Държавният и бизнес дългът в САЩ са нараснали през второто тримесечие, дори когато личната нетна стойност е нараснала и потребителският кредит е спаднал до рекордно ниво.
Доклад на Федералния резерв, публикуван в понеделник, показва, че общият баланс на домакинствата в САЩ е нараснал до почти 119 трилиона долара за периода от април до юни, което е ръст от 6,8% спрямо първото тримесечие, предава CNBC.
Благодарение до голяма степен на безпрецедентния фискален и паричен стимул, S&P 500 нарасна с 20% през тримесечието.
Докато финансовите активи нарастваха, дългът, поне на ниво домакинства, не се е променил.
Всъщност потребителските кредити са спаднали с рекордните за годините след Втората световна война 6,6% на годишна база благодарение на спада в салдата по кредитни карти до 953,8 млрд. долара. Дългът по студентските заеми е нараснал от 1,02 трлн. до 1,68 трилиона долара, докато автомобилните заеми са нараснали до едва 1,2 трилиона.
Това се случи, когато федералното правителство и бизнесът продължиха да увеличават дълга. Като цяло вътрешният нефинансов дълг възлиза на 59,3 трилиона долара.
Федералният държавен дълг е нараснал с темп от 58,9%, когато Конгресът прие т.нар. CARES Act, за да подкрепи икономика.
Нефинансовият бизнес дълг се е увеличил с 14% - по-ниско от 18,4-прицентовото нарастване през първото тримесечие, но все още е значително над нивото преди пандемията. Държавния дълг е нараснал с 3,5% или с най-бързия си темп от 2009 г. насам.
Федералният дълг на САЩ ще се увеличи до около 195% от брутния вътрешен продукт на страната през 2050 г. спрямо 98% в края на тази година и 79% през 2019 г., прогнозира в понеделник Бюджетната служба към Конгреса, прадава БНР.
В годишната си прогноза за дългосрочния бюджет службата посочи, че увеличените федерални правителствени разходи, свързани с пандемията от коронавирус, са ускорили растежа на бюджетния дефицит и на дълга на САЩ.
Надпартийната бюджетна организация заяви, че дефицитът за 2020 г. се очаква да достигне 16% от БВП на САЩ, като делът му вероятно ще спадне в продължение на следващите няколко години, но ще започне да нараства рязко отново до 2028 година.
До 2050-а се прогнозира годишният дефицит да достигне 17,5% от БВП в резултат на по-високи лихвени разходи и по-големи разходи за здравни програми и социално осигуряване, посочва още Бюджетната служба към Конгреса