причини. Първата е в случай, че мерките за намаляване на разходите са трудно приложими от политическа гледна точка. Тогава се довежда Фондът и се казва: така реши МВФ. Втората - няма достатъчно ликвидност. Финансовата система в България е така организирана, че през последните 10-15 години имаме фискален резерв. Средствата са усвоени от финансовото министерство и сега имаме достъп до тези средства, които са ни достатъчни и затова няма нужда от МВФ.
- Дали това е урок от кризата, през която България премина през 1997-1998 г.?
Точно. Тогава се създаде този резерв, където правителството заделя средства, за да може да ги използва при необходимост. При липсата на подобен фонд няма как да не се обърнеш към МВФ или да вземеш заем, посредством пускане в обращение на евробонове.
- Колко голям е този резерв?
Не е особено голям. През 2009 г. той беше приблизително 4 млрд., евро. Сега е 3,2 млрд. евро, но не са изразходвани много средства от него.
- Ще запазите ли решението си за влизане в еврозоната?
Да. Ние сме обвързани с еврото още от началото и трябва да се справим с отрицателните аспекти, които произлизат от това, но трябва да очакваме и ползи. Ако имахме еврото като национална валута, лихвените проценти щяха да паднат и нямаше да има нужда да се поддържат финансови резерви, които биха могли да бъдат използвани за инвестиции в инфраструктура.
- Вие сте се ангажирали с „Южен поток” или мислите и за „Набуко”?
И двата проекта са добри. „Набуко” е интересен проект за нас, но се нуждае от силна финансова подкрепа й, както знаете, той се развива по-бавно. Мисля, че Европа има нужда от проект, който да се развива колкото се може по-бързо, след като има нужда от енергия и смятам, че в средносрочен план „Южен поток” е по-лесно да се реализира.
- Перспективи и възможности в кризата...
От моята дейност в Световната банка и сега като министър на финансите си дадох сметка, че тази криза може да бъде една възможност за секторите, които не носят голяма печалба в Западна Европа. Могат да се закрият дейности в Холандия, Белгия, Германия, Италия или Испания и да се търсят нови дестинации, когато кризата приключи.
Сектори от тежката и химическата индустрия, авточасти и електрическо оборудване не могат да се преместят извън ЕС, защото няма да бъде печелившо за тях. Няма да могат да се преместят в Индия или Китай. Те трябва да са в ЕС, имат нужда от пазари, които са много добре взаимосвързани, Предвиждам, че няма да се спрат на Унгария, защото пазарът там е достатъчно пренаситен. Значи, ще дойдат в България, но и в Румъния и Македония, когато последната стане членка на ЕС. Целият наш регион ще стане атрактивен за чуждите инвестиции
- Работил сте 15 години в Световната банка и сте се занимавали точно с кризи. Това най-неблагоприятната криза ли е, която сте срещали?
Не, виждал съм и по-неблагоприятни. Занимавал съм се през 1997-1998 г. с кризата в Югоизточна Азия, след това работих в Русия и през 2001 г. в Аржентина. След това, през 2003-2004 г. - в Афганистан. Когато си в условията на една криза имаш чувството, че тя никога няма да приключи. Но приключва, трябва да гледаш в перспектива.
- Кои са най-обещаващите области на българската икономика?
Привличаме много чужди инвеститори в областта на алтернативната енергия, най-вече геотермалната; центрове, свързани със СПА туризма. Разбира се, туристическият сектор е важен и тук румънските туристи допринасят изключително много. След събитията в Гърция много туристи се уплашиха и анулираха резервациите си, в пропорции от 30-40 на сто . Те търсят сега дестинации в съседни по-стабилни региони, както е Кипър, Малта, Турция и разбира се България.
Имаме добри условия за застрахователния сектор, на път сме да станем център за управление на дейностите в целия регион. По същия начин и IT-индустрията. Важни компании като Hewlett Packard или IBM си местят операциите от Западна Европа в България.
- Съседи сме, със сходни икономики. Защо не си сътрудничим повече?
Смятам, че основният мотив е, че след излизането от комунизма всяка от нас се е ориентирала към различни направления. Ние отидохме към Гърция и Турция, с последната сме нямали отношения преди това. Това бяха мотивите, но разбира се, не означава, че те са и добри. Всъщност България прави търговия с Румъния повече, отколкото с Гърция или Турция. В близко бъдеще ще имаме среща в Русе, където ще вземем решения, както що се отнася до общата борба срещу контрабандата, така и във връзка с общите проекти в области като енергетика, инфраструктура, земеделие.
- Говорейки за Русе, кога ще се премахне таксата за моста?
Да, тази такса от шест евро, Съществува решение на министър-председателите на двете страни от есента на миналата година, според което таксата следваше да се намали на 1 евро, но е необходимо двустранно решение. Всъщност, печалбата от тази такса е много малка в сравнение с нивото на търговията и туризма в региона. Броят на румънските туристи, които влизат годишно в България е около един милион и половин милион са българските посетители, които идват в Румъния. Смятам, че ще се достигне до едно съгласие с идването на румънския президент в София през септември.
22:15 | 08.09.22 г.