Към края на март 21,8% от всички наети в страната лица работят на минимална заплата, показват данни на КНСБ, представени по-рано днес (13 юли). Те са свързани с готвената от ЕС директива за минимално заплащане и изчисленията са насочени към заплатата, необходима за издръжката на домакинствата.
От тях е видно, че 493 хил. българи работят за минимално заплащане. Общо към 700 хил. души у нас получават минималната работна заплата или малко над нея и са "работещи бедни", тоест полагащи труд, понякога и над 8 часа, но не можещи да си осигурят нормален стандарт на живот.
"Това е фундаментален проблем на функционирането на пазара и икономиката", заяви президентът на синдиката Пламен Димитров.
Според представените данни за нормалното съществуване по българските стандарти сам възрастен трябва да получава 1378 лв. заплата, или 1069 лева нетно. Сумата е по-ниска от средната работна заплата в страната, но има много големи регионални различия на този показател, уточни Пламен Димитров.
"2/3 от работещите българи получават под средната работна заплата за страната", категоричен беше той.
За издръжката на тричленно семейство, което е типичното за страната, е нужна брутна заплата от 1240 лева на едно работещо лице в домакинството.
От изчисленията за юни е видно, че от 1069-те лева, необходими за издръжката на един възрастен, живеещ сам, средно 391 лева са за храна, а 678 лева - за останалите разходи в домакинството.
Видна е динамиката на повишаването на разходите на домакинствата в последните месеци - с по 11 лева и по двете групи спрямо данните за декември 2020 година, тоест за този период необходимата заплата за издръжка се повишава с 2,1%.
Храните са поскъпнали с 3%, а останалите разходи се повишават с 1,7% от началото на годината, посочиха от КНСБ.