България е сред страните в ЕС с най-ниски разходи за научна и развойна дейност

България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-ниски разходи за научноизследователска и развойна дейност спрямо БВП през 2019 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Разходите за научна и развойна дейност у нас са възлизали на 0,84% от БВП през миналата година – 2,6 пъти по-малко от средното за ЕС. Това ни поставя сред осемте държави от блока, в които делът им е под 1%.

Най-ниски са разходите за научна и развойна дейност в Румъния – 0,48% от БВП, Малта – 0,61%, Кипър – 0,63%, Латвия – 0,64%, Ирландия – 0,78%.

Същевременно най-висок интензитет на разходите за научна и развойна дейност е регистриран в Швеция (3,39%), следвана от Австрия (3,19%) и Германия (3,17%).

Средно в ЕС разходите за научна и развойна дейност са 2,19% от БВП. През предходната година те достигат 2,18%, а 10 години по-рано са били 1,97%.

През последните десет години интензивността на научноизследователската и развойна дейност се е увеличила в 19 държави членки на ЕС. Най-голям ръст е регистриран в Белгия (от 2% от БВП през 2009 г. на 2,89% през 2019 г., или +0,89 процентни пункта (п.п.)), Полша (+0,66 п.п.), Чехия (+0,65 п.п.) и Гърция (+0,64 п.п.).

Интензитетът на научноизследователската и развойна дейност намалява в 6 държави членки. Най-голям спад е отчетен във Финландия (-0,94 п.п.) и Ирландия (-0,83 п.п.).

Без промяна остават разходите за научна и развойна дейност във Франция и Швеция.

Научноизследователската и развойна дейност (R&D) е основен двигател на иновациите, а разходите и интензивността на научноизследователската и развойна дейност са два от ключовите показатели, използвани за мониторинг на науката и технологиите в световен мащаб.