Доналд Тръмп е подкрепян от руския президент Владимир Путин, следван от шествие от автократи и деспоти от целия свят. Президентът на САЩ може и да има малко приятели сред обичайните съюзници на Америка, но печели всеки кръг от надпреварата за авторитарния вот срещу демократичния кандидат Джо Байдън, пише Филип Стивънс за Financial Times.
За мащаба на щетите, нанесени от Тръмп върху либералната демокрация, говори много това, че силовите лидери по света са почти единни в подкрепата си за преизбирането на ужким лидера на свободния свят. Как може да подкрепяме международен ред, изграден върху върховенството на закона, когато американският президент веднъж каза на китайския си колега Си Дзинпин, че е бил успокоен относно хвърлянето в затвора на уйгури.
Идеята за Запада като пазител на свободата и закона претърпя тежък удар с войната в Ирак. Финансовата криза през 2008 г. пък урони сериозно господстващата пазарна идеология на Вашингтонския консенсус. Приносът на Тръмп към глобалните дела се изразяваше в унищожаване на остатъците от моралния авторитет на Америка.
САЩ изградиха следвоенния ред около система от правила. Тръмп обаче каза, че всеки трябва да бъде егоистичен националист. Той може да се похвали с близки отношения с ревизионистки лидери като Путин и турския президент Ердоган, и не крие презрението си към такива като германсккия канцлер Ангела Меркел, които искат да укрепват тези правила.
Въодушевлението на Путин от Тръмп не се нуждае от много обяснения. Според Джон Болтън, бившият съветник по националната сигурност на САЩ, руският лидер „трябва да се е смял гръмогласно след това, което постигна" на срещата на високо равнище през 2018 г. в Хелзинки, на която Тръмп взе страната на Москва пред тази на американските разузнавателни служби, които бяха разкрили руска намеса в изборите през 2016 г. „Мисля, че Путин смята, че може да си го върти на пръста“, каза Болтън.
Кремъл претендира за две големи стратегически победи: толерирането от Белия дом на руските реваншизъм в Украйна и роля в Близкия изток, и деградирането на американските гаранции за сигурността на Европа чрез НАТО. Тръмп щеше да предложи повече, ако не беше съпротивата в Конгреса.
Турция и група страни от Близкия изток се радват на подобна безнаказаност. След труден старт Тръмп мълчаливо благослови изтласкването от Ердоган на кюрдските сили от Северна Сирия и изпращането на войски в Либия. Турция агресивно разширява регионалната си мощ в Източното Средиземноморие. Макар и членка на НАТО, тя сега купува модерно руско въоръжение без никакви санкции от Вашингтон.