В ситуацията на коронакриза ще оцелеят способните компании, които ще надграждат със стратегии за развитие, от които зависи бизнесът им през следващите десет години. Около това мнение се обединиха участниците в онлайн дискусията "Бизнес рестарт по време на пандемия", организирана от Investor.bg и с водещ Таня Кръстева, главен редактор на Bloomberg TV Bulgaria. Представители на водещи фирми виждат държавата като партньор с предвидимост в несигурната икономическа обстановка, но препоръчват промени в законодателството, които да са адекватни на работната среда. Според тях има нагласи за промяна, за да има чужди инвестиции и да намери мястото си България при формирането на новите вериги на доставки.
Промяна в средата
Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк посочи, че виртуалните срещи през дигиталните канали понякога са по-ефективни отколкото консултациите на живо.
Управляващият партньор и основател на aдвокатско дружество "Гугушев и партньори" Стефан Гугушев също отбеляза, че принудата с работа от вкъщи заради пандемията с коронавируса е показала, че се е увеличило работното време и оборотите.
Виктор Билянски, съосновател и главен технически директор на ScaleFocus, потвърди, че фирмата отдавна има политика да работи „отвсякъде“, като за часове е реорганизирала дейността си при изключителна мотивация. Според него това е характерно за сектора В2В, където е необходима гъвкавост, особено при „тази нова нормалност“.
„Потърсихме най-добрите практики за организиране на процеса на работата в компаниите. Но излязоха много въпроси от клиенти, свързани с ликвидността“, разкри какви са били предизвикателствата по време на епидемията Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел „Консултантски услуги по сделки" за EY България, Северна Македония, Албания и Косово.
Палитра от мерки
Гугушев съобщи, че по време на пандемията най-много са консултациите по трудово право – както за критериите, по които се отпускат средства по мярката 60 на 40, така и по програмите на Фонд на фондовете и ББР.
Юристът съобщи, че Програмата за иновации и конкурентоспособност ще бъде преотворена. Той препоръча да се обсъдят всички трудности, които среща бизнесът, за да бъде той по-добре информиран, а да не зависи от „прекалено много администрация“.
Oт своя страна Петкова информира, че в партньорство с институциите вече се реализират редица програми в помощ на клиентите. Като пример тя посочи програмата на Фонд на фондовете с 80% гаранция към млади предприемачи и такива в неравностойно положение. „Финализираме до седмица програмата с ББР за ликвидни нужди на фирмите. Облекчени са условията по гаранционните схеми COSME и ИноФин, включихме се в правителствените инициативи и участваме в отпускането на безлихвени кредити за лица в затруднено положение“, изброи част от помощта на УниКредит Булбанк за бизнеса и хората тя.
Виктор Билянски не знае дали в ScaleFocus ще се възползват от мярката 60/40, но е на мнение, че бизнесът не трябва да разчита на държавата, но това не означава, че тя не трябва да помага. „Видяхме, че 80% от компаниите в света от софтуерния бизнес са засегнати от пандемията. Държавата може да помогне с предвидимост в несигурната икономическа обстановка“, препоръча той.
Надграждането на мерки
Диана Николаева сравни взетите мерки от страна на правителството на България с другите страни, в много от които задлъжнялостта е висока. „Страната ни имаше добра стартова позиция, от първия момент на ковид ситуацията наблюдаваме икономически мерки, за които трябват координирани действия, смята тя.
След като България ще получи една от най-големите суми спрямо брутния си вътрешен продукт – около 15 млрд. евро по Next Generation EU от 750 млрд. евро, трябва да се подготвим, за да усвоим средствата с ефект върху икономиката. „Това са сектори, които ще трансформират бизнеса с добавена стойност – здравеопазване и образование, които имат нужда от обновяване“, коментира Теодора Петкова.
Диана Николаева преценява, че в коронакризата някои от бизнесите са се справили по-успешно заради поръчките, които са имали преди това. „Но идеята е да привлекат инвестиции и да печелят в бъдеще, каза тя и се надява, че мерките на правителството ще са насочени към отрасли с най-голям мултиплициращ ефект.
Преструктуриране като начало
Стефан Гугушев съветва компаниите да вземат решения, свързани с преструктуриране на банкови кредити, като начин за оцеляване в кризата, но и с планове за перспективно развитие.
„Има много бизнеси с молба за преструктуриране на кредитите. Банките приехме ролята си за подкрепа на бизнеса и проактивно работихме, особено с компании с бизнес с Китай. Над 7 млрд. лева са предоговорените кредити, не сме отказали на никоя компания“, посочи Теодора Петкова. Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк е на мнение, че бизнесът е по-подготвен от кризата през 2009 г. с реакциите си. „Нямаше преувеличение на кредитни лимити, над 90% от фирмите се обърнаха към банките само за отсрочване“, каза тя.
Виктор Билянски очаква, че след като кризата отмине голяма част от потребителските навици на хората ще останат. „Виждаме ускорена трансформация при фирмите", коментира той и настоява те да се консервативни, но да пренасочват бюджет към дигитализация.
Диана Николаева твърди, че от правилното съчетание на новите технологии и опита в инструменти се постига баланс. „Това е предизвикателство за мениджърите, които трябва да преосмислят стратегията, в която компаниите се развиват, защото от това зависи как ще се справя бизнесът в следващите десет години“, убедена е тя.
Социалната комуникация
Билянски смята, че трябва да се поддържа социалната комуникация и да се правят периодични срещи в офиса като микс комбинация, която ще даде положителни резултати. "Преди кризата само 10% от хората бяха в хоум офис, а сега над 95% работят така“, посочи мениджърът.
Стефан Гугушев обяви, че има пропуск в трудовото законодателство за работа от вкъщи. „Заели сме се да подготвим пакет от мерки за хоум офис ангажираност, които да предложим за обсъждане. Много компании ни помолиха да направим правилници за намалено работно време, ще ползваме опита на чуждестранните компании“, каза той и постави въпроса при дистанционната работа с криптирана информация за защита. Според него там ще се извърши революцията заради Ковид - 19.
В очакване на икономическото възстановяване
Как ще протече възстановяването на българската икономика се оказа сред най-трудните въпроси, на които трябваше да отговорят експертите по време на дискусията.
Диана Николаева напомни, че българската икономика е свързана с европейската и много от международните институции няколко пъти променят прогнозите за спада. „Въпросът е доколко ще стигнат силите на бизнеса, много от компаниите имат резерви и това ще помогне на възстановяването. Очаквам по-съществен ефект следващата година, но ще зависи от преориентацията на всички“, каза представителката на консултантския бизнес в EY.
Виктор Билянски изрази опасения от негативното развитие на пандемията с втора вълна на разпространение от две седмици, което ще се отрази на българския туризъм, който е голяма част от БВП.
Стефан Гугушев отчете срива при намалялата консумация в енергетиката, но е убеден, че ще оцелеят способните фирми.
Най-оптимистично завърши Теодора Петкова, която напомни, че анализаторите на УниКредит Булбанк ревизираха прогнозата си за икономическия спад от минус 7,8% на минус 7,2% за тази година.
09:39 | 14.09.22 г.
